Да сме първо хора

публикувано на 11.03.15 в 16:19

Моменти от снимачния процес на филма Чифликът на чучулигите на братя Тавиани във Видин, 2007 година

Снимка: Ваня Минева

Фрагмент от ''Цветовете на деня'' от 11 март 2015 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Холокоста, геноцидът, тероризмът- са трите най-жестоки изяви на човешка нетолерантност в съвременната история на човечеството. Но ние, българите, имаме основание да вярваме, че сме различни. Ние опазихме нашите евреи. Приехме арменските бежанци. А днес сме изправени отново пред трудната задача да се подготвим да приютяваме прогонени от родните си места хора.

"Трябва да се уважаваме, да се подкрепяме и да останем хора"- ми казаха вчера- в деня на Холокоста в България, видински деветокласници от видинската природо-математическа гимназия "Екзарх Антим I", когато положиха цветя пред мемориала във Видин, поставен в знак на благодарност от потомците на спасените евреи.

Днес е Европейски ден в памет на жертвите на тероризма. Обявен от Европейския парламент, в памет на жертвите от терористичния акт в Мадрид от 11 март 2004 година.

Видински приемни родители заминават днес за участие в национална среща на Агенцията за бежанците и Националната асоциация по приемна грижа, за да участват в дискусия за това как да се помага на бежанци с малки деца.

"Поканени сме, нашата Асоциация за приемна грижа, от Агенцията за бежанците да участваме утре в дискусия за това как да се проведе обучението на приемни родители за бежанци. Защото това също са деца", съобщи за Радио ВИДИН Цветелина Милославова, първата приемна майка във Видин, със 7-годишен стаж.

А само след 4 дни, в рамките на 19-ия филмов фестивал София Филм Фест, ще бъде излъчен заснетият в Пловдив, Белоградчик и Видин филм на братя Тавиани "Чифликът на чучулигите". Сюжетът е основан на исторически факти от времето на арменския геноцид. Италианската преса определя филма като, цитирам: "Най-силният и прям политически филм, който Тавиани са снимали от години..."

"Ние, арменците, искаме само да бъдем разбрани. Да има съпричастност и никога повече да не се повтори тази част от историята", казва Вардан Папикян, арменец по кръв и български гражданин по свободен избор.

Арменският геноцид, наричан още арменски холокост, умишленото и систематичното унищожение на арменското население в Османската империя се случва по време на Първата световна война и малко след това. В периода 1915-1916 година са извършени масови избивания и насилствена депортация на над 1 000 000 арменци. Но репресиите срещу арменското население започват няколко години преди това. По официални данни между 1895 и 1921 година са избити 1 543 271 мъже, жени и деца. Едва през 2007 година 22 страни декларират официално признаване на събитията от този период.

Моменти от снимачния процес на филма Чифликът на чучулигите на братя Тавиани във Видин

Моменти от снимачния процес на филма Чифликът на чучулигите на братя Тавиани във Видин

"Сещам се как бях застанал до крепостта "Баба Вида" и наблюдавах отдалече снимките на филма "Чифликът на чучулигите". Смесица от чувства имаше в мен. Радост, благодарност..., че ще се пресъздаде една част от цялата тази трагедия. Когато живееш далече от Родината си, от спомените, които имаш от детството, изпитваш такава силна носталгия, че колкото и преуспял човек да си, колкото и силен, тя може да те смаже отвътре", казва Вардан. И ми припомня есето, което тогава, по време на снимките, донесе на участниците в продукцията. Вижте го и вие:

Родина

Чакаха. Чакаха гордо, чакаха смело, чакаха достойно. Стояха и чакаха изгрева, за да нападнат врага. Чакаха изгрева, защото не смятаха за достойно да убиват врага, когато спи. А трябваше да нападат, защото вражеската войска бе неколкократно по-голяма, а те бяха старци, жени, мъже, та дори и деца. Бяха въоръжени с всичко, каквото бяха намерили, но тяхното най-голямо оръжие беше сърцето и вярата и те бяха горди. Горди, защото Османската империя искаше да ги накара да сменят вярата си, да се кръстят с мюсюлмански имена, да се кланят на техните господари и да им плащат данък за съществуването си. Те защитаваха семействата си. Те защитаваха Родината си.

Тъмно е. От върха на Библейската планина Арарат би могъл да се види половин свят, но тъмно е. Звездите светят толкова от близо, че като протегнеш ръка, мислиш, че можеш да ги хванеш. Тъмно е. Тишината пробива ушите ти, а тъмната коприна на нощта така силно е прегърнала земята, че сърцето ти почва да тупти от страх и се колебаеш дали изобщо е имало живот тук или времето е спряло.

След време мечовете на слънцето проникват през студения дъх на нощта и се вижда. Вижда се земята. Земята на една героична нация, която векове наред се е борила за свободата си. Сега тази свобода е оставена на нас. На мен. Далеч на Изток се виждат много планини, големи и малки, стоят и сякаш със строгия си поглед проникват през километри, през разстоянието и времето. Стоят вечно и мъдро и със зоркия си поглед ме питат дали съм достоен да се наричам арменец и дали кръвта ми, душата и сърцето ми още живеят за Армения. Стоя. Стоя с наведена глава, а вятърът, който сякаш идва от миналото ми, носи звуците от битката, в която мъжете загинаха геройски, а жените бяха убити от меч в корема или стрела в гърба, докато оплакваха телата на мъжете си. Вятърът се усилва и се чува как старците бяха изгаряни живи, а децата, които бяха по-високи от меча на врага- обезглавявани.

Чувам ги. Чувам ги, защото те паднаха за нас. За мен. Сега земята ми е свободна, благодарение на вековете съпротива и на милионите жертви. Земята ми е красива, земята ми е прекрасна. Има много горди планини като предците ни и много красиви реки като жените ни, много извори с чиста и студена вода- като сълзите на децата от онази битка. Има много дълбоки каньони- като раните ни от историята и много широки полета- като душите ни.

Родината започва от семейството, от рисунката в буквара, от приятелите в съседния двор- се казва в една песен. Но може би истински Родината започва от сърцето. Да, със сигурност от сърцето.
Вардан Папикян

След всичко казано, оставам с надеждата, че все пак ние, българите, имаме основание да вярваме, че сме различни. Затова, в ден като днешния, вместо да отключваме гняв, бих искала да видя филми като "Списъкът на Шиндлер", "Чифликът на чучулигите", или "13-тият воин".

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Днес е Европейски ден в памет на жертвите на тероризма

Да сме първо хора

Галерия

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

За БНР

Радио Видин