Екзарх Антим I помага на редица българи да се образоват

Годишнината е повод по- тържествено да изразим нашата признателност, а във Видин е мястото, където можем да се поклоним пред паметта му. В двора на митрополията над гроба му е издигнат мавзолей- паметник. На екзарх Антим ще посветим поредица в рубриката "Памет нашенска".

Не е известна неговата рождена дата, но това, което знаем за ранните години от живота му е, че сам решава да се посвети на монашеството, въпреки опитите на баща му да го научи на занаят. Първият български екзарх посвещава значителна част от живота си на учене и преподаване, казва Мария Новкова, главен експерт в отдела на Държавен архив във Видин. Ползва се с репутацията на ерудиран богослов и изкусен оратор, за което свидетелства книгата на патриарх Кирил "Екзарх Антим". Издадена е през 1956 година и също я има в отдела на Държавния архив във Видин.

"В родния си Лозенград малкият Атанас посещава без особено усърдие гръцкото училище на свещеника арнаутин Яни Попкостадиу, който бил известен със своята строгост и телесните наказания, които прилагал. Момчето не се чувствало добре и не отдавало голямо внимание на обучението си при него. През пролетта на 1836 година баща му го отвежда в Цариград да се учи на абаджийство при един калоферски майстор. Тук се ражда неговият стремеж към по-висока наука и духовност. Този стремеж го отвежда в Света гора, където той отсяда в Хилендарския манастир и приема монашески сан. През 1839 година се връща в Цариград, за да продължи образованието си. Първо учи няколко години в енорийското училище, а от 1843 година получава възможността да се обучава във великата народна школа в квартала Куручешме. През това време Куручешменското училище е едно от най-добре уредените гръцки училища в Цариград, в което са се изучили и много българи. Георги Стойков Раковски завършва това училище. В него се учи Гаврил Кръстевич, Сава Доброплодни. Тук се обучават синовете на Стефан Богориди. Учи Иларион Михайловски, по-късно епископ Макариополски. След завършване на това училище Антим става един от първите семинаристи в Халкинското богословско училище, което е открито на първи септември 1844 година. Това училище е открито от Вселенската патриаршия с ранг на висше учебно заведение. Тук младият духовник има възможност да се запознае с богословието, философията, гръцката литература и още много науки, предвидени в училищната програма. Той има възможността да учи и славянски езици"- разказа Мария Новакова.

"В Държавен архив- Видин се съхранява дипломата на Антим I от Халкинското богословско училище. Документът е лист пергамент, изписан с мастило. Той е издаден на 4 юли 1848 година при дипломирането на Антим и в него четем:

"Професорската колегия на училището в съгласие със закона, единодушно и с похвала реши да причисли към учителите на православното християнско богословие йеродякон Антим Михайл, произхождащ от Лозенград, Тракия, следвал свещеното богословие и получил след произведения щателен изпит за постиженията в богословската наука "отличен". И му присъди всички припадащи му се права с учителското звание." С това не завършва обучението на Антим. През 1852 година, с подкрепата на руския консул в Смирна /Измир/, българският духовник заминава да учи в Русия, където постъпва за студент в Московската духовна академия. В нея остава четири години и завършва през 1856 година, със степен "магистрант по богословие".
Положил сам усилия за повече познания, Антим I помага на много българи да се образоват. Успява да издейства стипендии на български младежи в чужбина. Дори отивайки да заема поста екзарх, води със себе си младия Димитър Мишев, по-късно известен публицист и политик, за да му осигури образование."

Известна е грижата на Антим и като видински митрополит, и особено като  първойерарх на Българската екзархия за осигуряване на достъп на българи в чужди учебни заведения. С негова помощ са издействани стипендии от съответните държави за материално подпомагане на следващите в чужбина. През 1871 година, като Видински митрополит, той успява да уреди настаняването на трима младежи от Видинска епархия в Белградската богословска школа. В Държавен архив- Видин се съхраняват някои автентични  документални свидетелства за тази негова дейност. Вече като екзарх, той се възползва от отзивчивостта на Австро- Унгария към проблемите на Българската църква, които, разбира се, са продиктувани от политически подбуди, но той се възползва от тази отзивчивост и успява да издейства няколко стипендии за българи. По негово застъпничество в австрийски, и главно в чешки учебни заведения, получават образование много български младежи, а с личното му участие много младежи от Видинска епархия са продължили образованието си в руски училища.

В копирната книга на Видинската община е запазено едно свидетелство, дадено от Общината на Димитър Мишев, по-късно израснал като виден български книжовник и публицист, който по това време, с помощта на екзарха, завършва Габровската гимназия. В това свидетелство четем:

"Тукашната община и граждани като видяха за голямата негова наклонност към учението, пожелаха да го приготвят за свой бъдещ и общ служител- учител и решиха. Но понеже тя, общината, намерва се оскудна от нужните средства за поддържанието му, помили негово блаженство г-на Антима на тръгванието му за Цариград да вземе тогова ученика със себе си и го настани в някое учебно заведение или гдето негово блаженство намери за по-добро да се снабди потребното му образование."

Това свидетелство е написано на 8 март 1872 година при заминаването на Антим за Цариград, за да заема екзархийския престол."

За нуждите на образованието Антим I дарява имот и лични средства, за да се построи училище. Той започва и строежа на новия храм "Св. Димитър Солунски" във Видин. По-късно храмът е изграден на мястото, където преди това в старата дървена църква Антим, като Видински митрополит, обявява откъсването на видинската митрополия от Цариградската патриаршия.