Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Размисли по Радичков

Днес- на 24 октомври 2015 година, нашият земляк Йордан Радичков щеше да навърши 86 години

13
Портрет на Йордан Радичков, изработен за Гимназията с преподаване на чужди езици във Видин, която носи неговото име, автор Румен Първанов
Снимка: Ваня Минева


Днес в "Калейдоскоп" с писателя Мартен Калеев размишляваме за нещата от живота с усмивка и тъга, с намигване и дързост. Дързост, защото заемаме в нашия разговор думи на нашия земляк Йордан Радичков. Избрахме да тръгнем към спомена за него през мярката на сърцето. Затова някак сами напред излязоха ето тези думи:

"Човек за едната човещина живее, нали така?..."

Събота е. Есенен късен следобед. На път от моя дом към моята работа, днес минах през Видинския пазар. Както правя това всеки ден. Просто защото ми е на път. И докато квиволичех измежду превзелите пешеходната зона стоки и търговци, очите ми дръпнаха купчина шарени ябълки, наредени върху домашно тъкана черга направо на тротоара. Легитимирани надлежно с парче мукавен картон, на което с разкривени букви пишеше: селски ябълки. Е, как да не си купиш?! Сега тези ябълки са се разположили удобно в студиото на Радио ВИДИН точно до микрофона и ми се усмихват доволно. Сякаш вече са знаели, че днес си говорим за Йордан Радичков.

И така, отваряме нашия шарен северозападен сборник с истории за живота на страница със загънат ъгъл, защото е всеки ден на дневен ред. Страницата на Йордан Радичков. Днес е неговият ден рожден- 24 октомври. Отиде си той от този свят на ден 21-ви. Случи се това през неговия месец- януари. Годината бее 2004-та. Прекрачи през белия сняг в Отвъдното. И ни остави да мислим над неговите думи. Всеки по своя си мярка, и всеки изпод своята си капа- била тя бомбе, каскет или черкаски калпак...

"Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има."
(из пиесата "Суматоха")

Та днес, уважаеми земляци от Българския Северозапад, и всички вие, които населявате голямото село, наречено Земя, но припознавате българския език за свой и затова ни слушате, да знаете- днес си размишляваме по Радичков. С нас е писателят Мартен Калеев, а благодарение на Златния фонд на Българското национално радио, ще чуем още скулптора Георги Чапкънов, актьора Григор Вачков и самия Йордан Радичков.

Много думи ни е оставил писателят. Няколко живота не биха стигнали всяка от тях да вземеш като камъче в ръката, да я подържиш, да я обгледаш, както ловец обглежда шипков храст, и пак да я оставиш там, от където си я взел. За да я намери след теб и друг търсач. Затова, съвсем произволно, само през мярката на сърцето, с Мартен Калеев избрахме да тръгнем към Радичков днес от неговите думи:

"Човек за едната човещина живее, нали така?..."

С навъртането на годините Радичков постепенно съвсем се оттегли от даването на уроци и слагането на оценки. И ни остави едно "нали така", та да може всеки да сложи след него своето "да", "не", или "кой знае"...

"Чувствал съм се аз като цвете, над което често е бръмчала пчела, но никога не е кацала тя на него", казва писателят. Този самотен и добронамерен Създател на една българска Вселена. Свят, като препълнена чаша- дигай наздравица за силата на живота, за улегналата болка и дивата любов, за съзерцателната мъдрост и бъбривата суета, за червените очи на шипковия храст и жестоката белота на собствената си съвест. Обичам неговите думи и, признавам си, често си лекувам душата с тях. Особено когато се чувствам наранена и ми е трудно да простя. Тогава си казвам, е:

"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки."


