Соня Мачорска: "В Южна Африка хората са невероятно добронамерени, усмихнати и любезни"

И точно там през 2015 година Соня има възможност да поживее известно време:

"Преди да дойда в ЮАР, живях до Северния полюс- в Санкт Петербург, Русия, после в Будапеща, Унгария, след това във Виго, Испания, била съм и в Хърватска, и накрая попаднах близо до Южния полюс. Честно казано, това никога не е било моя цел, дори в мечтите си не съм мислела да попадна някъде там... Търсех работа по обяви и така попаднах на една работа, за която държах три интервюта и чак на третото ми казаха за коя страна става дума. Аз много се колебах дали да тръгна, дори ми дадоха срок от няколко дни, за да размисля. Тогава прочетох доста за Южна Африка, защото за мен това бе изцяло непознато място и онова, заради което тръгнах бяха пингвините- много исках да видя пингвини на живо...

Полетът за там бе доста дълъг. Първо се пътува от София до Истанбул- около един час, но после до Кейптаун има още 13 часа. Преминаваш по вертикала цяла Африка и я виждаш отгоре като на длан...

Първото нещо, което ти прави впечатление, когато слезеш на летището в Кейптаун е, че персоналът е изцяло от чернокожи. Подобно е положението и в магазините, учрежденията, училищата, които имах възможност да посетя. Другото, което ми направи впечатление е, че воланът на колата е от другата страна, което в началото е много объркващо...В Южна Африка почти няма обществен транспорт, защото всички се движат с коли и друго интересно- няма тротоари. Най-незабравимото ми впечатление от тази страна обаче е, че хората са невероятно добронамерени, усмихнати и любезни. Няма случай, в който да не те поздравят, където и да те срещнат. Те са винаги усмихнати. Не знам дали това го учат в училище или се раждат с този начин на общуване, но е много по-приятно от навъсените хора, които срещам по нашите улици... 

Във фирмата, където работех имаше доста българи. Дори разбрах, че един от нашите си е направил ферма, в която отглеждал овце и кози. Там правел българско сирене и колегите ми си купували от него. 

В ЮАР стандартът е доста висок и ако работиш, нямаш никакъв проблем да си плащаш квартирата и храната, дори да си заделяш някакви средства. Редът и чистотата също правят голямо впечатление. Там никой не си позволява да хвърля боклуци или да цапа. Лошото е, че в големите градове престъпността е доста висока. Направи ми впечатление, че къщите са заградени с почти двуметрови зидове, над които има и 6-7 реда жици, по които тече ток. Това за мен бе колкото смешно, толкова и жалко. Охрана също има навсякъде. Причината за високата престъпност обаче е от едни гета в периферията на градовете, където са събрани пришълци от съседни по-слабо развити страни. Друго интересно, което няма да забравя е, че  там както си ходиш по улицата, край теб виждаш съвсем спокойно да се разхождат диви патици, ибиси, токачки и други птици, без някой да ги притеснява или да се опитва да ги изяде... Маймунките също са много интересни- има ги навсякъде- по улиците, по плажовете..."

Още интересни факти за живота в Република Южна Африка и цялото интервю с журналистката Соня Мачорска, можете да чуете в звуковия файл