Емилия Димитрова: "Родена съм в България, но Холандия е страната, където ми подадоха ръка..."

"Животът ми е вечна борба. 18 години живях в Сърбия, след това в България две години и после в Холандия. Аз бях първата българка от този край, която замина за чужбина. Границата минах в бяла рокля- така ме и запомниха и митничарите тогава. Това се случи на 25 януари 1976 година... Живеех в Неготин. Идвах си често- почти всеки месец. Децата си ходеха на село през ваканциите. В Неготин имахме свои магазини- работех като оптик, но когато започна войната в Сърбия се прибрахме в България, защото се опасявах да не стане по-страшно.  

В България също отворих свой магазин, останах във Видин две години, но видях, че това не е моята среда. През 1996 година тук ставаше нещо страшно, което аз виждах и усещах, и затова реших да замина. Продадох магазина на своя колежка и с дъщеря ми заминахме за Холандия. Тогава пред мен стоеше дилемата- в Австралия, в Америка или в Холандия да отида. Майка ми повлия на решението ми- тя каза, че ако замина по-далеч от Европа, не се знае кога ще можете да се върнете. Така избрах Холандия... Установих се в Ротердам- един от най-хубавите градове в Европа. Там започнах от нулата. Помогнаха ми приятели и мога да кажа- добрите холандци, които дори сега ги приемам като част от моята фамилия. Те ми помогнаха през първите три години, когато бе най-страшно. Дори в един момент казах на дъщеря си, която тогава бе само на 16 години, че искам да се върнем в България. Но тя ме спря- "Мамо, назад- не, само напред. Никой няма да ни повярва, че е толкова трудно". Първоначално работех в един център за бежанци, а после и в банка. Що се отнася до личния ми живот, вторият ми брак е отново със сърбин. Бях се зарекла повече никога да не правя тази грешка, но животът е непредвидим.. Със съпруга ми се запознахме на една Нова година и вече 15 години сме заедно. Той живее в Холандия от 45 години. Сега вече и двамата сме пенсионери и сме решили да се установим в Лозница- неговото родно място, защото там ни е добре.

България е моето родно място, но Холандия е страната, която ми подаде ръка, там са истинските ми приятели и най-важното - там е дъщеря ми със семейството си. Фамилията на зет ми е от Суринам- малка държава в Южна Америка. Той обаче е роден в Холандия. Имам две внучки, които уча на български. Имам и син, който след 12- годишен престой в Испания се завърна в България и се установи във Видин със семейството си.  

Ако трябва да съм честна, мнението на холандците за българите наистина се промени през последните години. Доброто отношение от преди години сега се превърна в подозрение. Аз специално никога не съм усетила лошо отношение, но сега често мои приятели ми казват: "Ема, твоите българи пак са разбили банка..."

Цялото интервю с Емилия Димитрова можете да чуете в звуковия файл.