В хотел "Под звездите"

Около 20 души са хората без дом във Видин по разкази на тези, на които животът преминава на улицата. Според регистъра на социалната служба броят им е 15. Повечето от тях имат лични карти, но не получават помощи, защото адресите им не са реални. Съдбата им е една, но пътищата да достигнат до улицата са различни.

Илия е 44-годишен, с професия "машинен монтьор". На улицата останал, защото прехвърлил своя дял от наследство на братята си.

"Имах уговорка с тях една стая да има за мене. Впоследствие те решиха, че не  се нуждая от такава"- започва  разказа си Илия. От пет години адресът, на който най-често живее, е изоставена сграда в центъра на града. Има режим, който спазва:  

"Вечер се прибирам към 11, по тъмно. Сутрин излизам към 5, също по тъмно, за да не ме виждат. Това е в продължение на години."

През деня Илия намира работа, която казва, че върши за жълти стотинки. Помита пред офиси, а зимата почиства снега. Въпреки, че има професия, казва, че му се наложило да търси друго препитание. Твърди, че е потърпевш от работодателите си. Мечтата му е да има постоянна работа.

"Има ли работа, след това човек сам може да си осигури жилище, и сам да си помогне"- е надеждата на бездомника.   

За кратко Илия обитава Център за временно настаняване във Видин. Всеки ден се среща с хора, които имат неговата съдба. Сред тях са приятелите му. Шегува се, че всички те живеят в хотел "Под звездите".

"Сутрин се виждаме, почти всяка сутрин в парка, до Дунава. До към 9 часа се събираме и след това се пръскаме.

По принцип законът на улицата е такъв, че всички си помагаме. Никой не е оставил никого в беда"- казва останалият без дом мъж за хората, които имат неговата съдба.

Сред скитниците в Крайдунавския парк във Видин е Димитър. Той е на 72 години. На улицата останал, когато рухнала къщата в село Цар Петрово, в която живеел. Постоянното убежище на Димитър сега е пред Мемориал на жертвите на комунизма в града. Има пенсия за инвалидност, но парите са за лекарства. Няма помощи, защото адресът, на който е регистриран, е фиктивен. Казва, че е бил измамен:

"Един ме излъга тука, че на "Железничарска" ще ми даде квартира. Той ми взе парите. Не ми ги върна. Вместо на тоя адрес да ме регистрира, ме изпрати в едно мазе и хората ме изгониха от там."

Покъщнината на Димитър е стар дюшек, няма завивка. В чантата, която носи, има половин хляб и фланела. Храната си намира в контейнерите. За себе си иска стая и казва, че сам ще плаща наема за нея.

От 20 години без дом е и Райко, въпреки че сега има мизерна стаичка в обект, който казва, че пази. Постоянният му адрес, според него самия, е в Речната гара във Видин.

"Не отказвам работа, но искам дом, да имам стая, баня"- казва Райко, който сега е на 40 години.

Повечето от хората, които са на улицата във Видин са преминали през Центъра за временно настаняване в града. В него могат да останат до три месеца през годината, а социалните служители обикновено ги настаняват, за да ги спасят от студа през зимата.

Около 10-15 са хората без дом в област Видин по данни на Регионалната дирекция за социално подпомагане. Във Видин е изграден Център за временно настаняване. Капацитетът му е за десет души. Често се налага престоят на настанените в него да се удължава над три месеца, каза директорът на Регионалната дирекция Венци Пасков:

"Засега този център за временно настаняване решава проблемите като цяло за областта. За много от бездомните лица това е начин на живот и те не желаят да бъдат настанявани през летните месеци. Макар че престоят в един такъв Център за временно настаняване е до три месеца, много пъти се прави изключение, особено зимните месеци и се налага престоят им да бъде удължен."

Проучване за това кои са хората без дом и какви са проблемите им, извърши сдружение "Градски номади". Според проучването има разминаване между това какво хората мислят и каква е реалната картина. Нужно е да се знае какъв е броят на бездомните, за да се изработи стратегия за решаване на проблемите им, коментира за Българското национално радио Елеонора Генова, която е участвала в проучването.

Проучването на сдружение "Градски номади" сочи, че хората без подслон масово искат работа, но когато нямат лични документи, не могат да поддържат елементарна хигиена и не могат да отидат на интервю за работа. 24% от бездомните в София са висшисти - това са хора, които имат нужда от преквалификация, и това е проблем не само за столицата, а за цяла България, твърдят от сдружението.