Професия хижар

За случващото се в планината, хижите и хората от Балкана не намираме повод да говорим често. Понеже те са далеч от шума на големия град, често дори забравяме за тяхното съществуване. Съдбата на старопланинската хижа „Амбарица“ „грабна“ неотдавна много хора. Алпинисти, фотографи, доброволци обединиха усилия в кампания за набиране на средства за спасяване на този „планински дом“ от разруха и разграбване. Зад инициативата да се върне предишният блясък на „перлата на Стара планина“, стои млада жена с висок дух и желание за постигане на успех въпреки трудностите.

Това е Ема Гатева, жител на планинския град Троян, отдадена на спорта, пещерното дело и планинарството.За себе си казва, че е сред хората, които разбират от това как се оцелява в природата. Домът й в Троян дори се намира на улица „Амбарица“. И понеже няма нищо случайно около нас, един ден размислила и съставила план за спасяване на едноименната хижа. Моментът бил критичен, защото вече се виждали конструктивни изменения по сградата, настъпили с годините.

За щастие, нещата потръгнали. С труд помогнали над 200 доброволци, дошли от всички краища на страната ни. Хижите са нещо, за което средства в държавата все не се намират и те се съхраняват благодарение на гражданското съзнание най-вече на туристите – казва Ема Гатева.

Удовлетворението е да си част от историята на това място. Хижа „Амбарица“ е строена през 1958 г. с помощта на много доброволци и къртовски труд. Постройката е била готова само за три месеца, като доброволците са работели денонощно на смени. Амбарица има три етажа, 14 туристически спални, голяма трапезария и библиотека. Голяма е, но понеже е на билото на планината, до нея багаж се пренася трудно. При строителството са били прекарани тонове камъни, много дървесина и други материали. Близката въжена линия не стигала до тук, но за да подпомогнат преноса, доброволците положили релсов път за вагонетка. Той може би е единственият на такова високопланинско място в страната ни. Това е било единственото решение за изкачване на материалите до върха. Сградата е с дебели каменни зидове и дълбоки основи, което подсказва, че с труд са участвали много хора. Самият архитектурен проект на „Амбарица“ е бил много добър. Личи си прецизния замисъл за удобство и естетичен вид. В помещенията всичко е облицовано с дърво и създава усещане за уют и топлина. Носи ми голямо удовлетворение, че успявам да възстановя предишния й вид и да съм част от историята на тази прекрасна хижа – казва Ема Гатева.

Професията на хижар за Ема Гатева е кауза. Работата около възстановяването на сградата и обзавеждането на планинския дом е много, но пък младата хижарка се опитва да гледа на нея като на интересно приключение. Вече е научила много за планината и нейните хора. И още за професията на хижаря от  Ема Гатева:

Трябва хижарят да е всестранно развита личност и да разбира от много неща. Особено при хижите високо в планината това е важно условие. Има хижи, които са по-близо до населени места или до асфалтов път. Там винаги може да дойде майстор, за да отстрани възникнала повреда. Препятствията идват, когато мястото е труднодостъпно. Затова хижарят трябва да има познания в много области. Трябва да може сам да отстрани бързо повреда в електрическата мрежа, водопреносната система, проблем с парната инсталация или друг проблем, а те съвсем не са рядкост. Освен това, хижарите трябва добре да познават планината, за да могат добре да упътват туристите, а когато се налага да оказват и първа помощ на пострадали. Има такива ситуации, в които трябва много спешно да се реагира, дори да се спаси човешки живот. Затова професията хижар е необикновена, мога да сравня хижаря с корабокрушенец, попаднал на самотен остров, на който да оцелее въпреки несгодите и обстоятелствата. Няма ден, в който да не се възхищавам на хората, построили и поддържали хижата в по-ранните години. Това ме кара да преодолявам с надежда всички трудности. Заслужава си да  възстановим и пазим направеното преди нас. Нещо повече, ще се опитаме да съживим духа, който е имала хижа „Амбарица“ – казва Ема Гатева.

Снимки: личен архив на Ема Гатева