"Изобщо човекът обича да си придава важност, да гледа господарски и завоевателно на света. Но понеже е трудно той да направи това със същества равни на него, затуй търси същества слаби и беззащитни." (из разказа "Нежната спирала")

"Човекът е същество хитро и умно, макар че през живота си повече хитрува отколкото да усъвършенства ума си. Обикновено накрая остава излъган, обаче това не бива да му се казва. Човекът не обича да чува нелюбезни оценки за себе си- той се засяга от тях. Не бива да забравяме, че човекът е обидчиво същество! Ооо, много обидчиво, болезнено обидчиво! Ами че човекът е обиден още когато Бог го изгонва от рая. Той и до ден днешен продължава да си е обиден. Огледайте се внимателно около себе си и вие ще видите, колко много е обиден човекът край вас. Ако това не ви е достатъчно или не ви задоволява, то тогава надникнете в огледалото и ще се убедите! Така е с всички ни! Ами че той освен рая какво друго е имал? Нищо!"( из "Хора и свраки")

Внимателно, деликатно и без бързане години наред нашият земляк наблюдава света. И подрежда със своите истини за живота пътека от камъчета в черкаската гора. А на нас какво ни остава? Да вървим по тях, за да не се изгубим...

"Докато е жив, човек все отлага", признава Лазар от пиесата "Лазарица. Брои той от крушата на собствената си самота отсъствието си от живота през пролетта, лятото, есента и зимата. И отгърмяват край него тъпаните и цигулките на Берковската музика; старовремските царе с недовършените си старовремски войни; черкаски тенци; звуци и образи от отвъдните светове. Отмерва като старовремски часовник пропуснатите мигове един митичен клюводървец и дълбае в крушата проход към своето гнездо и търси своя път към сърцевината на живота.

Йордан Радичков извървя своите последни четири сезона през вече станалата далечна 2004 година и в 21-вия ден на онзи бял януари прекрачи в Отвъдното. А сякаш днес е казал:

"Надеждите ни тъй са се пръквали по пасищата и пак по пасищата са издъхвали. Много надежди помня от детските си години, накъдето и да се обърне човек тогава, беше пълно с надежди. Те се раждаха и умираха пред очите ни, но все някъде, в някое ъгълче на душата оставаше тайната вяра, че ще се сбъдне някой ден някоя от нашите надежди..."

ГПЧЕ Йордан Радичков Видин"Твърде малки сме пред направеното от Радичков. Благородството на духа е онова, което прави човека аристократ. Прави го възвисен и му дава шанс да не живее като един постоянен невротик, а да си каже- аз знам какъв е смисълът на живота- живея спокойно, чувствам се удовлетворен, осъществен и споделен. Нищо по-голямо от това. Трябват ми вяра, надежда и любов между хората. А във всяко произведение на Радичков това библейско послание го има. Неговите книги не трябва да слизат от лавицата. Защото оцеляваме трудно, защото намаляваме като хора, защото душевността ни се свива и скимтим в някой студен неуютен ъгъл на "Неосветените дворове".  Защото ни трябва някой, който да открехне вратата и да даде шанс на надеждата в нас, че ще я има България, нас ще ни има... И че простотията няма да остане доминираща вечно. Днешните беселки и ножове са най-страшни, защото се правят с думи. Тогава? Какъв съвет да оставим на децата и внуците си? Да оцеляват чрез достойнство. Бъди човек, виждай човека и го защитавай. Нищо, че в днешно време Човек звучи много подозрително", коментира Мартен Калеев.

Казахме, каквото казахме в "Калейдоскоп" днес с писателя Мартен Калеев. Посветихме тези два часа от нашия и вашия живот, уважаеми слушатели, на оставените ни от Йордан Радичков думи.

"Ние можем само да се възхищаваме- тихо, кротко и блажено", обобщи Мартен Калеев и избра един от последните цитати за днес да бъде: "Ние се раждаме и живеем в акустичното гърне на времето, населено не само с гласовете на живелите преди нас, но и с ембриона на бъдещето."

"Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!" (из "Ние, врабчетата")

"Човек за едната човещина живее", казва Йордан Радичков, но веднага прибавя и едно "нали така?...", та в това многоточие всеки от нас да намери своите си отговори.

