Гребната база във Видин- огледало на гордост и срам

Борис Недялков- осемкратен републикански шампион в едноместен каяк и единствен участник от България в първото издание на Младежките олимпийски игри, които се състояха през 2010 година в Сингапур, 22-годишен;

Богомил Петров- автор на първия за България световен рекорд по вдигане на тежести, поставен през май 1964 година. Сега Богомил Петров е на 76 години- със солидна лична история в спорта, туризма, екологията, фотографията, журналистиката;

Цветелина Цветанова- на 19 години, четирикратна световна шампионка по самбо за девойки и двукратна европейска шампионка;

Стефан Илиев- бронзов медалист на двуместно кану на Световното първенство в Белград през 1975 година, многократен шампион на страната по гребане, заслужил майстор на спорта, на 61 години, сега треньор в клуба по кану-каяк "Ванто Видин".

На снимките всеки от тях е покрил очите си с ръка, а до него е едно от многото му спортни отличия.

Те ли се срамуват? Или техните портрети, вписани в сегашната разруха на Гребната база, настояват, че е време някой да се засрами? И ако някога най-модерното на Балканите съоръжение за тренировки по гребане е било основание видинчани да се гордеят с него, чий е срамът за състоянието на същото това съоръжение днес?

"Човек трябва нещо да прави. Поне за да не се срамува от бездействието си. Е, ние се засрамихме...", казва Богомил Петров и остава отворена фразата с покана към хората, които би трябвало да се засрамят... От гледната точка на натрупания десетилетен опит, Богомил Петров смята, че колкото по-нависоко е в служебната йерархия един служител, толкова отговорностите му са по-големи. Както и основанията му да се срамува за провалите в сектора, за който е лично отговорен.

Гребната база във Видин застрашава живота на децата, които всеки ден влизат в комплекса за тренировки- смятат треньорите на настанените там два спортни клуба. В момента състоянието на обекта е изключително тежко, признават и от Община Видин.

При откриването си през 1970 година видинската Гребна база е едно от най-модерните спортни съоръжения в България. Днес сградата е едно от най-мизерните спортни съоръжения... Покривът се руши и тече, като пред разпадане изглеждат стените и подовете на всички санитарни помещения, неизползваеми са баните, басейните за възстановяване, специализираният вътрешен гребен басейн...

"Всичките ни деца могат да плуват. Въпреки това задължително слагат спасителни ризи, преди да седнат в лодките. Но не е това e най-страшното. Сега просто сме измели и изчистили. След дъжд минете и ще видите какво чудо е долу. Всичката тази мазилка пада постоянно. Децата свикнаха с това и се оглеждат винаги нагоре преди да влязат...", казва треньорът Стефан Иванов, докато ми показва тавана на хангара с лодките.

Състезателите по спартански не се оплакват:

"Може и по хубаво да е, но такива са условията сега. Нямаме избор. Малко са порутени стаите, но влизаме в тях за около пет минути. После излизаме да гребем. Не ни притесняват условията в Базата. Важното е да тренираш, а не какви са условията."

Условията обаче са безобразни- особено в т.н. хотелска част, където е пригодена една стая за съблекалня за момичета. Те всеки ден минават край отворените врати на помещения със счупени прозорци, които са потънали в прах, мухъл и боклуци.

Най-тревожно е състоянието на подпорните колони на сградата, които всяка зима са във вода и вече са разядени до арматура. Пукнатини има и по подходния мост към хангарите, а т.н. официален вход към Базата е заключен от години- когато около една трета от имота (притежание на т.н. "Морски клуб") е била продадена на частен предприемач.

"Аз не се срамувам. На снимките всичко е истина. Аз съм гневен. Срамен е фактът, че повече от 25 години Гребната база е в това състояние. Всички, които имат нещо общо със спорта в този град, го знаят. И нищо не правят. А Ивайло направи. Направи това, което е в неговите възможности- показа разрухата, припомни проблема, провокира разговори... Дано последват най-накрая и конкретни мерки", казва Борис Недялков.

Моля най-младия от моите събеседници да помечтае:

"Би било хубаво Гребната база да е място за спорт и приятелство. Да има помещения, в които спортистите да могат да анализират постиженията си, тренировъчния процес, да се запознават с най-новите неща в своя спорт. Защо да няма нещо като клуб за срещи с хора, които обичат този спорт и искат да са част от неговата история? Може би това би бил добър начин за среща с бъдещи спонсори, с родители, които биха пожелали децата им да тренират точно този спорт. За съжаление у нас това едва ли скоро би могло да се случи...", споделя идеите си младежът.

Мечтатели. Светът не може без тях. Но все пак поне една част от мечтите трябва да стават реалност- за да върви напред нашият скромен Български Северозапад...

