Училището, без което не можем

"Бъди невероятен!"

Днес това послание е емблема на видинската гимназия с преподаване на чужди езици, която носи не само името, но и духа на Йордан Радичков. Всяка есен училището посреща своите нови ученици и всяка пролет изпраща своите зрелостници с това пожелание.

За училището, без което не можем, си поговорим днес в "Калейдоскоп".

Правим го по Радичковски- като се вслушаме в гласовете на хората, учили и преподавали в него през годините и с пълно доверие към тези, които днес са неговото настояще и бъдеще. И нека звучат в "акустичното гърне на времето" гласове от настоящето на училището, гласове на бъдещето, гласове от историята на видинската Английска.

"Гимназията бе с много големи изисквания, но пък това ни даде един личен стандарт- винаги да искаме сами от себе си повече и повече. Ние бяхме тогава единственото училище, което си направи собствена дискотека- сами си събрахме парите, със свой труд- от една бригада. И си я направихме! Това училище ме създаде. Моята гимназия ми даде приятелствата. И срещите с изключителни учители", признават във филма на Лидия Каменова и Станислав Калинов, създаден специално за 45-тия юбилей на училището, Павлина Панова, юрист с кариера, Випуск-1986 и Валери Маринов- сега редактор "Международни новини" в БНТ; Любомир Пунчев, специалист по банково дело от висок ранг, Випуск-1989; Емил Андреев, писател, Випуск-1974-та... Първият випуск на Английската.

"Завършила съм първия випуск на Гимназията. Децата ми са завършили това училище. Почти целият ми професионален стаж е в това училище. Видинската английска е моята съдба. И моят живот", казва Емилия Атанасова. Випуск-1974.

Вероятно сродни думи за своето училище- училището, без което не можем, могат да прозвучат от възпитаниците на друго училище, от друг град, от друг регион... И пак ще са искрени. Защото училището е част от личностната биография на човека- средата, в която се подреждат първите му лични представи за нещата от живота; средата, в която узряват първите му бунтове; средата, в която младият човек се изправя- сам или с приятели, пред първите си истински битки, надживява първите си истински поражения. В училището момчетата и момичетата от деца порастват в млади мъже и жени. Всеки има своя памет за своето училище. Училището, без което не можем.

И защото днес започнах с признати пристрастия, май така и ще трябва да продължа- с признания за пристрастия. Видинската Английска не е училището, в което съм учила. Но е училището, в което бях учител по български език и литература повече от десет години... В началото на първата за мен учебна 1988-1989 година обръщението към учителите все още бе "другарко", но скоро след това училищното общество трябваше да превключи на обръщенията "господине", "госпожо" и "госпожице"... Уж нищо сложно, но се оказа, че нито децата, нито ние- учителите, имахме вътрешната готовност за това... И вместо новите, всъщност старите норми на вежливост, да помогнат връзката ученици-учители бързо да стане по-демократична, стана така, че се раждаха постоянно тъжно-весели недоразумения...

Тогава изобретателните млади хора от видинската Английска, сред които и Любо Пунчев, когото чухте в откъса от документалния филм за училището, и който за мен ще си остане винаги и преди всичко мой ученик, започнаха да ни наричат "мис", "мисис" и "мистър"... И бариерите паднаха. Тогава за първи път се замислих колко голям процент от младите колеги в училището са възпитаници на видинската Английска.

И до днес повечето от преподавателите в училището са негови възпитаници. Емоционална, интелектуална, професионална приемственост, която създава и на ученици, и на учители, усещането, че са част от общност. И в духа на личните ми признати пристрастия- един от първите гласове, които записах, е на моя наставник- мъничко по-голяма от мен, но вече с опит и авторитет, в обществото на видинската Английска ме въведе Пролет Асенова. Моля я днес да сложи първото изречение на урока: "Училището, без което не можем..."

"...са учениците, без които не можем и колегите, без които не можем. Защото само така, с училището, без което не можем, бъдещето е наше", казва лаконично спецът по история.

На 45-тия юбилей на Английската "влакове тръгват от всички страни", за да пристигнат с тях старите приятели, колеги, съученици.

