Защо трябва да се изучават бит и традиции в училище?

Г-жо Недкова, с какво бе по-различна тазгодишната кръгла маса?

"Различното в това събитие, което организираме за 4-та поредна година е, че имаме желание вече да излезем с официален документ към отговорните институции, за да може да бъде въведен учебен предмет по български бит и традиции в училище. Как ще се казва предметът, предстои да бъде обсъждано, какъв материал да включва –също. Ние имаме няколко предложения какво да включва учебният материал, как да се провеждат часовете според възрастта на учениците, но това подлежи на общо обсъждане, специалистите също трябва да си кажат думата. В нашите събития до сега те винаги са участвали."

Вашата идея и предложение е този предмет да бъде изучаван от 1-ви до 12-ти клас. Защо?

"Да, така е. Защото семейството вече не е основният фактор, който формира младите личности. Децата се учат от това, което виждат – те подражават. А в семейството я няма тази връзка, която е носител на традицията. "Традицията" е доста размито понятие в момента, има хора, които дори се срамуват от нея и смятат,че практикуването й е недостойно. А самите традиции са в основата на националното самосъзнание на една личност."

Кой присъства на национална кръгла маса "Пазител на традициите" и кой взе участие по темата "Бит и традиции в българското училище"?

"Ние поканихме много организации и компетентни хора. Основните, които се изказаха по темата и отстояваха позиция, бяха Асен Павлов, ръководител на ансамбъл "Чинари", Лозинка Йорданова – етнолог с дългогодишен стаж и председател на Етнопедагогическото дружество "Проф. Иван Шишманов"– тя от години се занимава с обучението на учители, как да преподават традиции на младите, в това е минал животът й- да обучава преподаватели по фолклор и традиции, Виолета Коцева от Софийски университет ( която е участник още в първата кръгла маса) и Дария Василева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, които говориха за предизвикателствата при въвеждане на учебен предмет по бит и традиции, които поставя съвременната мултикултурна среда. Изказаха се и преподавателките от Национален дворец на децата Каталина Йосифова (етнографска школа) и Костадинка Кръстева (дърворезба), а също и Боряна Кукушева – филолог. Всички участници единодушно решиха да се излезе с обосновано обръщение към Председателя на Народното събрание, Президента и Министър-председателя за изграждане на национално отговорна политика в сферата на българските традиции. Нека те станат национален приоритет, защитен със съответната правна рамка, осигуряваща правилното и целенасочено действие за осъзнаване на културната ни идентичност и намиране на нейното достойно място в общото европейско семейство.

Нямаше човек на кръглата маса, който да не е съгласен с това, че традициите трябва да се изучават в училище. Позициите се различаваха в това как да бъде наречен предметът, какво съдържание да обхваща…"

Къде могат хората и организациите да ви подкрепят или да изразят мнение по темата?

"На фенстраницата на "Пазител на традициите" и на страницата Кръгла маса "Бит и традиции в образованието". Очакваме Вашето мнение как да бъде наречен учебният предмет в различните етапи от училищното образование и какво да бъде съдържанието му. Своите предложения изпращайте на електронен адрес: tradicia@ariz7.com, като не забравяте да добавите и информация за обратна връзка, както и колко хора подкрепят идеята. Очакваме официално оформени подкрепителни писма от всички организации, споделящи каузата за въвеждане на учебен предмет по бит и традиции в българското училище. Ние събираме мненията, за да можем после да ги систематизираме, за да можем да излезем с едно ново предложение, което да бъде извадка от тези мнения. След това ще се съберем и ще извадим от тях един документ, който отново да бъде представен на обсъждане. Имаме намерение да го представим към Президентството, Председателя на Народното събрание, към Министър-председателя с молба за подкрепа и съдействие. Защото не трябва нашата нация да загуби своите вековни традиции, които цяла Европа и светът признават, като изключително стойностни. Всяко едно мнение ще бъде взето под внимание. Държим организациите, които изпращат предложенията, да се идентифицират, за да бъде официално мнение."

Как оценявате своите шансове за успех? 

"След една достатъчно широка обществена подкрепа, институциите би трябвало да се заинтересуват от това какво искат хората. Общественото мнение е успявало да промени политиките, все пак живеем в гражданско общество. Ние не се борим срещу институциите, а искаме да насочим вниманието им към една тема, която смятаме за важна."

Потърсихме за мнение и Ерик Петров, художествен ръководител на танцова формация "Северняци" във Видин.

"Много съм разединен за това децата да не го приемат като учебен предмет и като задължение за обучение. Много е добра инициативата, но трябва да се намери формата и начинът, по който да се направят уроците и преподаването, за да бъде направено интересно. Традицията и българският фолклор е нещо чудесно, неувяхващо, нещо, което ние трябва да запазим, а нашата студия точно за това се бори. Ето защо подкрепям искането българският фолклор да се изучава в училище, в подходяща форма и по подходящ начин."