Българинът, особено този от нашия ветровит северозапад, отглежда своите разочарования като Божия благословия. Но не защото е силен, или защото така трябва. А защото е разбрал, че това е естествено. И понякога се случва и така, че вместо да отстреля взетия на мушка дивеч, той навежда очи към очертаната върху белия сняг червена нежна спирала на свои и нечии чужди грешки и вижда в белотата на пропуснатия миг как се разстилат пред него шарените черги на детството... Дали защото точно в този миг на среща между Отсамното и Отвъдното разбира, че нищо не остава след човека, освен паметта?... Памет, облечена в думи. Думи-прошка, като от стара вълшебна приказка. Думи, които леко те докосват и незнайно как си спомняш един въпрос:

"До себе си кога тъй близко ще бъдем и кога всеки от нас ще бъде тъй близко до сърцето си?!" Та да възкръсне неясно откъде атавистичното желание да завършиш започнатото в детството добро. Защото "Човек за едната човещина живее, нали така?..."

Познават творчеството на Йордан Радичков и живеят с него младите хора от видинската гимназия с преподаване на чужди езици, която носи неговото име.

Радичкови дни в ГПЧЕ Йордан Радичков Видин 2015, Снимка: Ваня МиневаВсяка година те отбелязват рождения ден на своя патрон с най-хубавия подарък, който могат да му направят- обличат своите разбирания за живота и света с думи, вдъхновени от него. Прочетете отличените тази година творби! Те са мостовете между поколенията, които Радичков така искаше да се случват в душите ни. Мостове от брега на мечтите към брега на познанието.

Оня, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за свобода

есе на Радина Чакърова, 8г клас

Свободата е нещо, което всеки желае. Свободата е нещо толкова ценно, толкова скъпо; свободният човек е някой, който знае какво иска, осъзнава своето достойнство, възможности; човек гради себе си, проектира се, усъвършенства се и това само по себе си е свобода. Свободата значи да не зависиш от никого другиго, значи да живееш живота си по начина, който ти решиш, който мечтаеш. Но за да си свободен, първо трябва да знаеш какво е да не си.

Първо трябва да знаеш какво е да си затворник. Не говоря за затворник, извършил престъпление (въпреки че и това се брои), а говоря за нещо дори по-болезнено, да си затворник на собствения си ум; да си затворник на хаоса в главата ти, на мислите ти; да си затворник на празнотата, обзела те; на парадокса, който си, който живее в теб. Това е тежест, която може да те убие- но само ако ти й позволиш. Мракът бавно те прегръща, шепнейки ти красиви думи, залъгвайки те, докато не стане не само част от теб, а те погълне изцяло. Затова не трябва да позволяваш, не трябва да се оставяш. Трябва да се бориш, за да спечелиш свободата си. Въпреки че и това е парадокс: свободата не е безплатна.

Със свободата идва и отговорността. Никога не трябва да вземаме нещо за даденост. Така се поддаваме на мрака, на хаоса, на самотата.
Никога не трябва да си позволяваме и безотговорност. Имаме дълг- всички хора имаме дълг да устроим живота си, така се доближаваме до свободния живот.

Иронично е как някои хора се отнасят със свободата, мислейки я за мит, и как в същото време други я имат за ценното нещо, което всъщност е, за съкровената част от теб- защото това е свободата.

Ти си свобода. Очите ти са свобода, когато блясък ги краси, защото си видял любим човек или защото си чул стар приятел. Свобода си, когато си потичал след ужасен ден и въпреки че си страшно изморен, потен и мръсен, вътрешно си свеж. Свобода си, когато чуеш името си, казано от някого, направил те щастлив, и всъщност го харесаш, въпреки че го мразиш. Свобода е, когато плачеш- няма значение, че плачеш. Това е успокоение, отпускане, свобода. Свобода е дъхът ти, дишането ти. Свободен си, когато направиш добрина и юг се настани в сърцето ти, юг, примесен с август и аромат на свобода. Ти си свобода.

