С Владимир Зарев за любовта и Прехода, "опростачването" и "пачкирането"

Владимир Зарев е един от българските писатели, превеждани на много чужди езици. Негови творби се четат в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия. Романите "Хрътката" и "Хрътката срещу Хрътката" излизат в бившия Съветски съюз в 200 000 тираж, а романът му "Денят на нетърпението" е отпечатан в "Роман газета" в 1 300 000 тираж. През 2006 г. романът "Разруха" на Владимир Зарев е преведен в Германия и издаден от "Кипенхойер и Вич",  и по мнение на радио "Дойче Веле" е най-успешната българска книга, излизала някога на немски език.

Посрещнахме автора с:

"Добре дошъл у дома, при корените си", защото неговият баща Пантелей Зарев е видинчанин. А щастливият повод за срещата ни бе видинската премиера на книгата "Орлов мост", която е посветена на протестите през 2013 година. Всъщност народното недоволство е само сюжетен фон, в основата на романа е една история за невъзможната любов между галеристката Юлия и юриста Павел. Книгата дава отговори на много въпроси от съвременната действителност, от времето, когато "избухна" демокрацията, та до сега.

Какъв роман е "Орлов мост"?

"Орлов мост" не е политически или социален роман. Аз не съм имал намерение да напиша такъв роман. Аз написах роман за една красива любовна история, която се развива на фона на тези събития, на протестите от 2013 г."

Как Преходът, който все още не сме извървели, влияе на чисто човешките ни отношения?

"Основното послание на тази книга е опитът ми да изследвам по какъв начин тази абсурдна атмосфера, в която сме потопени, като в течност вече 25 години, атмосфера на неуют, на постоянно човешко обедняване, на човешко унижение ни заобикаля, и по какъв начин тя се отрязва в интимните отношения между хората."

Пишете за една "нестихваща изобретателност да се мами съпругата или съпругът". Как българинът се озова едновременно с жена и любовница- едната у дома, другата за пред хората? Как "скъпи дрешки – евтини душички" стана модел за поведение? Къде отидоха семейните ценности?

"Колкото и абсурдно и невероятно да звучи, се оказва, че тази атмосфера, за която са виновни политиците, е като една форма на насилие над човешката психика и живот, и тя оказва влияние върху интимните отношения, ерозира ги. Ние непрекъснато се намираме под угрозата да загубим себе си, а това се случва и с основния герой на моя роман."

Защо говорим за "опростачване" на обществото, за "пачкирането" като метод за решаване на всеки проблем?

"Демокрацията притежава един голям недостатък– нещата не се решават от елитите, а от простото мнозинство. Така един глас на един високо културен човек, примерно на един професор и на един необразован, неграмотен простак, са едно и също. Това е причината, поради която просташкият вкус на мутрите, на евтините новобогаташи и техните любовници, заля страната, заедно с чалгата, с турските сериали."

Един от героите в книгата е такъв образ. Неговата свобода е "в джоба му". Думата "морал" я няма в чалга песните. Парите му миришат на власт и насилие. Защо той е навсякъде?

"Неговият вкус, неговото желание да възпроизвежда някаква форма на култура, неговата култура е съвсем различна. Огромна вина за това опростачване има българската политическа класа през това време, която изхвърли културата в задния двор на общественото внимание."

Защо това се случва?

"Защото от културата не може да се краде, в културата не се преразпределят пари и влияние."

Много ясен и категоричен отговор дава писателят и в книгата си, чрез думите на един от героите си:

"Българя няма нужда от култура, защото в тази така наречена духовна сфера не може да се краде!"

Говорим си още за това къде изчезнаха врабчетата, защо по улиците на София останаха само гугутки. Два милиона българи са зад граница. Изгради ли се гражданско общество? Какво се случи с енергията на хората с първоначалния ентусиазъм? Пламен Горанов изгоря, за да свети. Напразно ли бе това?

Говорим и за това, че:

"Политиците и олигарсите разпродадоха на безценица огромното народно богатство, ограбиха и най-вече обезсмислиха труда на поколения българи."

Това е един изключителен роман, в който всеки може да намери себе си. Той е обобщен образ на протестиращия човек.

Неговият герой Павел влиза в едно крайпътно заведение, по стените на което има плакати на Стaлин, Ленин , Че Гевара- миналото, на фолк певици– настоящето. Какъв ще е плакатът на бъдещето?

"Много се надявам плакатите на бъдещето да бъдат точно на тези млади, все още неосъществени политици, които да заменят познатите ни физиономии от Народното събрание и които причиниха този толкова нелеп и несвършващ, толкова мъчителен преход на българския народ!"