Агресията е феномен, за който трябва да се говори

Да, неудовлетвореността отключва насилие. Истина стара като света. Както старо като света е и решението на този проблем- изходът от всеки конфликт започва с общуване.

"Най-широко разпространеното определение на агресията е, че това е едно социално обусловено качество на човека и на неговото поведение, което се характеризира с използването на сила, с цел да се нанесат вреди на хора или предмети. Това е целенасочен акт. Причините да се отключи тази агресия във всяка ситуация са различни. Поводите понякога са съвсем дребни, но реакциите и физическият сблъсък, за съжаление, може да доведат до фатален край", обяснява Мария Митева. И подчертава, че когато у хората я има и увереността, че институциите са безучастни, страхът надделява и човек губи трезвата си преценка.

"Мисля, че трябва да сме малко повече реалисти и адекватно да преценяваме всяка една ситуация. Не веднага да набеждаваме някого- човек, институция, приятелски кръг- и да караме другите да се чувстват виновни", съветва психологът. 

Какво довя вятърът на промените и какво отвя? Какво стана с авторитета на институциите, с традиционните ценности, с поведенческия модел, с естественото приемане на правилата за общуване, по силата на които посегателството над живота, честта, личността на друг човек е осъдително както по закон, така и по морал? Първите признаци на промяната дойдоха в колективното незачитане. Виждаме го стотици пъти на футболния стадион или на улицата. Когато анонимната лавина омеси хора от различни възрасти, социални етажи, професии и култура, в резултат се получава безименен агресивен фен. Българинът дори в години на жестока социална депресия, като тези, в които ни се е паднало да живеем, не се отказва от намерението си да покаже отношение. През първите години на промяната писането по стените бе достатъчен отдушник, сега обаче явно насъбраният гняв е много повече и много по-трудно поносим, защото терапията на изрисуваните стени вече не е достатъчна и няма необходимия лечебен ефект. Примери колкото искаш. Разгневените фенове след загуба на любимия отбор се превръщат в Терминатори.

Подпрени отвсякъде с проблеми, чието решение е извън обсега на личните ни възможности, леко правим крачката от откровената конкретна футболна страст към разрушителното недоволство по принцип. Тълпата отнася автобусни спирки, обръща автомобили, разбива витрини, а овластените си мерят силата на когото хванат- човещина е. Нали и те са от групата на наказаните да живеят точно сега и точно в тази страна… Агресията стана ежедневие.

"Всеки наш ден е съпроводен от стресови ситуации, лична неудовлетвореност, усещане, че са ни поставили в неизгодна позиция. И ние трупаме в себе си напрежение и гняв. А човешкият организъм е така устроен, че всичко това, което ние трупаме в себе си, трябва да излезе. И понякога дребен външен дразнител, дребна провокация, може да отключи натрупаното. Ние не знаем и не можем да предвидим с каква сила и по какъв начин това ще се случи. Дали ще стане като наругаем някого, който няма реална вина за това, че ние сме в дисконфортно състояние, или ще се излее в порой от удари..., никой не знае по какъв начин натрупаният заряд от негативи ще излезе навън и дали няма някой невинен да си го отнесе...", предупреждава Мария Митева.

А как превантивно да се работи това да не се случва?

"Ако един човек е бил избухлив, гневен, сприхав от малък, ако никой не му е помогнал той да го осмисли, то той си остава такъв и като възрастен. Това е неговият модел на поведение. Детето е като бял лист. То почва да пише своята лична история първо по впечатленията си в семейството. Родителите са онези модели на поведение, които детето наблюдава и попива. Когато в едно семейство атмосферата е спокойна, детето се чувства добре. То е уравновесено и има самочувствие. Но в семейство, в което взаимоотношенията се крепят на спорове, има караници, бащата посяга на майката, тя- на детето, а детето на кого да си "го изкара"? И става така, че детето отреагира тези негативи върху свои връстници. Това се случва, защото такива деца не знаят по какъв друг начин да общуват- те са видели у дома само това и го смятат за нормално. В училище ние работим индивидуално с такива деца. Стремим се да помогнем такова дете да стане постепенно по-балансирано, по-спокойно, по-толерантно. Да се научи да поема отговорност за постъпките си. Често такива деца при възникването на конфликт казват: "Не съм аз"! Много добри резултати дава методът "да влезем в обувките на другия". Когато то разбере, че е причинило болка, страдание, срам на друго дете, първата стъпка вече е направена", споделя своя опит психологът.