Затворник си, когато трябва да криеш чувствата ти (Защо?). Затворник си, когато имаш всичко, което искаш, но не и това, от което се нуждаеш. Затворник си, когато вършиш лоши неща- когато обиждаш незаслужено, когато убиваш (с думи), когато си мислиш, че си свободен, а всъщност нараняваш, затворник си, когато няма мир. Затворник си, когато хаосът стане по-голям от сърцето ти. Затворник си, когато излезеш с многото ти приятели в петък вечер и ти се чувстваш по-самотен, отколкото когато си сам. Затворник си, когато си изпълнен с мраз и студ. Затворник си, когато мразиш. Затворник си, когато си неверен. Затворник си, когато не си себе си.

Свободата не е безплатна. Запомни го. Защото, нали знаеш… онзи, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за свобода.

Радичкови дни в ГПЧЕ Йордан Радичков Видин, Снимка: Ваня МиневаОня, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за  свобода

есе на Мария Мартинова  Бойчева, 8б клас

По света има много хора.  И аз съм човек. Ти също си човек. Всички ние сме изключително различни на външен вид, по характер, по физически възможности и психическа нагласа. Но сме и доста еднакви. Всички сме обединени под общия знаменател  "човек". Йордан Радичков казва: "Оня, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за свобода". Аз питам: "Кой е "оня’"? И защо точно той разбира "жаждата  за свобода" най-добре?"

Да си затворен означава да си лишен от свобода, най-висшето благо за една земна душа. Дори птичките в кафеза страдат, въпреки че човекът се грижи за тях непрекъснато. Храни ги, дава им вода и им осигурява спокойна среда, ала птичките остават нещастни затворници. А на какво се дължи мъката им? Именно на липсата  на свобода. Невинната птичка, родена в кафеза, бленува да лети свободна и независима. Но нима ако нямаше кафез, тя би оценила небето по същия начин, както като току-що освободена от клетката?

Аз не смятам така. Точно тук се проявява това житейско правило. Без мрак няма светлина. Без зло, няма добро. Без смърт, няма живот. Ако всичко в този свят беше добро, щяхме ли да го оценяваме по същия начин? Щяхме ли изобщо да го наричаме "добро"? Не съм убедена и съм сигурна,че ти си съгласен с мен. Защото именно лошата постъпка прави добрата- добра. Ако омразата не съществуваше, нямаше любовта да е тъй прекрасно описвана и тъй рядко срещана, нали? Предполагам това е искал да каже и Йордан Радичков със своята мъдрост. Защото "оня" съм и аз. Всички някога някъде сме били "затворени" по някакъв начин. Непекъснато сме бленували за свободата. И когато сме усетили волния й полъх, сме полетели безметежно на крилете й. Защото знаем вече какъв ужас е "затворът" и какъв рай е свободата.

Оня, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за свобода. От най-невинната птичка до най-мъдрия философ, всички сме живи същества и всички ние разбираме какво е да нямаш криле, с които да полетиш към свободата. Затова се прекланяме пред нея. Защото и аз, и ти, приятелю, сме били затворени и сърцата ни търсят свобода.

Радичкови дни в ГПЧЕ Йордан Радичков Видин 2015, Снимка: Ваня МиневаОня, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за свобода

есе на Адриана Кръстева

Когато си затворен, било то в буквален или преносен смисъл, единственото нещо, за което мислиш е свободата. Няма нищо по-силно от жаждата за свобода. Тя е единственото нещо, което те крепи. Ако до сега не си попаднал в ситуация, в която да бъдеш затворен, няма как да знаеш какво е усещането да жадуваш свободата.

Преди да се излюпи пилето, то е затворено в яйцето. То жадува за свободата, за да може да види и прави неща, за които силно мечтае. Българите, попаднали под турско робство, също са разбирали най-добре от всеки друг жаждата за свобода, защото повечето са били затворени и не са имали възможността да излизат спокойно навън заедно със семейството си.

