Да си войник в Афганистан

Какво е да си военен там, как се чувстваш, знаейки, че всеки момент можеш да попаднеш в опасна за живота ти ситуация, страшно ли е да си във вражеска обстановка или всичко е въпрос на приспособяване и дисциплина, как живеят близките ти с мисълта, че синът им е на другия край на света във враждебна среда, заслужава ли си финансово да рискуваш живота си всяка минута- на тези и други въпроси отговаря Даниел Николов, професионален войник от Видин, който е бил в Афганистан.

Моят събеседник днес трудно се впечатлява от опасностите и то не защото не им обръща внимание, а защото е добре обучен- знае кога и как да преодолява трудностите. Подготвен е, докато е част от българската армия.

"На 32 години съм, като военнослужещ съм бил от 2009 до 2015 година. Във Видин завърших ПГ"Асен Златаров", специалност "Икономика и управление на финанси в търговията". Всичко стана съвсем случайно. Бях в Испания, но нещата не потръгнаха- в период на криза работа трудно се намира дори там. Когато се прибрах в България се записах в  Бюрото по труда и там видях обявата "Стани един от нас". И така, всичко започна през януари 2009 година. Реших да стана войник, минах изпитите и ме приеха в поделението в Плевен. Решението ми да замина на мисия в Афганистан дойде по-късно. В началото човек изобщо не е наясно за много неща, но впоследствие, след разговори с колеги, вече се ориентираш в обстановката. И така, реших да отида... Заминах за Афганистан през септември 2010 година, а се прибрах август 2011. Честно казано в началото изобщо не мислех за опасността, защото дори и тогава не бях съвсем наясно какво ни чака, чувството дойде доста по-късно.

До Афганистан пътувахме с американски военен транспортен самолет. Групата ни беше смесена - българи, американци, англичани, румънци... Българите бяхме 120. Първото ми впечатление, когато кацнахме на летището в Кабул бе доста песимистично. По това време там валеше сняг, духаше силен вятър и бе доста мрачно. Да не говорим, че отвсякъде бяхме заобиколени от високи планини. Направо депресиращо... Първата ми седмица също не бе от най-приятните. По време на мисията бяхме настанени в американската база "Феникс" в столицата Кабул. Не мога да се оплача от нищо. Условията за живот и храната бяха добри. Ежедневието ни бе като на военните в България, с разликата, че патрулирахме по улиците, предградията и близките до Кабул села. Средно с това бяхме заети по 3- 4 часа на ден, но често и повече- това го решаваше началникът ни. Денят ни обикновено минаваше по един и същи начин- закуска, брифинг, патрул... Движехме се в американски джипове в пълно бойно снаряжение, подготвени бяхме и за по-продължителна отбрана... Не съм бил свидетел на по-сериозни инциденти по време на патрулите. Местното население се държеше добронамерено, те не скриваха симпатиите си към нас, българите, за разлика от американците и англичаните. В покрайнините на Кабул има села, които са изключително бедни. Ние гледахме да им помагаме и носехме каквото можем за децата- химикалки, тетрадки за училище храна, минерална вода... Там водата е изключително ценна, чиста вода за пиене трудно се намира. Какво да кажа за опасностите там и страха. Преди мисията ми в Афганистан наистина гледах "Девета рота " и "Звярът"- филми, които лесно ще те откажат от подобно приключение, ако приемаш всичко прекалено сериозно. В интерес на истината, у мен имаше някакви притеснения само през първата седмица. Адреналинът ми бе повишен на макс. После  постепенно привикваш с живота там и го караш по-спокойно. Вярно е, че точно това е най-големият проблем, защото привикването притъпява сетивата ти и не знаеш кога, какво може да се случи. Ето защо постоянно ни предупреждаваха да сме бдителни.

Към края на мисията имаше нападение от муджахидините, но ние ги отблъснахме. Опитаха се да влязат в базата, като единият от нападателите се самовзриви на централния вход, опитвайки се да прокара път за кола- бомба, тя пък трябваше да се взриви в базата. Както казах, атаката бе спряна още на входа, благодарение на бързата намеса на дежурният американски войник. Нападателите видяха, че няма как да пробият отбраната и се отказаха. И добре че стана така, защото по това време аз бях на една от кулите на стената, която пази базата. Изобщо фортификационните съоръжения на американците са много добри. Но лошото бе, че тези кули, на една от които бях аз, не са бронирани и ако имаше офанзива, там щях да съм много лесна мишена, да не говорим, ако бяха стреляли с РПГ..."   

Само за 12 години в Афганистан, присъствието ни е струвало 430 млн. лева и в мисиите ни са участвали 9 000 военни.

ВД официалната справка за Ислямска република Афганистан пише, че това е държава в Южна Азия със столица Кабул. Името му буквално означава "земя на афганците". Разположен на стратегическо място между Близкия изток, централна Азия и Индийския субконтинент, Афганистан е бил дом на най-различни народи през вековете и свидетел на много военни кампании, включително тези на Александър Велики и Чингис.

Политическата история на съвременен Афганистан започва през 1709 с възхода на пущуните. В края на 19 век, страната се превръща в буферна зона в Голямата игра между британската и руската империи. По време на Студената война, САЩ и бившият СССР започват борба за влияние в Афганистан. Между 1979 и 1989 странатата претърпява голям конфликт между подкрепяните от САЩ муджахидински сили и поддържаното от Съветския съюз афганистанско правителство, която завършва с победа за муджахидините и смъртта на близо един милион афганистанци. През 90-те години на миналия век избухва гражданска война, видяла възхода и падението на екстремисткото правителство на талибаните и присъствието на западни сили от 2001 година насам. През декември 2001, Съветът за сигурност на ООН одобрява създаването на Международните сили за сигурност, с цел поддържане на сигурността в Афганистан.

Заради десетилетията конфликти, Афганистан се е превърнал в най-опасната страна в света и най-големият източник на бежанци, които и сега продължават да прекосяват границата ни, водени от желанието за по-нормален живот.

Докато международната общност подпомага възстановяването на страната, терористични групи активно участват в бунт на национално ниво, воден от талибаните, бунтовниците са отговорни и за голямата част от цивилните жертви.  

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.