Пази ни, Свети Никола!

Една от най-старите легенди за чудесата на Свети Никола разказва за това как по време на улов лодката на рибари се продънила и през отвора в нея започнала да нахлува вода. Изплашени за живота си, рибарите започнали да се молят за чудо, което да ги спаси. Тогава Светията запушил със шаран пробитата гемия и така ги спасил от сигурна смърт. Друга легенда разказва как по време на буря в морето един моряк паднал от върха на корабната мачта и всички помислили, че е умрял. Свети Никола възкресил моряка и с молитва успокоил морето. Оттогава е останала славата му на повелител на морските бури и закрилник на моряците. Затова още от древни времена, по време на морска буря жените на рибарите излизали на брега с иконата на Свети Никола и я потапяли до три пъти във водата- като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави обратно вкъщи. И до ден днешен има поверие, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Свети Никола. Вярва се, че тя ще пази живи и здрави лодката и хората в нея от бурите и ветровете.

"Старо предание разказва, че веднъж един много заможен жител на град Патара ненадейно изгубил състоянието си. разказва как спасил един обеднял човек с три дъщери. Когато изгубил всичките си пари, човекът бил решен на всичко, да продаде дъщерите си дори. Но Светецът не позволил това да стане. Една нощ разореният получил неочакван дар- кесия с жълтици. С нея оженил едната си дъщеря за богат жених, заживяла тя добре. После получил нов дар- кесия с жълтици и за втората си дъщеря. А после- за третата. Накрая и за себе си намерил жълтици. Хукнал да гони странника, който му подхвърлил парите, тичал след него бездиханно и в мига, в който почти го застигнал, съзрял в него Божия пратеник и осъзнал, че само такъв можел да бъде той- само свят човек можел да даде неочаквания дар, който го спасил от грях. Оттогава Свети Николай е почитан и като закрилник на дома, на имота и на благодетелите", припомня архимандрит Самуил от митрополитския храм "Св. Николай Мирликийски Чудотворец".

В навечерието на празника в музея "Кръстатата казарма" във Видин бе открита изложба, наречена "Властелините на Дунав", в която е представен най-старият поминък на живелите по нашите земи хора- уловът на риба. Назад през хилядолетията ни връща археологът Николай Казашки:

"Още първите хора са се занимавали с лов, риболов и събирачество. Сред първите предмети, които имаме запазени от неолита, има принадлежности за риболов- тежести за мрежи, костни харпуни, макети на лодки. Някои от тях не са се променили в продължение на хилядолетия- чак до римската епоха. Тежестите за мрежи например- те са направени от камък или глина."

В изложбата посетителите ще видят рибарски принадлежности от праисторически времена до наши дни- мрежи, харпуни, тежести, въдици. В експозицията са включени снимки на едни от най-големите риби, хващани в река Дунав през последните 100 години! Любопитните ще научат как се е променяло българското законодателство и как са били уреждани през годините правата и задълженията на хората, които се занимават с улов на риба; от кога са въведени временни ограничения и забрани за улов на определени риби; защо най-голямото предизвикателство на рибарите- уловът на есетрова риба, в посредните години е под най-строг режим. Показани са много стари и нови рецепти за приготвяне на рибни ястия от видинския край. Но защо са я нарекли "Властелините на Дунав"?

"Много дълго време мислехме. Дни наред. Минахме през няколко варианта. Един от тях бе "Мит и бит". Но ни се искаше нещо друго... Властелин на моретата е Светецът покровител Свети Никола- на него е посветена изложбата. Властелини са наричани големите риби- есетрите, които представяме в изложбата. И третият ни акцент е човекът, който влиза в единоборство с голямата риба. Той също е Властелин", разказват Десислава Божидарова и Сашка Бизеранова.

Продължаваме нашата разходка сред експонатите, включени в изложбата "Властелините на Дунав", подредена в музей "Кръстата казарма".

"Показваме в изложбата експонати, които показват как през годините са се променяли рибарските пособия- примерно рибарски мрежи от коноп, лодка-еднодръвка, кърмаци, въдици, сакчета, живарници... Показваме и снимки на големи риби, уловени в нашия регион", разказват Десислава Божидарова и Сашка Бизеранова и продължават със спомени от своите детски години и със стари рецепти, които могат да бъдат изпълнени и сега.