Уроци колкото за деца, толкова и за възрастни, които тръгват от белия лист на детското съзнание, превеждат ни през моделите в семейството, за да ни помогнат да се "намерим" в едно общество, което страда от хронична неудовлетвореност. Уроци, които биха ни помогнали да разпознаем патовата ситуация преди отключването на агресията, за да се самообучаваме да я владеем.

"Често правя такива ролеви игри с децата- всяко от тях влиза в ролята на жертвата. Когато то разбере, че насилието е причина за болка, срам, унижение, то постепенно променя гледната си точка. Промяната на гледната точка е една малка крачка към това да поискаш да промениш себе си. Да видиш, че има и друг начин. В училище всеки ден е различен", казва Мария Митева.

Англичаните имат поговорка: "Твоята свобода свършва там, където започва моят нос". Нарушаването на тази неприкосновеност на личното пространство може ли да бъде определяно като форма на насилие?

"Овладяването на гнева, на негативните емоции, е лична отговорност на всеки един човек. На всеки се е случвало да изпадне в състояние на афект- "да излезе от кожата си". Добре би било в такива ситуации "да отстъпим крачка назад" в ситуацията, да я видим отстрани, да я преосмислим, да проявим разум. Да поемем въздух. Тези секунди са напълно достатъчни да снемем голяма част от напрежението, да овладеем този гняв, който ни кара да правим неща, за които после ще съжаляваме", дава варианти за алтернативно поведение психологът.

"Типа поведение, който аз много харесвам и препоръчвам, е утвърждаващото поведение. То ни помага да предаваме ядно и категорично нашите нужди, желания и чувства на другите хора. Заявяваме ги категорично, като не уронваме авторитета на нашия опонент. Не казваме твърдо "не", а използваме "аз" посланията. Така конфликтната ситуация може да се обърне и да се реши по мирен начин", препоръчва Мария Митева. 

Споделените уроци на психолога Мария Митева могат да ни бъдат полезни както в общуването ни с децата, така и с по-големите. Защото в повечето случаи разгневените и малки, и големи хора, се държат по един и същи начин. Поговорихме си още за тормоза- физически или в интернет; за това доколко са основателни твърденията, че повече склонни към насилие са мъжете; за това как да запазиш самообладание, за да успееш да свалиш напрежението и да бъдеш умиротворител в един назряващ или вече избухнал конфликт между хора, които не желаят или вече не могат да задържат юмруците си.

"Трябва да сме по-толерантни. При възникнала ситуация на повишено напрежение, да се опитаме да разберем другия, да вникнем в състоянието на другия. Да сме малко по-отворени към хората. Да сме малко по-добри. Ако съумеем да се усмихнем на повишения тон на другия- това, според мен, ще стопи голяма част от агресивните му намерения. Защото понякога само едно изслушване може да снеме болката на другия и да го накара да се почувства по-добре. А ако в рамките на един ден накараме поне един човек да се почувства малко по-добре, смятам, че сме направили доброто си дело за деня", слага своята точка на разговора Мария Митева.

Направете и вие доброто си дело за деня- усмихнете се! Може точно тази усмивка да бъде онзи полъх на пеперудено крило, който ще прогони облаците и ще върне бурята в сърцето на мрака. Хубава съботна вечер от нас- дуетът на "Калейдоскоп" Ваня Минева и Силви Сливенов.