Глътка човещина от Ели- да ви се намира в това вълчо време

Седим си ние в таксито насред Монтана... Преча аз на потенциалните клиенти да се ползват от любимия си такси драйвър, пък на всичкото отгоре любопитствам разпознават ли се настроенията на хората, които сядат в жълтата кола.

"Настроението винаги личи. Има хора, които се качват с намерение да отидат някъде, да им е много весело, да им е много хубаво..., а след половин час ми се обаждат- "Ела да ме прибереш". Има и заядливци. Има и такива, които, като седнат до непознат човек, първо признават: "Толкова съм ядосан, толкова съм изморен...", а после почват да разказват. Всеки човек си е отделна Вселена- с неговите си проблеми, скърби, радости", признава Ели. И понякога, след време, тези отделни човешки истории драскат по съня й, настояват да намерят място в нейните разкази.

Ели е изключително светъл и жизнен човек. И добре почнахме приказката си ние с топлата сутрешна прегръдка на нейната "бела мачка", но после животът нахлу с всичките си "отличителни белези" в разговора ни и забихме таксито в един черен път, задрахме през винетки, данък вредни храни и влиянието на консервантите, та се спряхме чак на Софийските гробища... Минахме през теми, някои от които отгърмяват за ден-два през публичното пространство- като Берковската музика в разказ на Йордан Радичков... И през такива, които се търкалят уж за малко, изчезват за известно време и пак се връщат...

"Не може да си безработен, да имаш 0 доход и да дължиш 16,80 за здравно осигуряване. Няма как да стане това нещо. Не може. И защо в Министерството на здравеопазването така и не разбраха какво означава здравеопазване? Опазване на здраве означава. А не лечение на вече болни хора. Лечението навсякъде по света е бизнес. Поне детското здраве да опазят... Първо ще те разболеят тотално, а после ще те лекуват...", пали се Ели. Което ме кара пак да я цитирам от Фейсбук:

"Приятели, напомнете ми, моля ви, каква е етимологията на думата ОСИГУРОВКА! Не идваше ли от СИГУРНОСТ! Искам да съм сигурна в значението на думата, та да питам после правителството каква точно сигурност ми гарантират осигурителните вноски! И какъв е смисълът да ги плащам в този случай!"

В Монтана Ели си я знаят като голямото сърце на Сдружение "Български Северозапад". А и просто като голямото сърце. На връх Бъдни вечер Ели и Мая излязоха с едно вкусно предложение, питателно и духовно, и физически- постна бобена чорбица с гъбки. За всеки, който мина в този ден през пазара на Монтана. А после написаха в профила й във Фейсбук:

"Да си жива и здрава, Ели Лозанова, още дълги години да правиш щастливи хората около теб! Благодаря ти за невероятния ден! Бъди щастлива!" А аз я питам как се постига това пожелание от един писател, жена, таксиджия и добър човек в озъбеното ни време?

"Може, но поне малко държавата трябва да помогне, като даде на хората идея за ред и законност. Но цялото ни законодателство е такова- като къщичка на кокоши крака. Всяко правителство си достроява стаички- поправка на поправката на поправката на еди-кой си закон. Работим на парче и на коляно. Е, а стига де! Дайте някакви ясни правила! Накрая тая къщичка на кокоши крака така ще рухне, че...", остава отворено изречението си Ели.

Ели Лозанова пише публицистика, да го кажем- на литературен език. Но и творби, в които живеят нашите уникални северняшки говори. Говорим и за това, седнали в топлото такси. Светът, предимно монтанският свят, преминава край нас. Тя по навик е с ръце на волана, нищо, че точно в този момент сме на стоянка. И така, както уважава своите читатели, Ели уважава и своите пътници. И много държи да каже сега по радиото няколко важни съвета за тях- возещите се в таксита. След което аз пак питам за вкусния литературен хляб, който замесва и за участието й в предаването на Българската национална телевизия "Ръкописът". За да вкусите и вие, ето ви един неин разказ, мой любим и голям колкото една въздишка на душата.

"Продавам бизнеса, ако ви интересува. Хубав е, вървежен, добре разработен- бизнесът, де. Не го гледайте такова схлупено, магазинчето е най-популярното място за купуване на подарък в целия град. Пък и модерните пластмасови дограми са безлични, изглеждат стерилни, не бих заменила с тях старата резбована врата с пиринченото звънче- стъклото й е венециански кристал и още прадядо ми го е поръчвал. Дори рафтовете са на възраст моя живот, умножен по три. Ако бяхте местни, щяхте да го знаете. Който иска да подари нещо, дето да се запомни - задълго или завинаги- идва в моето магазинче. В него има толкова много и толкова различни сувенири, че понякога сама се чудя как съм успяла да ги побера. Всички ме познават. Веднъж дойдат ли, винаги се връщат. Хората правят подаръци по всякакъв повод. Много рядко обаче знаят какво биха искали да подарят. Това е моя работа - да разбера повода и според него да препоръчам подаръка. Няма значение, че не познавам човека, за когото е предназначен. Трикът е да избереш подарък за този, който ще го поднася. Когато хората харесват това, което подаряват, те оставят частица от себе си в него. Например никога не бих препоръчала "Всевиждащото око" за подарък от свекърва за снаха й. Да се подарява парфюм е малко безлично, има известна доза намек за нечистоплътност и е толкова изтъркано, че лично аз бих предпочела пуловер.  Е, разпитвам и на какъв човек и по какъв повод се купува подарък. Той не бива да е прекалено скъп, за да не притеснява излишно, но и да не е евтина дрънкулка, трябва да има характер, но и да не променя характера. Абе, тънка работа си е!

Ще питате, като толкова ми е в кръвта магазинчето за подаръци, защо го продавам. Уместен въпрос.

Заминавам. Не в чужбина. В друг град, може би. Още не съм решила. Може и в чужбина...

Разбирате ли, най-добрият ми приятел се жени. Влюбено очаква да избера най-прекрасния подарък за тази, която ще прегръща нощем, вместо мен...

Та така. Продавам бизнеса. Ако ви интересува... продавам живота си..."

Поговорихме си днес в "Калейдоскоп" с писателя от Монтана Ели Лозанова. Ако искате всичко да чуете, ще трябва да си пуснете звуковия файл. Така ще разберете защо 2016 година е нейната година- на Ели Лозанова. А аз й желая все така Бог да я дарява с много човечност, за да й стигне, като я раздава на всички, с които животът я среща.