"Днес всички говорят за срамното състояние, в което се намира Гребна база. Но тя е в това състояние от поне две десетилетия...", коментира Валери Недялков- журналист, състезател по гребане, някога кануист от състава на олимпийските надежди на България. Днес Валери се оглежда в успехите на своя син- Борис Недялков, който го наследи в лодката.

"През тези дни проектът на Иво предизвика стотици мнения в социалните мрежи. Надойдоха екипи от всички медии. Снимаха. Записваха. Коментираха. Но не чух нито един глас, който да каже: "Този проблем може да бъде разрешен". Много обяснения чухме от екрана, от ефира, как би трябвало да се менажират спортни обекти... Дойдоха колегите, направиха си материалите и си отидоха. А знаеш ли, че има хора, които цял живот не са си тръгнали от Гребната база- всеки ден са правили каквото им е било по силите, за да може децата на Видин да имат своето място за тренировки. Като нашия дърводелец Христо, който от първия си работен ден до пенсионирането си миналата година, всеки ден е бил на Гребната база", споделя Валери Недялков.

"Не е вярно, че нищо не може да се направи. Може. Но трябва да се впрегнем всички, на които Гребната база и развитието на спорта в нашия град не са ни безразлични. Ако започнем от най-спешния проблем и продължим нататък, нещата ще се случат. Но ако спрем до тук... Ето, дадохме гласност на темата. Включихме всички институции. Ако сега спрем до тук, пак ние ще сме си виновни. Ние трябва да се погледнем- всеки себе си и всеки да направи толкова, колкото му е по силите и възможностите. Това е. Колко хора са минали през този спорт? Къде са те сега? Видин няма музей на спорта. Трябва ни музей на спорта. Това е много възпитателно", убеден е Валери Недялков.

"Има решение за Гребната база. Но трябва да се обединят Общината и Областният управител и да разберат, че на този обект всеки ден тренират децата на този град. Аз в продължение на години не видях един човек от управляващите да стъпне там. Ивайло им показа. Сега няма как да се правят, че не знаят какво става там", коментира Стефан Илиев, един от участниците във фотосесията "Портретите на срама", сега треньор в клуба по кану-каяк "Ванто Видин".

"Аз съм категоричен, че спортът е социална дейност в България. Ние сме уникално бедна страна. Не може да искаме такси на децата, защото родителите ще ги спрат от тренировки. А имаме невероятно талантливи деца, които въпреки мизерните условия тренират и побеждават. Заради тях трябва да се намери решение. Когато завършат, всички те си тръгват от Видин... И ние нямаме с какво да ги задържим. А памет имаме. Този спорт за много хора във Видин е религия. Този спорт ни направи човеци. Примери много. От първата олимпиада, на която участва наш представител- Богдан Мусев, през 1960 година, до Олимпиадата в Пекин, на която участва Деян Георгиев, синът на Искрен Георгиев, в тези 14 олимпиади, ние имаме видински състезатели на 11... Говорим за най-големия спортен форум на Планетата! От Видин и много треньори са излезли. И сега можем да го очакваме", обобщава Стефан Илиев.

"Ако няма пари за ремонт, защото инвестицията трябва да е огромна, то може би ще е по-добре да се направи някакъв нов скромен обект, в който да приберат лодките на децата, да има баня и съблекалня...", коментира Елена Петкова, родител на едно то децата, които са всеки ден на Базата.

Община Видин поема грижата за обекта от 2000 година.

Планирането на ремонт обаче се оказва проблем за общинския бюджет и Общината търси други средства за възстановяването на обекта.

През 2013 година депозира искане за средства за ремонт от Министерството на младежта и спорта, което не стига до разглеждане поради липса на средства.

През 2014 година е внесено проектно предложение за средства по Публичната инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите", в което е включена и Гребната база. Но отново е получен отказ. През същата година е депозиран проект в Министерството на младежта и спорта, който не е допуснат до разглеждане поради липсата на разделителен протокол.

Община Видин в момента води гражданско дело за придобиването на разделителен протокол. Коментира се и предложение в следващия бюджет да бъдат предвидени средства за изготвянето на архитектурен проект, за да се кандидатства за външни източници на финансиране.

Днес в "Калейдоскоп" си поговорихме за това кой трябва да бере срам за състоянието на видинската Гребна база, като тръгнахме от авторската серия снимки, публикувани във Фейсбук от Ивайло Петров-Фотографът, под заглавие  "Портретите на срама". Чухме различни и не толкова различни позиции на хора, свързани с проекта на Иво и със самия спортен обект. Очакваме развитие и на заявените намерения от граждански организации да помогнат. С надеждата, че този път конкретни действия ще има и няма да има поводи отново да се срамуваме...