Рибарлъкът е поминък на хората, живели по нашите земи от хилядолетия. Ето как разказват за него артистичното семейство Светла и Авакум Бондови от видинското село Ново село:

"Когато за пръв път дойдох в Ново село и опитах пържената чига на баба си рекох: "Благословени са новоселяни! Отиваш на брега, хвърляш въдицата и обядът е готов!" Горе-долу като в оная приказка "Ори, мели, яж". Но съпругът ми не продължи семейната традиция... Защото спомените от детството, когато лодките не са били с мотори, а е трябвало да се дърпат "на едек" са твърде стресиращи. Първо е трябвало де излезе още в ранни зори- в 4-5 часа. По течението е лесно, лодката сама върви, трябва само умело да се управлява. Но срещу течението никой не гребе с весла! Единият от рибарите премята на гърба си дълго въже, излиза на брега и започва да влачи лодката- от Ново село, та чак до устието на река Тимок. После слънцето немилостиво те пече в черно боядисаната лодка, докато стигнеш до завоя на реката при село на Ясен. Продължаваш до Гомотарци, защото около помпените станции в дълбоката вода гъмжи от риба. Но после пак си срещу течението! И пак дърпаш "на едек". Точно както е в прочутата картина на Репин "Бурлаки на Волге"... Всеки ден изминаваш 30 км по брега на Дунава пеша, с въже на гръб. Прибираш се капнал вечерта, за да заспиш сладко в лятното кино. Без да чуеш изстрелите във филма. Нито да усетиш комарите по тялото си. Но пък толкова шеги можеш да чуеш от рибарите!", разказва Светла Бондова.

"А, и я имам що да кажъм! Тоно Цуцуликин питал жъну си:

- Ай,Фико, дъ узнъм циганку (дунавска скумрия) дъ сготиш?

- Нъкай, душо, нъкай, пилъ. Чъ седнъмо дъ едемо, я чъ плювъм кокълци проку тебъ, а ти проку менъ. Чъ съ скарамо. По-добро дъ узнъм люте чушке дъ й напълним. Къд уапъм, чъ ми текней сълзе из очи. Я чъ викъм за тебъ, ти- зъ менъ...", разказва с намигване и Авакум Бондов.

Да, рибарлъкът и днес е препитание, но и занимание, което позволява на модерния човек да се спаси от стреса на часовника. През август това лято новоселски рибари уловиха във водите на река Дунав сом с тегло около 30 килограма.

"На височина е около метър и 70", ми каза тогава Анатоли Бузов, за когото към онзи момент това бе най-сериозният му улов. Но за приятеля му Николай Шовов не, защото в личната си сметка по-опитният рибар вече има записан 50-килограмов сом.

"Беше с огромни мустаци", показа ми с разперени ръчички дължината на мустаците малката дъщеричка на Анатоли Бузов.

"Съга съм си фатила рибу от магазин", шегува се секретарят на читалище "Земеделец" в Ново село Любка Ангелова, която това лято е хванала на въдица доста голям сом- дълъг 82 сантиметра и 6 килограма тежък! Докато го издърпвали от водата, се счупила макарата на въдицата, та се наложило опитната рибарка да доизтегли гиганта "на въже"...

Ден преди Никулден "на портмоне" хвърляха да хванат риба и много хора във Видинския пазар.

"Възрастните хора минават първо през зеленчуковия пазар, после идват при нас. Питат за шаран, но повечето купуват толстолоб, защото може да се намери за по 2, до 2,50 за килограм, а шаранът им е скъп", единодушни са продавачите.

"На трапезата за Никулден трябва да риба. Задължително! Може по-скромно, но ще има", категорични бяха моите събеседници. И никой не отказа да сподели рецепта за любимо рибно ястие, която помни от своите детски години. Всеки от тях не пропусна да и да пожелае по нещичко.

"Здраве да има за всички българи. Да има работа за младите, да се върнат от държавите. Да ни е достатъчен хлябът на трапезата. Да се усмихваме повече. По-често да се събираме с близки и да си върнем чувството за хумор. Да си спомним старите наздравици на нашия край. Да сме по-добри и по-щедри. Да има спокойствие и любов във всеки дом..."

Няма го средното поколение от хората на Българския Северозапад... Тъгуват по близките си останалите при празните къщи възрастни роднини. И все пак, дори когато в портфейла на северняка няма достатъчно пари, сърцето му остава отворено за надежди и добро. Няма да остави той трапезата си празна за празника. Такъв грях на душата си никой не взема!

"Във всяка къща да празнуват! А на моите внуци им пожелавам бебета", отсече с голяма усмивка баба Паша.

Хубаво пожелание! Нека то е точката на днешното ни предаване. А вие, уважаеми слушатели, идете и вижте подредената в музей "Кръстатата казарма" изложба "Властелините на Дунав". Бъдете част от празника, когато по стар народен обичай икона на Свети Никола ще бъде потопена утре във водите на река Дунав. Запалете свещ в храма "Свети Николай Мирликийски Чудотворец". И седнете на трапезата с обичани от вас хора.