Дунав само минава край Видин

Реката е поминък- риболов, транспорт, напояване. Така е от древността, та до днес. Всъщност днес във Видин този първичен закон май нещо не действа... И все пак- какво донася и какво отнася реката?

"Тази година уловът е слаб. Всичко обаче зависи от късмета. Може да хванеш, може и да не хванеш", казват рибарите.

"Нищо не ни носи реката. По цял свят големите реки се използват за транспорт. При нас нищо няма, нищо. Да пътуват кораби за стоки и пътници. Някога беше удоволствие да пътуваш с ракетата до Русе, а сега? Да се пуснат лодки за разходка. Туризъм може да се развива- ето ти я "Баба Вида". Примери колкото искаш от държавите по горното течение и от съседите в Румъния. Сега реката е замряла за Видин", коментират видинчани, които са поживели повечко и имат памет за това как реката е присъствала в живота им преди десетилетия.

"Носи реката. Носи мърсотия. Изсипана в нея точно преди Гребната база. Това дори в Индия не съм виждал, а съм пътувал доста", гневи се мъж на средна възраст.

"По горното течение реката е извор на пълноценен живот. Реката кипи от превозни средства- като почнем от туристически и рибарски лодки, моторници, яхти и стигнем до пасажерите. В Будапеща видях и си припомних как в детските ми години по Дунав пътуваше ракетата. В Германия, Австрия, Унгария край реката има гребни бази с перфектни условия за трениране на всевъзможни водни спортове. В Унгария край реката си работят страшно много индустриални предприятия и реката си я ползват за придвижване на стоки", разказва Ваня Ставрева. 

"В Калафат реката не е замърсена, щом имат плаж. Нали така? До моста водата е чиста, а след него се замърсява. Значи логиката каква е? Не да гониш гражданите от реката, а да намериш кой замърсява водата. И да накажеш него. А не да наказваш гражданите, като им забраняваш контакт с реката", обяснява ми кореняк видинчанин.

Да, хората, които живеят край реката в горното й течение, не са я изключили от живота си. Нито съседите ни от север. Само ние отсъстваме от този пейзаж. Не така е било винаги.

"Запазени са документи, според които общинският съветник Найчо Цанов на 15 май 1909 година прави предложение на Постоянното присъствие на Градския общински съвет, да се побърза с направата на баня на Дунава, понеже сезонът за къпане в реката настъпва. Взето е решение, определена е сума и начин, по който да бъде определен изпълнителят на поръчката. Снимки и документи от 30-те години доказват съществуването на такава "баня". Когато лятната къпалня на Видин е готова, със заповед на кмета е определено работно време- разделно за мъже и жени. Плажът е обезопасен с пазач и спасител. Представлява дървен под от 120 кв.м. и също такъв навес. Мястото е в Крайдунавската градина, близо до театъра. Гласувана е и Наредба за реда и благоприличието при ползване на банята", разказва Светлана Кръстева, началник отдел "Държавен архив" Видин.

Днес забранителни табели заместват грижата за безопасността на хората, които искат да се ползват от водите на река Дунав. Мотив за забраната са замърсяванията по реката, а според жителите на Видин, истинската причина за забраните е нежеланието да се харчат "грешни" пари, които някой някъде може да "усвои" за други неща...

"Криза в морала на политиците. От там започват нещата. Когато има разбита ценностна система, или фалшива ценностна система, не може да има добро управление на наличните ресурси", това е причината за лошото състояние на Видин, Българския Северозапад, България смята видинчанинът Явор Костов, който заради дълбоката си връзка с този край на България през по-голямата част от времето си е тук, макар да има възможност да живее и извън България. С него си поговорихме пред руините на видинската Синагога.

С носталгия, любов, но и с тъга, че градът не е това, което е бил някога и което сега би могъл да бъде, за Видин говори Лияна Панделиева.

"Странното е, че след като атракцията на Видин на първо място е неговата река, тя не се използва изобщо. Някогашната отлично построена Гребна база е в руини, по-трагични от тези на Синагогата. Официален плаж не съществува. Къпането е забранено с табели. Изглежда сякаш нарочно местната власт изключва реката от живота на видинчани и гостите на града, сякаш пречи на сухоземния живот. При последното ми идване във Видин за два дни и половина се нагледах на млади и разкошни хора, които не са кухоглави. Те са във Видин- потенциалът е на лице. Идеите са на лице. Хваща ги човек и почва да ги ползва. Ама не ги ползват! Тези, които управляват, са си решили, че те са си себедостатъчни. И не търсят подкрепата на онези, които са насреща с идеите си. Ето това е тъжното... А оттласкването от дъното е повече от задължително", казва ми Лияна Панделиева.

Поговорихме си днес в "Калейдоскоп" за това какво донася и какво отнася голямата река. Пясък, риба, спомени, ядове, замърсявания...

"Реката приютява и измива душите ни, ако й позволим", казва ми Димитър Димитров. Нека той сложи запетаята на днешния ни разговор. Запетая, защото съм сигурна, че още и още ще си говорим за река Дунав и нейното място в живота ни.