Лора Асенова: "Тук съм, защото тук са моите корени"

"Харесва ми сама да се срещам с народни певици от нашия край, които носят автентичните местни мелодии. Те с любов разказват историята на всяка песен, обясняват смисъла на всяка дума, търпеливо повтарят всяка музикална фраза. Такива срещи са за мен безценно богатство", каза ми тогава Лора.

Сега тя е основният двигател на новосъздаденото Сдружение за народни песни и танци "Върфяна". И постоянно пътува от Благоевград до Видин, за да работи с женската вокална група, детския танцов състав, певческия квартет "Пендари" и представителния танцов състав, учредени в рамките на сдружението. Помагат й много хора.

А тази вечер- 5 март, 2016 година, в читалище "Съзнание" на бреговското село Връв, е първият им концерт. Началото е в 18 часа. И започва ето така:

"Ето ме, аз съм България! Вървя по земята от тринадесет века. Сях и жънах тази земя край Балкана. Думите ми са ясни и чисти, като Пирински върхове. Песните ми са звънливи, като Рилски ручеи. Аз имам житата на Добруджа и дъхавите ливади на Родопите. Дунав и Черно море целуват бреговете ми. Аз съм България- обичайте ме за яркото слънце и жарките рози. За отрудените ми длани и за мирното ми небе. Вярвайте ми, помнете ме и ме носете в песните си."

"Искаме да върнем желанието за живот, вярата за бъдеще на нашия край", казват ми Божана Сурдулова и Николинка Петрова, които заедно с Лора работят в сдружението.

Село Връв е най-северното селище в България и първото българско пристанище по течението на река Дунав. Отстои на 30 километра от Видин и на 12 километра от общинския център Брегово. Най-старите сведения за живот по тези места са от началото на Бронзовата ера, около 3 век пр.н.е., когато в тези земи са живеели траки. Около 1 век в района е бил разположен легион на Римската империя. Построена била малка крепост и селище, известни като "Дортикум".  Крепостта изпълнявала ролята на митнически център за хора и стоки, минаващи по река Дунав. По-късно поселището става известно и като център за производство и търговия с керамични съдове. Към днешна дата транзитно преминаващите през селото хора имат усещането, че животът тук е спрял. Но ако поне за час останете, срещнете се с хората, избрали да живеят тук, поговорите си с тях, чуете разказите им за историята на селото, за техните земляци, които са тръгнали към големия свят и към големия успех от тук, мнението ви по въпроса бързо ще се промени. И ще започнете да чувствате лекия полъх на вятъра, който е част от атмосферата на Връв; ще видите меките отблясъци на речната вода, а ако е лято, ще забележите и малките странни островчета, които при ниски води се появяват по средата на Дунав- защото край Връв водата на реката е най-дълбока току-до брега. И ще разберете защо корабите минават, дето се казва, през дворовете на крайбрежните къщи... 

Когато се запознах с Лора, през 2008 година, я попитах има ли си у дома витринка за отличията, а тя ми отговори така:

"Вече имам четири златни медала и един сребърен, като последните два златни медала са от националния конкурс "Орфеева дарба" в София и от националния фестивал "Рибарица" в Тетевен."

През 2011 година дуетът от видинското училище "Свети Свети Кирил и Методий" Лора Асенова и Боян Боянов, получи признанието на журито на конкурса "Напеви от Северозапада" в Монтана. В оспорвана конкуренция те разделиха първото място при камерните формации с група "Пролет" от Националното музикално училище "Любомир Пипков" София. А във възрастова група 13-16 годишни изпълнители от училища с разширено изучаване на музика, Лора получи най-високото отличие. През март 2013 година Лора спечели специалната награда на националния конкурс "Орфеева дарба", в раздел народно пеене.

Питам продължава ли да брои отличията си:

"Не всички. Само златните медали, които са, мисля, 17. Най-ярък е споменът от участието ми в "Орфеева дарба", когато получих специалната награда. Всъщност целият ми съзнателен живот е свързан с народното пеене. И макар да имах интереси и в други посоки, избрах да продължа образованието си в Югозападния университет "Неофит Рилски". В трети курс съм. Имаме прекрасни преподаватели, имаме много изяви и концерти, имам честта да съм една от солистките на университетския ансамбъл. Когато завърша и си тръгна от там, част от сърцето ми ще остане в Благоевград", признава Лора. Как се срещнаха в сърцето й Северът и Югът?

"Уникален край. Уникални хора. Уникално е отношението им към фолклора. В него е душата на онзи край. Научих много там и продължавам да уча. Имам прекрасен преподавател- македонската певица Мариана Манолева. Занимаваме се с теренна фолклористика- вадим от раклите автентичния фолклор", обяснява Лора.

