Размисли по Радичков

Всяка година те отбелязват рождения ден на своя патрон с най-хубавия подарък, който могат да му направят- обличат своите разбирания за живота и света с думи, вдъхновени от него. Прочетете отличените тази година творби! Те са мостовете между поколенията, които Радичков така искаше да се случват в душите ни. Мостове от брега на мечтите към брега на познанието.

Оня, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за свобода

есе на Радина Чакърова, 8г клас

Свободата е нещо, което всеки желае. Свободата е нещо толкова ценно, толкова скъпо; свободният човек е някой, който знае какво иска, осъзнава своето достойнство, възможности; човек гради себе си, проектира се, усъвършенства се и това само по себе си е свобода. Свободата значи да не зависиш от никого другиго, значи да живееш живота си по начина, който ти решиш, който мечтаеш. Но за да си свободен, първо трябва да знаеш какво е да не си.

Първо трябва да знаеш какво е да си затворник. Не говоря за затворник, извършил престъпление (въпреки че и това се брои), а говоря за нещо дори по-болезнено, да си затворник на собствения си ум; да си затворник на хаоса в главата ти, на мислите ти; да си затворник на празнотата, обзела те; на парадокса, който си, който живее в теб. Това е тежест, която може да те убие- но само ако ти й позволиш. Мракът бавно те прегръща, шепнейки ти красиви думи, залъгвайки те, докато не стане не само част от теб, а те погълне изцяло. Затова не трябва да позволяваш, не трябва да се оставяш. Трябва да се бориш, за да спечелиш свободата си. Въпреки че и това е парадокс: свободата не е безплатна.

Със свободата идва и отговорността. Никога не трябва да вземаме нещо за даденост. Така се поддаваме на мрака, на хаоса, на самотата.
Никога не трябва да си позволяваме и безотговорност. Имаме дълг- всички хора имаме дълг да устроим живота си, така се доближаваме до свободния живот.

Иронично е как някои хора се отнасят със свободата, мислейки я за мит, и как в същото време други я имат за ценното нещо, което всъщност е, за съкровената част от теб- защото това е свободата.

Ти си свобода. Очите ти са свобода, когато блясък ги краси, защото си видял любим човек или защото си чул стар приятел. Свобода си, когато си потичал след ужасен ден и въпреки че си страшно изморен, потен и мръсен, вътрешно си свеж. Свобода си, когато чуеш името си, казано от някого, направил те щастлив, и всъщност го харесаш, въпреки че го мразиш. Свобода е, когато плачеш- няма значение, че плачеш. Това е успокоение, отпускане, свобода. Свобода е дъхът ти, дишането ти. Свободен си, когато направиш добрина и юг се настани в сърцето ти, юг, примесен с август и аромат на свобода. Ти си свобода.

Затворник си, когато трябва да криеш чувствата ти (Защо?). Затворник си, когато имаш всичко, което искаш, но не и това, от което се нуждаеш. Затворник си, когато вършиш лоши неща- когато обиждаш незаслужено, когато убиваш (с думи), когато си мислиш, че си свободен, а всъщност нараняваш, затворник си, когато няма мир. Затворник си, когато хаосът стане по-голям от сърцето ти. Затворник си, когато излезеш с многото ти приятели в петък вечер и ти се чувстваш по-самотен, отколкото когато си сам. Затворник си, когато си изпълнен с мраз и студ. Затворник си, когато мразиш. Затворник си, когато си неверен. Затворник си, когато не си себе си.

Свободата не е безплатна. Запомни го. Защото, нали знаеш… онзи, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за свобода.

Оня, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за  свобода

есе на Мария Мартинова  Бойчева, 8б клас

По света има много хора.  И аз съм човек. Ти също си човек. Всички ние сме изключително различни на външен вид, по характер, по физически възможности и психическа нагласа. Но сме и доста еднакви. Всички сме обединени под общия знаменател  "човек". Йордан Радичков казва: "Оня, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за свобода". Аз питам: "Кой е "оня’"? И защо точно той разбира "жаждата  за свобода" най-добре?"

