Всеки човек има таланти и е потребно да ги разработва

Бог е дал на всеки един от нас таланти - дарове. Не е лишил никой човек от това. Единственото нещо, което е необходимо да правим по време на нашия земен живот е това, да се стремим да преумножим дадените дарования от Бог, а не да ги заравяме в земята и губим радостта от преумноженото и постигнатото.

Следователно, да се изграждаме като мъдри, разумни и творчески личности, не лениви, спасяващи се в Бога и подражавайки на Неговия пример.

Евангелското четиво ни казва:

"Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува. Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си. След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка. И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Второто послание на свети апостол Павел до Коринтяни /2 Кор. 6:1-10/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Матей /Мт 25:14-30/.

В рубриката "Съвременна Библия" - след като посипа пътищата на Нова Загора със захар против уроки, кметът г-н Грозев, се готви на строи светилище за поклонение пред дядо Влайчо. Наричали го народен пророк, но по форма и съдържание дядо Влайчо е далеч от пророческото служение, описано в Библията. Бил врач със силна предвещателска и лечителска дарба. Като споменавам Библията, явно разбирате желанието ми да изясня казуса от християнска гледна точка. Г-н Грозев явно заяви, че няма да се съобрази с нея. Причината да прави това се намира в неговата идентичност. Той описва себе си като вярващ, но не и набожен човек. Да си вярващ и ненабожен е противоречиво състояние, в което окултизма и духовните му практики намират най-добри условия за развитие. Невярващи и свирепи материалисти, ние българите изпитваме страхопочитание пред окултните сили. Затова ще разкажа история за велик окултист на име Симон. Той карал хората да немеят пред силата му. Наричали я "велика божия сила". Нему било предопределено да срещне ап. Петър. След срещата с ап. Петър никой вече нямал съмнение. Великата божия сила на Симон не била велика, а още по-малко божия, но все пак била сила. За "великата божия сила" на Симон, дядо Влайчо и баба Ванга, за вярващите и ненабожни хора които се удивляват на тази сила, за тях ще отворя дума в това издание на "Съвременна Библия".