Нека ви припомня, че когато през есента на 2012 година Радиото излезе с предложение Хари Яръмов посмъртно да бъде удостоен със званието Почетен гражданин на Видин, в нашите мотиви бе посочена и тази характерна за чичо Хари пристрастност към Видин:
"Надяваме се сред мотивите за удостояване с почетно звание да са останали като водещи обществената значимост на работата на номинираните и гражданското признание за това. Защото Хари Яръмов в продължение на цялата си трудова кариера като журналист винаги е поставял на първо място доброто име на Видин. С него в продължение на десетилетия зрители на БНТ и слушатели на БНР свързваха Видин."
Може би има някакъв парадокс в това, че чичо Хари беше изключително консервативен в личния си стил на работа- той подготвяше своите материали само на механична пишеща машина, пращаше ги в пощенски плик, с марка и пощенско клеймо, копираше снимките задължително на хартия.
Но в същото време Хари бързо прецени силата на Интернет като средство резултатът от журналистическия труд да стигне до максимално голям брой потребители. Затова, скоро след старта в мрежата на сайта на Радио ВИДИН, той сам пожела неговите материали да бъдат публикувани на сайта на Радиото и в профила на Радиото във Фейсбук. Вероятно е било въпрос на време той сам да "опитоми" и тази нова технология, както многократно през живота му се е случвало с новите фотоапарати и камери. И сам един ден щеше да си създаде профил в мрежата. Но не се случи така. Хари си отиде без да превземе тази нова за него територия.
Както не доживя да види излязла от печат книгата си "Юбилейни върхове на видинския баскетбол". Тя бе резултат от почти десетгодишни проучвания и събирателски труд, написана с много любов към неговия спорт.
Най-голямата сила на Хари бяха неговите снимки. Той "хващаше" от движение всеки участник в спортно събитие. А и не само спортно. Хари работеше в много посоки. Но извеждам напред спорта, защото това е най-трудната работна територия за фотографа- знае го всеки, който се е опитвал по работа или любителски да хване в обектива спортист по време на състезание. А Хари намираше време в хода на състезанията винаги да обърне своя обектив и към публиката- десетки хора са се "намирали" в снимките му след това... Но снимки на чичо Хари много трудно се намират. Той снимаше всички. Него малко колеги са се сещали да заснемат. От този факт тръгва създателят на профила във Фейсбук "СПОМЕНИ ЗА ХАРИ ЯРЪМОВ"- Милен Маринов, с другата си цел- профилът да е място, където приетите в групата биха могли да публикуват свои спомени за Хари.
"Моят баща е бил футболист. Той почина рано. Не го помня. Чичо Хари ми разказваше за него. С чичо Хари винаги сме ходили заедно на мачове. Сега вече не ходя нито в спортната зала, нито на стадиона... На 1 август реших да направя страницата. Аз съм човек на старите новини", признава ми Милен Маринов.
Питам Милен какво очаква да донесе на неговите приятели във Фейсбук припомнянето на ретро новините? Работата на журналиста е благословена и прокълната с това, че към деня, в който събитието се е случило, неговите репортажи са високо ценени и търсени, но щом минат ден-два-три и новината стане стара, хората забравят и новината, и автора. Особено в спортната журналистика.
"В състоянието, в което е видинският спорт сега, мен ме интересуват не днешните, а старите новини", откровен е администраторът на новата страница. Как гледа на идеята синът на чичо Хари- Стефан Яръмов?
"Посетих страницата и ми стана драго, че видях доста снимки на мои колеги, на по-възрастни спортисти, някои от тях вече покойници. Не съм във Видин от близо 15 години, но следя какво се случва в моя град и с голяма тревога забелязвам, че се разпадат традиционни спортове. За мен това е много болно. А примерът е много близо- в Монтана. Там кметът Златко Живков поддържа три отбора в "А" група, строи нови спортни обекти и съоръжения... Аз не смятам, че Община Монтана е по-богата от Община Видин. Дано тези спомени, които навяват снимките и журналистическите материали на моя баща, да подтикнат хората от Видин да работят повече за развитието на нашия град. Смятам, че във Видин има много кадърни хора и връщането на старите позиции на видинския спорт е възможно."