Да си затворен означава да си лишен от свобода, най-висшето благо за една земна душа. Дори птичките в кафеза страдат, въпреки че човекът се грижи за тях непрекъснато. Храни ги, дава им вода и им осигурява спокойна среда, ала птичките остават нещастни затворници. А на какво се дължи мъката им? Именно на липсата  на свобода. Невинната птичка, родена в кафеза, бленува да лети свободна и независима. Но нима ако нямаше кафез, тя би оценила небето по същия начин, както като току-що освободена от клетката?

Аз не смятам така. Точно тук се проявява това житейско правило. Без мрак няма светлина. Без зло, няма добро. Без смърт, няма живот. Ако всичко в този свят беше добро, щяхме ли да го оценяваме по същия начин? Щяхме ли изобщо да го наричаме "добро"? Не съм убедена и съм сигурна,че ти си съгласен с мен. Защото именно лошата постъпка прави добрата- добра. Ако омразата не съществуваше, нямаше любовта да е тъй прекрасно описвана и тъй рядко срещана, нали? Предполагам това е искал да каже и Йордан Радичков със своята мъдрост. Защото "оня" съм и аз. Всички някога някъде сме били "затворени" по някакъв начин. Непекъснато сме бленували за свободата. И когато сме усетили волния й полъх, сме полетели безметежно на крилете й. Защото знаем вече какъв ужас е "затворът" и какъв рай е свободата.

Оня, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за свобода. От най-невинната птичка до най-мъдрия философ, всички сме живи същества и всички ние разбираме какво е да нямаш криле, с които да полетиш към свободата. Затова се прекланяме пред нея. Защото и аз, и ти, приятелю, сме били затворени и сърцата ни търсят свобода.

Оня, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за свобода

есе на Адриана Кръстева

Когато си затворен, било то в буквален или преносен смисъл, единственото нещо, за което мислиш е свободата. Няма нищо по-силно от жаждата за свобода. Тя е единственото нещо, което те крепи. Ако до сега не си попаднал в ситуация, в която да бъдеш затворен, няма как да знаеш какво е усещането да жадуваш свободата.

Преди да се излюпи пилето, то е затворено в яйцето. То жадува за свободата, за да може да види и прави неща, за които силно мечтае. Българите, попаднали под турско робство, също са разбирали най-добре от всеки друг жаждата за свобода, защото повечето са били затворени и не са имали възможността да излизат спокойно навън заедно със семейството си.

Когато си затворен, нямаш търпение по най-бързия начин да получиш свободата си, но трябва да се замислиш, защото както казват хората, "всичко с времето си". Ако побързаш да получиш свободата си, то определено това ще бъде една грешка. Колкото повече си затворен, толкова повече жаждата за свобода се увеличава. Когато тя стане прекалено голяма, тя надделява над разума и не разбираш какво точно е свободата. Едно е вярно- оня, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за свобода. Причината, че е бил затворен обаче, е и причина да не знае, че свободата е отговорност. След като дълго време пилето е било затворено в яйцето, жаждата за свобода е станала много голяма и то не се замисля, че свободата, за която жадува, е една голяма отговорност. То надали се досеща, че трябва да се пази от по-големите пилета? Същото е и с хората. Те си мислят, че няма по-хубаво от това да си свободен и това е така, но трябва наистина да се замислиш дали си готов да се справиш с тази отговорност.

Някои деца смятат, че тяхното желание да правят каквото си поискат, без родителите да им държат сметка за това, се нарича жажда за свобода. Но това далеч не е така. Просто те не разбират, че вече са свободни до някаква степен и това тяхното се нарича желание. Пример за човек, който може да изпитва и разбира жаждата за свобода, е един затворник, който е невинен.

 Жаждата за свобода е нещо, което повечето хора имат и разбират, но най-добре я разбира оня, който е бил затворен.