Когато си затворен, нямаш търпение по най-бързия начин да получиш свободата си, но трябва да се замислиш, защото както казват хората, "всичко с времето си". Ако побързаш да получиш свободата си, то определено това ще бъде една грешка. Колкото повече си затворен, толкова повече жаждата за свобода се увеличава. Когато тя стане прекалено голяма, тя надделява над разума и не разбираш какво точно е свободата. Едно е вярно- оня, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за свобода. Причината, че е бил затворен обаче, е и причина да не знае, че свободата е отговорност. След като дълго време пилето е било затворено в яйцето, жаждата за свобода е станала много голяма и то не се замисля, че свободата, за която жадува, е една голяма отговорност. То надали се досеща, че трябва да се пази от по-големите пилета? Същото е и с хората. Те си мислят, че няма по-хубаво от това да си свободен и това е така, но трябва наистина да се замислиш дали си готов да се справиш с тази отговорност.

Някои деца смятат, че тяхното желание да правят каквото си поискат, без родителите да им държат сметка за това, се нарича жажда за свобода. Но това далеч не е така. Просто те не разбират, че вече са свободни до някаква степен и това тяхното се нарича желание. Пример за човек, който може да изпитва и разбира жаждата за свобода, е един затворник, който е невинен.

 Жаждата за свобода е нещо, което повечето хора имат и разбират, но най-добре я разбира оня, който е бил затворен.

Радичкови дни в ГПЧЕ Йордан Радичков Видин 2015, Снимка: Ваня МиневаБез име
разказ от Михаела Иванова, 8б клас
Оня, който е бил затворен,най-добре разбира жаждата за свобода.

  - Моля те, пусни ме! Моля те!- шъпнеше врабчето в тъмата. Беше вече единадесет часът. Отидох при него.
  - Но аз ти помагам! Ти си свободен! Имаш храна, вода, давам ти всичко, което искаш. Колко по-свободен може да си?- питах аз. Врабчето мълчеше. Помислих си, че е заспало. Легнах си. Беше неделя, а утре имах много важно изпитване.
Понеделник сутрин. Много обичах сутрините. Преди да тръгна за училище, оставих на моя любимец храна и вода. Когато се върнах от училище, видях, че храната и водата не бяха пипнати.Така започна да прави вече седмица и си помислих, че е болно. Отидох на ветеринар.
  - Няма му нищо. Напълно е здраво, като камък- каза докторът.
  - Но тогава защо не яде?- попитах аз.
  - Това не мога да кажа.
Посещението се оказа пълна загуба на време. Отидох там, за да ми бъде казано нещо, което вече знаех.
"Моля те, пусни ме!"- това бяха едиствените думи, които животното изричаше. С ръка на сърцето заявявм, че наистина не можех да разбера защо искаше да го пусна.
  - Моля те, пусни ме!- шъпнеше то в тъмата.
  - Защо да го правя? Ти си ми единствен приятел на земята! Обичам те! Не мога, не разбираш ли? Трябваш ми!
  - Моля те, пусни ме!- упорстваше то.
  - Така да бъде!- казах аз- Докара ме до лудост! Аз ти помагам, а ти!  Ти... Защо?
Не продума. Гледаше в тъмнината с празен поглед. Мина се ден, минаха два... то продължаваше да гледа с празен поглед в тъмнитата. Не можех повече. Един ден отидох до клетката.
  - Моля, обясни ми, защо?
Нямах силите да понеса това. Сълзи се стичаха по бузите ми. Протегнах ръката си. Треперейки, отворих вратичката на малката метална "къщичка", в която врабчето седеше. То ме погледна, размаха плахо криле и излезе от своя малък "затвор". Придоби смелост. Пърхаше все по-силно с крилете си. Щастието се усещаше във въздуха. В стаята сякаш грейна слънце. Птичето, пълно с живот:
  - Благодаря! Благодаря!- рече весело то и излетя през прозореца.
Сега разбирах...
Това бе последният път, в който видях врабчето. И до днес си повтарям: "Оня, който е бил затворен, най- добре разбира жаждата за свобда."


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена.  По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..

публикувано на 16.09.24 в 09:00

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

  Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда.  Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..

публикувано на 03.06.24 в 09:00

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00