След старта на страницата във Фейсбук СПОМЕНИ ЗА ХАРИ ЯРЪМОВ, интересът на днешните видинчани към публикациите на Хари постоянно расте. Независимо колко назад във времето ни връщат. Дори ми се струва, че колкото по-назад ни връщат, толкова по-голям е интересът към тях. С въпроса за труда на журналиста и за това какво прави старите новини отново актуални, по телефона потърсих Елена Яръмова, която наследи професията на своя дядо- тя е спортен журналист в национална медия.
"Създаването на групата показва, че дядо ми е оставил следа след себе си. А най-важното е хората да правят нещо, което да остане след тях- нещо добро и запомнящо се. Затова съм сигурна, че всички, които познаваха моя дядо, не са го забравили. Надявам се тази инициатива да обедини хората, които милеят за спорта във Видин. И не само за спортната общественост. Всички имаме нужда да си спомним какъв беше нашият град. И да се търси какво и как да се подобри", ми казва Елена.
"Да си коректен, да помагаш, да се стремиш да правиш добро. Да помниш хората, с които и за които работиш. Независимо дали отразяваш спорт или друг аспект от живота", споделя Елена най-важните уроци по журналистика на своя дядо.
Потребни ли са ни уроците от старите новини за Видин и потребно ли ни е въобще такова място във Фейсбук- място за памет за работата на един видински журналист, питам Богомил Петров- един от хората с най-много стаж в тази професия във Видин.
"Потребно е", отсече той.
"Аз съм малко по-емоционален, защото съизживявам загубата на моя приятел и моя учител. Той ми е показал пътя във фотографията. Първо в черно-бяло, а после и в цветната фотография. За мен той е епоха в спортната журналистика. 40 години! Това не е малък период от време! Хари отразяваше всичко, което се случваше в нашия град. Сега, ако ни гледа от Отвъдното, ще ни каже: Браво, бе момчета. Уважихте ме", казва Богомил Петров.
"С чичо Хари си имахме "позивна" преди всеки запис. А на мачове той ме насочваше с кого да направя интервю, какво да попитам. Така започнах. Той беше мой учител", признава най-младият колега в спортната гилдия Боби Борисов. Намерих го в София, на излизане от футболен мач. Знак, че временното излизане от средите на хората, отразяващи за медии спорта у нас, не е заличило страстта му към това занимание. Боби вече е член на отворената група във Фейсбук, наречена СПОМЕНИ ЗА ХАРИ ЯРЪМОВ.
А самият Хари за работата си с нас казваше: "Радио ВИДИН е моята трета младост".
И не пропускаше да ни напомня, че в работата на журналиста най-важни са "срещите с хората, признанието в техните очи, доверието".
Хари Яръмов. Роден в Казанлък. През есента на 1960-та година приятелството му с шампионката по атлетика от нашия край Венка Маркова прераства в брак и няколко месеца по-късно те пътуват за Видин. В продължение на няколко години Хари е учител, като продължава да се занимава с баскетбол и е част от отбора, който влиза в Северозападната "В" група и поставя началото на участието на видински отбори в баскетболните първенства на страната.
В продължение на години на мачове на "Видабаскет" чичо Хари често ми казваше- "еди кой си баскетболист е с нашия номер". Никога не се бях замисляла над тази му закачка. Какво се оказа- той знаеше, че аз съм играла с номер 7. А аз видях, че това е и неговият състезателен номер, на старите снимки с него, които открих в книгата му "Юбилейни върхове на видинския баскетбол", която излезе едва след неговата смърт... Книга, в която написа:
"Добре познато човешко чувство - да си спомняш за годините на младостта с умиление, да идеализираш миналите събития, приятелските взаимоотношения, да забравиш горчивините!"
Сега Хари обитава спомените на няколко поколения и още дълго ще живее в снимките, книгите, записите, които ни остави. И за да съм вярна на неговия стил, нека завърша тази наша среща с един колкото забавен, толкова и показателен негов спомен- преди години, в началото на кариерата му, когато играел мачове в Ново село, при всеки отбелязан от него кош новоселяни казвали:
"Пиши га на нас! Фото е наш!" Точно и ясно признание за близостта на журналиста до хората, за които е работил цял живот.
Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена. По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..
Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда. Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..
“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..
Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..
Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева. 2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..
Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век. "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection" ще ни донесат много настроение в септемврийския предиобед...
Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..