Дейността на хората от мрежата Slow Food е съвременна нежна революция - вкусна, но все пак революция – казва основоположникът на идеята Карло Петрини. Преди дни той представи пред българските читатели своята книга „Хубаво, чисто, справедливо” – основните качества на храната за хората, за които пледира световното движение Slow Food. Тя е хубава, защото е вкусна. Чиста, защото се произвежда, без да оказва вредно влияние върху околната среда. И е справедлива, защото се уважава трудът на хората, които произвеждат, преработват и разпространяват храната ни. Според Петрини, подкрепяйки идеята на Slow Food, човек се противопоставя на консуматорството, печалбата на всяка цена, убеждението, че ни е позволено да извършваме каквото си искаме срещу природата. Това са възгледи, срещу които трябва да се борим по революционен начин. Нужна ни е нежна революция – казва Петрини.
В продължение на векове и благодарение на труда на стотици хора кухнята се е превърнала в богатство и културно наследство на всеки народ, също като архитектурните паметници, езика, музиката. На световно ниво това разнообразие обаче е изложено на риска да изчезне – разсъждава авторът. Той изтъква, че сред основните задачи на Slow Food е да защитава това разнообразие, защото то придава стойност на храната.
Има около 50 храни от България, вписани в листа на изчезващите. На въпроса какво може да се направи, за да се подпомогнат малките производители, отговорът беше кратък и ясен: като се купува тяхната продукция. С избора си всеки става част от веригата съпроизводители на храната, която използва. В България движението Slow Food съществува от около 10 години и добива все по-голяма популярност в обществото ни. Любопитен съм да видя как съжителства историческото наследство на българската кухня със съвременната култура и как то дава положително отражение върху цялата култура на страната ви – казва Карло Петрини.
Ясно е, че всички вече сме в ЕС и всички знаем, че положението на селското стопанство в него е тежко. През последните години промишлените стоки и големите дистрибуторски вериги свиха голямото богатство от местни продукти и традиционни храни и във всичките 28 страни от ЕС. Slow Food работи за засилване на местните икономики, земеделската продукция, риболова и животновъдството. Европейците не искат да изгубят богатството си на вкусове. Наблюдавам завръщане на младите хора към земята и интерес от тяхна страна към биологичното земеделие. Slow Food работи, за да имат бъдеще тези фермери. Промяната ще постигнем чрез образование и възпитание на децата. В Италия през последните няколко години в моя роден град Бра, в Северен Пиемонт, бяха създадени над 500 овощни и зеленчукови градини към училищата. Това е начин младият човек да се докосне и опознае природата, да разбере как се произвежда храната. Мрежата и философията на Slow Food се разпространи в над 170 страни по целия свят. Само в САЩ членовете ни са близо 100 хиляди. Вече е наложително да се върне чувството у хората за тяхната принадлежност към земята. Индустриалният свят ни отчужди от нея, а сега сме свидетели на бързи промени в климата, който са в състояние да променят драстично съдбата на земеделското производство. Всеки по-висок температурен градус премества обработването на земята със 100 км на север и на 200 метра по-голяма надморска височина. Специално в Южното полукълбо това изместване вече е реалност.
През 2005 г. движението Slow Food организира първата среща на хранителни общности от цял свят Terra Madre („Майка Земя”). На нея се събират хиляди селяни и дребни производители, нуждаещи се от помощ, за да защитават продукцията си от главоломното превръщане на храната в обикновена стока за масова употреба. Сред тях имаше и производители от България. Благодарение на инициативата за пръв път се заговори за зеленото плесенно сирене от гр. Черни Вит и за месния деликатес „нафпавок”, който се прави по стара рецепта само в няколко фамилии. Десислава Димитрова развива движението на „бавната храна” в България:
Производството на българско зелено сирене от Черни Вит беше възстановена благодарение на системната помощ на движението Slow Food. Но мотото на нас, колегите от България, трябва да бъде „Бавна храна, но с бързи действия”, защото промените у нас са динамични, а малките производители водят ежедневна борба за оцеляване. Разчитаме на малките общности, на медиите и на учените, за да възстановим и запазим, до колкото е възможно българския принос в световното разнообразие на вкусове.
Предимно облачно
Разкъсана облачност