Точно това отношение към родното е един от мотивите Лора да инициира създаването на Сдружението за народни песни и танци "Върфяна" в бреговското село Връв.

"Миналото лято бяхме на Копривщица. Беше много хубаво. Всички бяхме с носии. Хората си бяха отворили сърцата и бяха щастливи. Когато си тръгвахме от събора, нещо стана. Всички изведнъж помръкнаха, усмивките им паднаха от лицата, грижата се върна по тях... Тогава попитах Ференц Петров, той после стана третият учредител на нашето сдружение, какво се случва, той ми отговори така: "Тъгуват, защото същите чувства ще могат да изпитат отново едва след пет години..." Така се роди идеята за сдружението. Да не чакаме от национален събор до национален събор, а да работим ежедневно, да излизаме на сцена, ние сами да създаваме събития, свързани с фолклор, да събираме, да пазим и да популяризираме нашия фолклор, на Видинско", споделя Лора.

"Ние я подкрепяме с каквото можем. Тя сама избира пътя си", признават близките на Лора, за които нейната дарба е продължение на семейната традиция- в рода вече има трима музиканти от различни поколения. Може би затова Лоба се чувства най-добре в автентичен костюм от родния си край, изработен ръчно от далечни прабаби. А близките й нямат нищо против момичето да пътува всяка седмица между Благоевград и Видин, така че едновременно да продължава пълноценно обучението си в южния град, но и да работи за опазването на родовете си корени тук, в нашия отписан от всички Северозапад. Лора е емоционалният двигател на новото сдружение за народни песни и танци "Върфяна". Тя работи с певците, а Димитър Карчев е хореографът на сдружението.

"Родом съм от Казанлък. Занимавам се с народни танци вече 16-17 години. Бил съм в ансамбъла на Николина Чакърдъкова. Работил съм с Руска Стоименова. Сега съм тук, с Лори, в Брегово. И да, прихватлива е тази сърцатост на хората от юга в отношението им към фолклора. Северозападът има все още запазена много богата фолклорна памет. Във всяко село. Ако се работи в тази посока- да се събира, да се описва, да бъде представян в автентичен вид местният фолклор, а защо не и обработен- би било страхотно. А какви носии има...", не скрива своето удивление и желание за работа в нашия край Митко.

"За концерта всички ще сме с автентични носии. Оказа се, че и в Брегово, и във Връв, в семействата се пазят стари автентични носии, които са толкова разнообразни! Искаме да покажем това богатство", казва Лора.

"Участвам в двете певчески групи и в двата танцови състава. Заедно с моето момиченце. Тя е един от най-малките участници. На концерта аз ще бъда с носия от моята прабаба, която после е обличала моята майка и с носия, която съм наследила от моята свекърва, а тя от нейната. Надявам се да ги опазя и след време да видя облечена в тях и моята дъщеря", казва Николинка Петрова.

"Аз съм само в танцовата. Сестра ми също участва. Има още много наши връстници, които учат във Видин. В събота и в неделя бързаме да си отидем на село- защото ще имаме репетиции! Очаквам с нетърпение да видя носията на моята баба- тя е пази много ревниво и я изважда от гардероба само за специални случаи, какъвто е нашия концерт", допълва ученичката във видинската природо-математическа гимназия "Екзарх Антим I" Божана Сурдулова.

"Най-възрастните ни участници са в певческата група за автентичен фолклор. Но аз си ги наричам момичета, защото духът им е млад. Те толкова много се раздават! Тук искам да благодаря на една от тези жени- баба Пелашка. Когато създадохме сдружението, тя извади 20 лева, всички знаем колко са пенсиите на нашите баби, и ни ги даде, за да ни помогне. Никога няма да забравя този жест. Разказвам го, за да се знае, че има сърцати хора и ме има надежда", добавя Лори.

И затваря нашия разговор така:

"Тук съм, защото тук са моите корени. Да, моите родители от години живеят в чужбина. Можех да отида при тях. Но аз никога няма да оставя България. Моята баба Любка се шегува, че пъпът ми е хвърлен в реката- защото не мога да живея без моя Дунав."

Лора Асенова- тя, заедно със своите съмишленици и приятели от сдружение "Върфяна", е един от онези усмихнати млади хора, които обичат своята България, уважават и пазят най-добрите български традиции.

Хора, които с енергията и таланта си правят трудното ни настояще малко по-топло и по-цветно. Хора, които умеят да ни зареждат с вяра точно когато ни е най-трудно.

Хора, които не позволяват на делничните битки за хляба да угасят мечтите им, а ги следват. И ги постигат. Заради себе си и заради всички нас, които сме избрали, по силата на една любов- упорита и необяснима, да останем да живеем тук- в нашата България.

Вземете си и вие от тази космическа енергия.