Във Видинско последното закрито населено място е Бостаните, община Чупрене през 2012 година. Но и други села са застрашени, защото имат минимален брой жители, като Каниц, в което живеят 5 души и Шипикови колиби, където са регистрирани 6-има жители.
Разказът ни днес е за едно село, което като много неща в Северозапада, съществува на инат. Тук хората живеят много трудно. Заглавието "На границата" е използвано като пресечна точка на няколко значения. Първото е, че селото физически се намира на българо- сръбската граница. После то е на граничната линия на оцеляването и на безверието.
Във видинското село Извор махала, което е част от община Кула, населението към 9-ти септември 1948 година е 260 домакинства. Това сочат данните, издирени от жител на селото, емигрирал в Америка. Днес са останали значително по-малко хора в Извор махала.
Историята на селището един през друг ни разказват жителите му Красимира Петкова Йончева и Петко Йончев Цолов.
"Селото се намира на 2 километра от сръбската граница, по прав път. Някога покрай селото е минавал римски път, който е свързвал Видин със Сърбия и селото е на север от този път. В момента в селото живеят около 100 души, предимно възрастни, млади хора няма. Има 3-4 човека, които са до 40 години. По време на турското робство хората са дошли от Тетевен и са се заселили във Велики извор, Сръбско. Селото три пъти е било опожарявано и хората са се разпръснали. Едни са тръгнали към Белград, други са дошли в България, а трети са останали да възстановят изгореното село. Хората, дошли в България, са се преселили в Извор махала и от там носи името селото, тъй като то е малко, а там е голямо село и затова се казва Велики извор, то сега е квартал на Зайчар. Там хората си говорят на български език, ние се разбираме чудесно с тия хора. Те са просто някак си изолирани от сърбите и не говорят на сръбски, а си говорят както ние си говориме, на български език."
Разделените от границата фамилии са поддържали връзка помежду си. Преди 30 години редовно са правени срещи на родовете в местност край Връшка чука. Било е като панаир. Имало е търговци на сладкиши, различни стоки. Хората са носили храна, събирали са се по фамилии, разказвали са си как живеят, срещали са се различните поколения, радвали са се искрено на тези срещи. Това е продължило дълго време. Но с течение на времето срещите се прекратяват.
Кулско, Извор махала, Големаново са били гранична зона по време на социализма и хората, които са работили тук са получавали по-високи заплати. Край Извор махала е имало контролен пункт, където винаги имало граничари и като са влизали хора в селото са проверявали кой влиза и кой излиза. Проверявали са личните документи на всички, които са пътували с превозни средства. Районът е бил обособен като гранична зона. Сръбско- българската граница е била оградена с мрежа. От река Тимок до Кулата. Близостта до сухопътна граница се отразява на населението. От селото, по време на образуването на ТКЗС-то, са избягали много хора. И днес българи, родени в Извор махала живеят в Америка, Белгия, Германия, Франция.
Образованието винаги е било важно за българите. Ето защо най-голямата сграда в село Извор махала е училището. То е построено през 1953 година от местните хора. Докарали са пясъка за строежа от Тимока. Преди това децата са учили в селските къщи. Условията не са били много добри и много от децата са заболели от туберкулоза и са починали. И затова селяните решават да построят това голямо, хубаво училище. В училищната сграда има отделен голям салон, с хубава сцена и по време на празници децата изнасят там програми, пиеси, концерти. В салона се събират и хората от селото, когато имало хубави поводи. Много колоритна е била т.нар. битова вечер, в която всички са обличали носиите си. Многобройните книги от библиотеката на училището сега се съхраняват в сградата на кметството. В най-добрите времена в него са учили 130 деца до 7 клас. Всички ученици са били от селото. Това е била и най-голямата училищна сграда в окръга с физкултурен салон. Училището е закрито през 1969 година.
Училищната сграда сега се руши. Преди няколко години италиански "бизнесмен" го купува с инвестиционна цел и сваля целия покрив на масивната сграда, строена с дарения от жителите на селото. Взел само дървената част и така сега сградата е обречена.
Централно водоснабдяване в Извор махала няма. Селото е могло да бъде водоснабдено през 2000-та година. Бил е изработен план за водоснабдяване, който е струвал 7 000 лева, които е платила Общината. Следващият кмет, обаче, решава, че селото е със застаряващо население и не е необходимо да се прокара вода. Има вода на 1 километър от селото и на времето тия водоизточници са използвани от ТКЗС-то. Била е доведена водата до стопанския двор за животните. Бившият кмет Рашо Николов докарал вода до края на селото и направил чешма там. Обаче с течение на времето тя е разграбена и всичко се проваля. В община Кула само селата Извор махала и Големаново нямат централно водоснабдяване, всички други са водоснабдени.
В Извор махала никога не е имало църква. С камбана се оповестяват празници и смърт. Хората разказват, че камбаната е купена от Начко, който имал голям син, обаче починал и в негова памет баща му е купил тази камбана. Не е имало къде да я закачат и са я сложили на едно дърво. Когато е имало нужда, селяните са я биели от дървото. По-късно е направен постамент, специално за камбаната, от където днес се разнася звукът й, който оглася цялото село. Хората си спазват християнски традиции, но по своему. Свещеник винаги е имало в селото, който е обслужвал и кулската черква.
През 90-те години в Извор махала се прави опит за построяване на параклис.
"Инициатива за построяване на параклис излезе от Гена Петрова. Тя организира тука хората и съборихме една стопанска сграда. Взехме тухлите и издигнаха сграда хората от селото. След това Гена си замина за София, разболя се и така си остана това недовършено. А и да е довършено вече свещеник няма и няма и кой да го обслужва. Хората тука са невярващи и затова и нямат черква. Когато почнахме да правим този параклис те викат : "Абе, за какво ти е това? Това е излишна работа. От това няма смисъл..." И то така си и стана - нищо не направихме. Не виждам вяра в селото, но тя вече е загубена съвсем..."
В днешни дни жителите на село Извор махала живеят много трудно. Нашите събеседници обобщават картината така:
"Хората мизеруват, много тежък е животът тук. Има хора, които нямат пенсии, нямат заплати, нямат пари, влизат в необитаемите къщи и ги ограбват. Всичко е на доизживяване. Няма никакъв поминък", казва Петко Цолов, а Красимира Йончева допълва неопределено:
"Без вяра, без вода... без нищо..."
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..
На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..
Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..
Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024". Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..
Изборът за бъдещото професионално развитие е още в училище. Как правилно да се насочат учениците, обяснява Силвия Ставрева от Центъра за подкрепа на личностното развитие с предмет на дейност кариерно ориентиране и консултиране във Видин. "Центърът работи с ученици от I-ви до XII-ти клас и в тази връзка нашата програма за работа с тези..
Екипът на Радио ВИДИН гостува в близкото до Видин село Неговановци. То се намира н а 12 км от областния град. Красиво и благоустроено е Неговановци. Впечатлява с големия и обновен площад с красиви декоративни дървета и добре поддържани зелени площи. Смята се, че Неговановци е лицето на община Ново село, защото е първото село, което..
Преговорите за редовен кабинет продължават на фона на начертани червени линии и намерения за санитарен кордон. Ще намерят ли партиите формула за управлението? Кои са възможните партньори и невъзможните компромиси? Политическото бъдеще на страната дискутираме с политическия анализатор Тома Ушев , автор в дясната платформа "Консерваторъ". Радио..