Ако бяхме телевизия вероятно екипът ни днес щеше да реши да изпишем заглавието на предаването ни с изрязани букви от вестник, през които със свистене прехвърча златен куршум, който пък на свой ред попада в мишена с неясни очертания.
И това със сигурност щеше да грабне вниманието ви, най-малко защото ще си помислите, че започва нов филм например за Джеимз Бонд – супер героят спасяващ света от злото, което с неясните си образи дебне отвсякъде…
Да, но не!
Не сме телевизия, а радио! И в следващият един час по програма „Христо Ботев“ може да слушате „Мрежата“ – предаването с ясни образи.
Докато в медийното пространство хвърчат куршуми и спрени обществени поръчки, размахват се метли, които замитат следите на нарязани документи и дебатът за „Кой“ сякаш се измести постепенно в дебатът – „Той“, медийната динамика за малко се раздвижи и от оставката, подадена от председателя на СЕМ, а всички останали новини изчезнаха от публичното пространство – в миг.
Защо?
Политически PR, спасяване на страната или просто закъснели реакции на политици, с не до там ясни очертания. За това говорихме с Жана Попова, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация, Деница Сачева, PR специалист, и проф. Нели Огнянова, преподавател по медийно право в СУ „Св. Климент Охридски“.
И още: какви са дефицитите в медийната регулация и защо „кафявите“ медии искат да имат телевизия? Две от темите ни днес, а в третата се обърнахме към емигрантската журналистика през погледа на колегата Александър Детев, радиоводещ в „Бг-радио Виена“.