"В Английската съм от 1974 година, та до моето пенсиониране. Като учител по химия имам моите лекари, научни работници, колеги по всички краища на България. И по всички посоки на света. Дори астроном в САЩ имам", отсича Венка Тошева.

"Това бяха изключителни деца. Те са част от моя живот", казва Цветана Лесковска, преподавател по немски език.

"Това училище ми е дало изключително много. Убеден съм, че и до днес то пази високия стандарт, който имаше. Говоря не само за знания. Ние всички израснахме като хора, които казват и отстояват това, което мислят", ми каза Димитър Чукарски, ученик в първия випуск, на който съм преподавала. Той нахлу в предаването в пряка връзка- развълнуван и провокиран да говори, както сам каза, след като е чул по Радиото гласовете на своите приятели и преподаватели.

"Училището, без което не можем, е училището, в което винаги се връщаме", казва Мария Методиева, възпитаник на Английската и била повече от 10 години преподавател тук.

Оставям Мария да се види със своите колеги и приятели- Ани Тодорова, Наталия Василева, Вержиния Василева, Милена Ружева- възпитаници на видинската Английска от различни випуски- а сега всички заедно преподаватели по английски език в своето училище.

Училището, без което не можем, е сега гимназията с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков" за директора- Любомир Георгиев. Вълнение, амбиции, благодарност се преплитаха в празничното му слово на 45-тия рожден ден на училището.

На тържествения концерт за първи път прозвуча химнът на гимназията. Изпълниха го заедно всички участници в програмата. Солист бе Катя Асенова.

Тържественият концерт даде възможност на публиката да види и чуе сегашните възпитаници на училището- в програмата бяха намерили място театрални фрагменти и етюди на английски, немски и френски език. Имаше и много музика- представена на живо. Всеки отделен елемент бе вграден в празничния спектакъл и представен на зрителната зала с артистичност и усмивка. И с поклон пред българското слово. Защото в основата на всяко ново познание е родната ни реч. Защото преди да сме граждани на света, ние сме българи. Защото, за да полети, сила човешкият дух черпи от корените си.

В края на празничния концерт директорът на Английската- Любомир Георгиев и председателят на Училищното настоятелство- Лидия Каменова обявиха учредяването на специалната награда на училището- "Криле". Получиха я учителят Емил Живков и абитуриентът Петър Светлинов Петров.

"Тази награда е събрала енергиите на моите ученици", призна развълнуван Емил Живков.

Отличието е дело на младия видински скулптор Светлин Николаев и изобразява млад човек в полет, чиито криле са разтворена книга. И знаете ли, изящната статуетка ме върна при думите на един видински учител, казани в "Калейдоскоп" преди време:

"Най-ценното, което един учител може да даде на своите ученици, е доверието в техните възможности", този житейски урок ни преподаде учителят Петко Кичашки, на своя 90-ти рожден ден.

Всъщност доверието във възможностите на младите хора е основата на българското образование още от времето на нашето Възраждане, когато българите по собствен модел изграждат първите си класни училища. Още е запазен надписът над входа на едно такова училище:

"Помогни ми да те възвися".

Връчването на двете красиви статуетки сложи емоционалната точка на празничния концерт на ГПЧЕ "Йордан Радичков". И събра в едно спомени, амбиции и надежди на няколко поколения момчета и момичета, свързани завинаги със своето училище- училището, без което не можем.

"Ние се раждаме и живеем в акустичното гърне на времето, населено не само с гласовете на живелите преди нас, но и с ембриона на бъдещето", казва с тихия си, но нетърпящ възражения глас патронът на гимназията- нашият земляк Йордан Радичков. И зарича завинаги всеки, стъпил на територията на видинската Английска:

"Бъди невероятен!"

С тази заръка всяка есен посрещат в училището новите възпитаници на училището. С тази заръка ги изпращат след пет години, когато получават своите дипломи за зрелост. Така е от много години. Така и ще бъде. Обещават го блесналите очи на момчетата и момичетата на различна възраст, които са приели със сърцето си гимназията с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков" за своето училище- училището без което не можем.