Тереза Лилова: "В читалищния салон останаха 48 мои години"

"Момичето, родено в китна Странджа и влюбено в песента, последва сърцето си и се озова в Монтана", казва ми тя. Да, връзката с родния край е много силна, но пък събраните в паметта на душата й спомени от Монтана са толкова много! Идва в града край Огоста през 1958 година. От 1959 до 1989 работи в сферата на културата. И през всичките тези години е част от живота на читалище "Разум".

"В читалищния салон останаха 48 мои години", казва днес Тереза Лилова. Но как влиза в този салон, питам.

"Песента. Песента винаги е била с мен. В прогимназията на моето село Звездец много често имаше вечеринки. А в гимназията в Бургас през коледните ваканции представяхме пиеси в салона на училището. Когато дойдох в Монтана, тогава Михайловград, не познавах никого. Чувствах се самотна. Тъгувах. И потърсих спасение в песента", разгръща назад през годините албума със стари снимки Тереза.

Това "приютяване" в песента слага началото на нейната сценична кариера, която постепенно се превръща в едно от най-важните неща в живота й.

Първата стъпка е участието й в хора за школувано пеене, след това в спектакъла "Ревю на младостта", а после идват ролите в оперетите "Време за любов", "Целувката на Чанита", "Волният вятър", "Веселата вдовица", "Хубавата Елена", "Птицепродавецът", "Царицата на Чардаша", "Българи от старо време", "Службогонци", "Графиня Марица"...

Пак заради любовта към пеенето, след залеза на оперетата, Тереза основава групата за стари градски песни "Носталгия".

Признанието на своите съграждани "момичето, влюбено в песента", получава веднъж през 1985 година, когато е удостоена с "Почетния знак на Михайловград" и още веднъж през 2006 година, когато става "Почетен гражданин на Монтана". Но най-голямото признание тя пази в сърцето си- там живеят спомените от репетиции, спектакли, гастроли, срещи с големите имена на българската оперета, нейните роли и сценични партньори... И горещите аплодисменти на пълната зала. Тези спомени тя събира и пази като най-ценно наследство. Записва ги и ги подрежда в папки. За да намерят те след години своето място в книгата "Михайловградската оперета".

"През всичките тези 48 години на сцената на читалище "Разум" имаше много любов към музиката. И всеотдайност към публиката. Първата ни оперета беше "Българи от старо време". Беше фурор за града! Всички бяхме много ентусиазирани. Там пях една от клюкарките. Беше 1960 година. Когато през 1979 година повторихме постановката, играх Лила... След толкова години! Нали знаете, като се сложи сценичният костюм и сценичният грим... Затова народът е казал, че жена на ламба не се избира", шегува се Тереза и продължава своя разказ:

"Знаете ли, че в онези първи години в читалищната сграда нямаше отопление. В ляво от сцената имаше един варел, приспособен за печка... Колко ли е топлел?! Ние обаче си пеехме и си играехме. И до сега това ми е болката- искам да го видя още веднъж този салон ремонтиран и пълен с публика. Вече не мога да пея. Но ми се иска да зная, че там някъде, в някое ъгълче, е останал споменът от нашето пеене, от нашия дух, от нашия ентусиазъм. Това беше мечтата и на нашата прима Павлина Папуркова, но тя не доживя... Много ми липсва. Много ми липсват всички. Ние бяхме не само сценични партньори, но и приятели."

Слушаме дуета на Бони и Щаси, от оперетата "Царицата на чардаша", в изпълнение на Александър Мутафчийски и Катерина Тупарова. Тереза Лилова отваря своята книга на последната страница- там е пожеланието на Мими Балканска:

"На Щаси- Тереза Лилова, от Щаси- Мими Балканска, с много обич и пожелание да има това, което имах аз в моя дълъг живот на сцената. Успех!"

Тереза Лилова затваря книгата и ми показва предната корица:

"Виж сега- това е сцена от "Бедният студент". Всички дами са с рокли с кринолин, всички са с перуки, мъжете са с хусарски униформи... Това не е "самодейност"! Играхме тази постановка пред Тодор Живков, а той, в познания му стил, ни направи комплимент с шега: "Ха-ха-ха! Аз не помня да съм подписвал да има професионална оперета в Михайловград!" В книгата съм включила рецензии на известни музиканти за нашата работа. Тя не беше "някаква си самодейност"... Виж снимките от "Целувката на Чанита". Преди да започнем да репетираме, ни заведоха да гледаме постановката- още след представлението си разпределихме ролите", връща се назад в годините Тереза.

"Сезонът се откриваше на 1 октомври. Но още от пролетта на предната година се знаеше какво ще играем. И се почваше с подготовката- ноти, режисьори, костюми. Имахме страхотна шивачка на костюми. Обикновено по 5-6 месеца сме готвили една оперета. Най-скоростно сме правили "Веселата вдовица". Коста Наумов беше режисьор. Дадоха ни клавира пролетта. И ние цяло лято репетирахме- имахме страхотен корепетитор- Жозефина Люцканова. Премиерата ни беше на 18 ноември."

Прелистваме страниците на книгата на Тереза Лилова "Михайловградската оперета". Като автор, тя се е постарала да намери място за всички свои приятели и сценични партньори от онова време. Разказва ми за работата с проф. Руско Русков, с Арон Аронов, Минко Босев, Лиляна Кисьова, Петър Щърбанов, Юлия Винер-Ченишева, Димитър Ченишев, Камелия Балтаджиян.

"Столичните светила с удоволствие гостуваха в наши спектакли", казва ми Тереза и виждам как в очите й светва отново пламъчето на младостта.

Защо падна и повече не се вдигна завеса михайловградската оперета?

"Причините са комплексни. Няма достатъчно любов. Защото най-важно е отношението. Формалната причина беше, че няма салон... Когато ние играехме в читалището, в един салон бяха и театърът, и киното. Всеки от нас работеше. Репетирахме вечер. Общо в организацията бяха може би над 120 човека- само в хора бяха 80 човека. Прибавете оркестър, технически персонал... Иван Петров беше с нас на всяка репетиция. Чакахме до 10 часа вечерта да свърши втората прожекция, да се вдигне екранът, да се подреди сцената и да започнем ние. Кажете ми сега кой би направил нещо такова? Имаше цели семейства, които участваха. Сутрин на работа, вечер на репетиция... 

Лишавали сме от внимание децата си. Да, хората ни оцениха. Но ние си останахме обикновени момичета, които обичат да пеят", казва субретката на михайловградската оперета Тереза Лилова.

Заедно със слънчевото момиче, което обича да пее, разлистихме страниците на мемоарната й книга "Михайловградската оперета".

За финален акорд в предаването днес избрахме дует на Лиляна Кисьова и Видин Даскалов от оперетата "Време за любов".

С надеждата, че винаги може да се възкреси онази "любов необяснима" към сценичното изкуство на хора като Тереза и нейните приятели от онези златни години...