Една песен развълнува българите в чужбина, а у нас?

Симо, как се роди песента?

"Най-вероятно ще искаш да бъда откровен… Стара мечта ми е да създавам песни по текстове, които българите познават и се изучават в учебниците. (Някои вече ги изхвърлиха….) "Аз съм българче"  е един от тези текстове. Това е текст на 120 години. Когато българите са отваряли читанките след Освобождението, винаги са изучавали този текст. Кой не би искал да напише песен по него?! Скоро научих, че е имало песен по тези стихове, която се е изучавала в часовете по музика– махнали са я, не знам по какви причини. Та, първо ми е мечта, второ започнахме работа с едно дете– Виктория от Русе. Искаше ми се да започне с патриотична песен. Трудно направих "Аз съм българче", не стана лесно, защото аз исках да е подходяща за слушане от деца, да е простичка, да може децата да я слушат, исках и да е българска, въобще много изисквания имах… Ние имаме 7 фолклорни зони в България, включили сме по малко от няколко от тях. В едни момент има родопско отпяване. Лесно е да пишеш хубави песни, ако си се хванал за корените! Аз няма какво ново да измисля, просто смуча от корените. Подобни текстове могат да звучат добре, ако човек ги свърже с българската си култура, иначе няма да станат нещата!"

Как смяташ да популяризираш тази песен, помага ли някой, получавате ли подкрепа?

"Не! Не получаваме никаква подкрепа, особено тези 15 години, откакто започнах делото с песни по стихове на Ботев и Вазов, няма  никаква подкрепа. В началото медиите обърнаха внимание, но след това всички се обърнаха с гръб… Няма нито едно българско правителство след 10 ноември, които да са сложили родолюбието като приоритет в своята политика в образованието и културата. Едните гледаха на Запад, другите на Изток, но всички забравиха да гледат своето! Аз знам, че без това не може и изпълнявам дълга си на българин!

Родолюбието и обичта към природата трябва да бъдат основни цели в образованието. Това направиха нашите възрожденци след Освобождението. Тогава България е била шеста по стандарт, имам познати, които са емигрирали тогава от Гърция, за да живеят в България, тогава.

Вече съм на 60 години и се уморих, не съм свръх човек от желязо. Гледах да направя повече песни, оттук нататък всички, които смятат, че е редно българската култура  да бъде съхранена, да помогнат и ето ставаме по-голям отбор! Който го иска и го може, нека да изпълни дълга си, без да чака нещо насреща, без да плюем един друг, така ние ще получим подкрепа. Песните са написани, това което се изучава от Ботев и Вазов, ние го имаме на песни, трябва да се направят в по-достъпен вариант за децата, за да могат да ги изучават."

"Аз съм българче" се радва на голяма популярност от страна на българите в чужбина. Вече се пее в нашите неделни училища във Вашингтон, Ню Йорк, Северна Каролина, Чикаго, Милано и Мюнхен. Би ли искал тази песен да влезе в учебника по музика в България?

"Ние я подарихме на българските училища в чужбина. Получихме писма от учители, че децата я харесват и те са я сложили в програмите за обучение. Няма автор, който да не иска това. То не зависи от мен и не би трябвало да зависи - решават го обстоятелствата и пазарът. Има начин да се замери една песен – има психолози, има педагози, които да преценят. Естествено, ако това ми се случи, ще бъде най-щастливият музикант."

Успехи на група "Епизод" и на 10-годишната Виктория Миланова от Русе!