Иван Сашов: Гнило месо от акула е "шкембе чорбата" на Исландия

Първата ни среща с карвинг майстора се случи в социалните мрежи, където бях впечатлена от неговите изработки. Оказа се, че именно в Банкок, той се усъвършенства да рисува върху плодове и зеленчуци. Иван говори с изключително уважение към храната и за древното изкуство, придаващо й различен и привлекателен вид. А после разговорът ни се превърна в екзотична кулинарна разходка, за която непременно трябва да научите!

Как започна да се занимаваш с карвинг?

"С карвинг се занимавам от две години. Това е едно азиатско изкуство, най-общо казано, представлява дълбаене на плодове и зеленчуци, художествено изрязване, най-често на тикви и дини. Произходът му е доста спорен, но да кажем, че е възникнало първо в Югоизточна Азия, понеже и Япония, и Китай, и Тайланд претендират да са негови създатели. В Тайланд е най-разпространено, в Русия и Турция също набира популярност, организират се много фестивали, курсове. За радост навлиза и в България. Видях го от едни мои колеги тайландци. Сестра ми, която е завършила хранителен техникум в Монтана, правеше подобни неща в училище. Първо започнах с моркови, избирах ги да са по-големи. Те са по-лесни за обработка и по-евтини. С диня се получава най-добре, но през зимния период динята е един много скъп продукт. По-хубаво е да се започне с някакви по-евтини зеленчуци– моркови, тикви. След това може някой да си го хапне този морков."

Правите ли карвинг в ресторанта, в който работите в момента в Исландия?

"В момента точно- не. Там са ограничени пространствата и времето. Готвим агнешки главички и развалена акула. Това е "шкембе чорбата" или "шопската салата" на Исландия. Традиционно ястие. Ние си имаме в нашата българска кухня шкембе чорбата и шопска салата, а исландците- своя местен специалитет – филе от ферментирало месо на акула. Това е развалена акула, престояла заровена в пясъка, която е ферментирала там 6 месеца. Впечатлява туристите, но предимно местните го ядат."

Какво е усещането да хапнеш този местен специалитет?

"Ако си свикнал, не е особено приятна на мирис и вкус. Първият път най-нормалното е да го изплюеш, след това се свиква, но е тежко ястие. Навремето е било трудно храната да се съхранява и това е бил най-естественият начин- да ферментира и да се съхрани, като се заравя в пясъка. Това е нещо точно като нашата боза – всички ние я харесваме, а като дойде някой чужденец и я опита, се мръщи. Не е и полезна като харна тази риба, тя е тежка и мазна, но Исландия е островна, северна държава, която е трудна и от логистична гледна точка. Там краставици и домати на виреят, там те са екзотични зеленчуци, всичко е внос. Единственото местно е рибата и агнешкото, има ги в големи количества."

След впечатляващия разказ за хакарл, връщаме разговора към карвинга.

Като гледам какви красоти си направил, след това изяждат ли се или си стоят за украса?

"Изяждат се най-често на супа. Могат да престоят 2-3 дни и след това да си ги хапнеш. Грях е да се изхвърля храната, особено в наши времена."

Трябва ли да имаш умения на скулптор или художник, за да се отдадеш на карвинг?

"Човек трябва да има усет донякъде, да има ръка, но аз не мога да кажа, че съм скулптор. Много по-лесно е и от дърворезбата, въпреки че го сравняват най-често с нея. Дърворезба не мога да правя, тя изисква повече време, човек трябва да е съсредоточен. Карвингът е по-лесен и по-достъпен, може и с един нож от вкъщи да започнеш. Има и специални инструменти, но най-хубавите карвинг продукти, които съм виждал, са правени с обикновен малък нож, остър, твърд, който не се огъва– тип "птича опашка"."

Каква е реакцията на хората, като видят какво сте направили?

"Всеки се радва да види нещо хубаво– тиква, диня, дракон от моркови. В България се правят доста състезания. Има известни имена, които се занимават с карвинг– Веселина Славчева, Божидар Димитров, Иваничка Пекова."

Самият Иван Сашов е участвал в доста престижни карвинг състезания в страната. А в състезанието "Национална кулинарна купа България", категория "Карвинг" в Пловдив за 2015 г. той взема специалната награда и трето място за отборен карвинг. На личния му сайт има интересни рецепти и идеи за карвинг.

Честно да си призная, в един момент ми се прииска да съм на негово място! Човек да му завиди за емоциите, пътуванията, кулинарните пътешествия. Но дали е така?

 "Живот, събран в куфар! Хубаво е човек да има дом, да седне някъде, да се установи. Моят багаж е под 23 кг., с размери 40 на 64- каквито са изискванията на авиокомпаниите"- признава Иван накрая.

А за това, че от нашето по-хубаво няма е категоричен:

"Българската кухня е уникална. Болката ми винаги е свързана с това, че ние обичаме да се кланяме на чужди неща. За местната кухня– доставките не трябва да са от разстояние по-голямо от 160 км. Ние живеем на уникално място, имаме уникални продукти, уникални ястия, трябва да се върнем към традициите."