Нека простотията излезе от кожата си

Днес е 1 април и цяла сутрин из главата ми се върти една идея, която не ми дава мира вече повече от двайсет и пет години. Тя е, меко казано, гениална - има гарантиран екологичен, икономически и социален ефект. Сега ще ви изясня какво точно имам наум, но позволете преди това да направя кратък преглед на световните постижения в тази област.
Какво прави с боклука си японецът? Японецът взема своите вторични суровини, дори купува вносни и ги преработва в хонди, мазди и електроники на най-световно равнище.
А германецът? Германецът взема боклука, извлича от него каквото може да се извлече, а от останалото произвежда пара за отопление и топла вода за къпане. От извлеченото пък изкъпаният германец прави икономическо чудо и марка две щръклета му слага, както казваше навремето Йордан Радичков. Демек - не се срамува от направеното германецът, подписва се под него.
Ами американецът? Нека не си правим илюзии - намират се боклуци навсякъде, има ги и при американеца. Но той или ще ги продаде на сметка някому, или ще му ги предложи във вид на хуманитарна помощ, та хем да не отива зян хубавият боклук, хем да се вдигне имиджът на американеца.