Човешкото страдание изчезва, каквото и да е то, само чрез вярата в Господ Иисус Христос

Той завършил своя живот като Солунски архиепископ, но преди това бил ученик на монашеската традиция на Атон. Неговото богословие е дълбоко вкоренено и черпи своето основание в опита на подвижниците и светиите.  В сърцевината си учението на св. Григорий Палама е събрало опита на цялата Православна църква, който свидетелства, че Бог не е затворен в Самия Себе Си, не е пленник на Своята Божествена природа, че бидейки любов, т.е. тържество и пълнота на живота, Той и в Себе Си живее и сякаш преливайки извън собственото Си битие, достига и до нас, приобщавайки ни в тайнствата и чрез молитвата, и чрез непосредственото непостижимо Свое действие към Самия Себе Си, към това, което наричаме животворяща благодат. Ние сме живи чрез тази благодат, но този живот не се заключава в земното ни съществуване, а ни прави съпричастни на бъдещия век. Св. Григорий ни учи, че благодатта се дава не заради подвига ни, а в отговор на човешкия вик, на човешката молба, на човешката тъга по Бога. Божията благодат прониква в дълбините на нашите души и ги прави богоприемни, способни да приемат Бога като желан гост, като цар, като живот.

Защо през Втората неделя на великия пост Църквата Христова ни предлага Евангелието за разслабения?

Защото древният човек бе отчаян духом, разслабен волево, лишен от надежда, скован от грях; той беше парализиран труп и дух, за когото само отделни изключителни личности, както от иудейството, така и от езичеството, обръщаха жалък поглед към небето и ходатайствено просеха милост и лек над загиващия свят.

Бог не остана безучастен към този вопъл на земята – милостта влезе в ролята си и изпрати Лекар за болните души: стъпките Му осветиха земята; словото Му просвети умовете; чудесата Му утешиха сърцата; кръвта Му обнови света – блудният Адам стана, взе одъра си здрав и смирено се завърна в дома на Отца си! Настана ново небе и нова земя, в която заживя нова твар, изкупена от Христа и осветена от Духа Святаго.

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на св. ап. Павел до Евреите /Евр. 1:10-2:3/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Марк /Мк 2:1-12/.

В рубриката "Съвременна Библия" - сломени сме от много лоши вести! Те текат към нас всеки ден. Последният атентат в сърцето на Европа отново ни накара да видим озъбеното лице на злото. Само три дни по-късно дойде денят на Благовещение. Може ли да говорим за Блага вест в свят, потопен от лоши вести? Нека този път заедно да се вгледаме внимателно в евангелската история. В нея има прекрасни послания! Тя ни открива, че дори и тогава, когато светът се раздира от кръвопролития, корупция и скръб, в тишината на една стая, обитавана от обикновена девойка, може да се яви светлината на блага вест, донесена от небесен Благовестител. Историята ни показва, че Благата вест за земята не идва с резюме от заседание на НАТО, ООН, Москва или Вашингтон. Благата вест има небесен произход. Тя е небесното решение за всички земни проблеми. Благата вест е Христос, зачнат непорочно в девицата Мария, приготвен като жертвен Агнец да носи греховете на целия свят. Потопен в световната болка и смърт, Исус завърши с лошата вест на гроба. Три дни по-късно светът разбра, че в благата вест има мощ, способна да разтърси вратите на ада и смъртта. Исус отвори изход от тъмната безнадеждност, направи път за мен и теб. Този път е благата вест. Има го!