За да си щастлив – намери си хоби!

Всъщност двамата са преселници в селото. Таня е от Цар Петрово, Видинско, а Георги - от Дългоделци, Монтанско.

"Господ ни събра, щастливи сме тук и не съжалявам, че се преместихме. Аз си шия моите гоблени и бродирам, а съпругът ми си майстори в работилницата" – започва разказът си Таня.

За да е щастлив човек, настина му трябва малко: Градинка с райграс и зеленчуци, вярна немска овчарка на име Марта, грижи за малки пернати кокошки-кохин и любимо занимание - хоби.

На времето Таня е била учителка, а Георги е работел в бившия ДАП. Преди 12 години се преместват в с. Иново."Тогава беше модерно да си купиш място наблизо, защото родните ни села са далеч, така се спряхме на Иново. Купихме парцела, после си направихме и виличката и през 1998 година мъжът ми каза, че иска да живеем тук, аз в началото не харесах идеята, но после се преместих. Дойдох и никога не съм съжалявала за това, въпреки че пътувах всяка сутрин до работата си. Забелязвам, че в момента също има тенденция - завръщане на младите семейства на село."

Таня е учител по професия и 12 години, всяка сутрин пътува до работното си място - СОУ "Любен Каравелов" - Видин, а Георги, след като остава без работа, поема по пътя на майстора: „Започнах да работя дървото, не само защото ми харесва, а защото нямаше с какво друго да се препитавам“.  Работи предимно с чам и липа, но и металите са му познати. Умее да майстори метални картини от листа алуминиево фолио и много от тях красят домове в чужбина. А изборът му между дървото и метала се случва, когато Георги остава без работа. Цената на ламарината се вдига и той избира дървото: „Това се случва преди 9 години... Преди да се пенсионирам, останах 6 години без работа, тогава разбрах, че трябва да измисля нещо, с което да се издържам и така започнах … Двата ми първи модела са още в градинката, в райграса. И така полека-полека, малко по малко… Стигал съм до 100 артикула да изнеса на пролет. Ако трябва да съм честен, и жената много ми помогна, тя ме провокира, каза: я направи нещо да го сложим в райграса. Е, аз я послушах и направих една каручка и видях, че става, че мога! Каручката и досега е в двора ми.“

Семейството пътува много по изложения и панаири – Кюстендил, София, Вършец, Берковица, Врачанско: "Във Видин няма интерес, а причината е ясна – хората първо гледат за храна и после за сувенири. Но аз излизам всяка година на площада по време на празника на града, и на панаира."

За да се получат нещата, е нужно: "Не само да имаш, време, а и търпение да го направиш! Е, аз имам!" – разказва ни Георги и споделя, че единствената му болка идва от това, че няма на кого да предаде уменията си - и двете му деца живеят и работя в Чехия.

Съпругата му е стопанката на прекрасния двор и спретната къща. Таня Маркова също има своето хоби и занимавка: "Хобито ми да бродирам е от дете, като малка съм участвала в конкурси и съм ги печелила. После, когато гоблените излязоха на мода, се захванах с тях, увлякох се, няколко години ших доста усърдно, след това, като дойдохме тук, за малко прекъснах. Но сега, като се пенсионирах, се върнах към хобито си и изпитвам истинско задоволство. Ако не чопля нещо в градината, се занимавам с гобленчето!“

Като учителка в СОУ „ Любен Каравелов“ госпожа Маркова е работила 35 години, с 14 випуска:

"Звънне ли звънецът аз съм в свои води! Много съм си обичала професията и сега я обичам, но вече съзнавам, че децата харесват младите учителки и не ми е там мястото… След пенсиониране работих 4 месеца, предложиха ми още година, но отказах, нека дойдат младите учителки и да си поемат малките ученици."

Накрая семейството разкрива и тайната на щастливия им съвместен живот: "Харесваме едно и също! Всеки си има своето хоби и взаимно се подкрепяме!"