Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Гост в "Калейдоскоп" е Александър Миланов, автор на сборника с разкази "Детство без сълзи"

Как да усмихнеш самотен малчуган

Александър Миланов: "Нещастните деца се раждат от нещастни възрастни"

13
Александър Миланов във Видин
Снимка: Ваня Минева
Този понеделник в "Калейдоскоп" си говорим на веселия фон на детска гълчава. Защото темата ни е такава- в името на детето. А повод за това ни даде представянето във Видин на книгата на Александър Миланов "Детство без сълзи". Сборникът съдържа разкази за деца, които растат без родители- в домове за сираци, в поправителни училища, в защитени жилища, в приемни семейства. Истински истории на изоставени деца.

На срещата с Александър Миланов дойдоха мъже и жени на различни възрасти. Млади хора, ученици, семейства с децата си. И докато думите ми за запознанство си пробиваха път сред детския смях, бебешкото гукане, топуркането на малки крачета разбрах, че сред публиката има приемни семейства, дошли заедно и с родните, и с приетите деца. И за да ви предам най-точно моето първо впечатление от обществото, сред което се озовах, ще ви представя първо не автора на книгата "Детство без сълзи", а няколко от приемните майки, с които си поговорих.

Цветелина Милославова е първата приемна майка във Видин. Как се взема такова решение- да се грижиш за приемно дете?

Александър Миланов във Видин, Снимка: Ваня Минева"Случи се преди седем години. Всеки ден виждах как растат децата от Дома. Дъщеря ми, която сега е на 29 години, тогава беше инициатор на идеята, подкрепи я и синът ми, а аз направих първата стъпка. Така в живота ни влезе моята приемна дъщеря, която сега е на 14 години. Да, има много недоуредени неща в ежедневието на приемните родители. Но се надявам, че се учим в движение- и ние, и институциите, които трябва да решават всеки възникнал проблем. Децата зареждат неимоверно много. Искам да вярвам, че хората, които правят този избор- да са приемни родители, го правят не за себе си, а за децата. Моето момиче проговори при нас. Естествено е, да ме нарича "мамо". Но тя знае кои са нейните биологични родители. Това е едно от най-трудните неща...", споделя Цветелина.

Колко дух, любов и отдаденост трябва да има в сърцето си една жена, за да успее с много търпение, ласка и топлина да научи един изоставен в социален дом малчуган да се усмихва? Две братчета- Божидар и Борислав, са настанени в две различни приемни семейства във Видин. Но растат заедно, защото двете семейства са в постоянен контакт и двете деца общуват колкото може по-често.

"Само много любов може да отключи заключената детска усмивка", ми казва Екатерина Рачева. Тя се грижи за бебето Божидар, а по-голямото братче- Борислав, живее в семейството на Ванина Николова. Двете жени се стремят децата често да се виждат, нищо, че децата са много мънички- на една и три години. За Екатерина това е второ приемно бебе- наскоро първият малчуган, за когото се е грижила, е осиновен...

"Много ми е мъчно. Това е най-трудното. Отиде при добри хора. Чуваме се с тях, споделят... Привързваме се към децата и когато това се случи, много боли... Зная, че това е най-доброто за детето, но сърцето си знае неговото. Да се грижиш за дете е призвание. Трябва да имаш голямо сърце. Децата, които са расли в дом, са много сериозни. Истинско щастие е, когато успееш да го усмихнеш", разказва Екатерина.

Странно нещо са това административните определения. Както стана ясно от разговорите ми с Цветелина, Екатерина, Ванина- децата са си деца. Веднъж прекрачили прага на дома и на сърцето на една жена, те стават нейни деца. Но според Системата с главна буква тези майки никога не трябва да забравят, че заобичаните не по разпореждане деца във всеки момент могат да им бъдат отнети с Разпореждане... Защото Системата може да прецени да върне децата при техните биологични семейства, може да ги даде за осиновяване, може... Не за тези възможности мислят майките, когато ги хранят, обличат, играят с тях, когато ги гушкат и успокояват, когато ги водят в парка или на ваксина...

Заради големите сърца на тези жени и защото те трябва да знаят с колко много черни сенки трябва да се преборят, за да върнат слънцето и усмивките в света на приетите от тях деца, е написал своята книга "Детство без сълзи" младият автор Александър Миланов. Герои в неговите разкази са малки и по-големи момчета и момичета, които са били изоставени в социални домове.

Александър Миланов във Видин, Снимка: Ваня Минева"Книгата разказва историите на моите приятели", казва авторът. Той е роден в многодетно семейство. Има близнак, заедно с който още като бебета са били дадени в социален дом. Какво ли е останало по дъното на душата му, щом дори сега, след толкова години, не може да даде прошка и не е в състояние да възстанови скъсаните връзки с биологичното си семейство. Дори с близнака си не се вижда, нито с рождената си майка, която е още жива…

"Моето детство започва в дом за бебета... За 18 години, прекарани в домове, аз съм сменил 12 дома. Последният бе домът в Горна баня, София. Аз не дочаках да стана на 18 и държавата да ми даде чаршафите, на които съм спал, и одеялото. Защото това даваха в нашия дом на хората, които си тръгваха. Аз започнах да работя на 16 години", разказва Сашо.

Как се вписаха в биографията на Александър Миланов Българското национално радио и журналистът Виза Недялкова? Как Сашо прави първите си самостоятелни стъпки извън Дома? Кои белези болят повече- тези по и до днес ниско подстриганата му глава, или тези, които е затрупал дълбоко вътре в себе си? И наистина ли е оздравителна извадената на показ истина?... За това си говорим със Сашо, докато разписва книжките си с една ръка, а с другата внимателно придържа качилия се на коленете му русоляв 2-3 годишен немирник, който допреди секунди е тичал наоколо като безпосочен електрон. Но сега, гушнат в усмихнатия батко, с интерес следи движението на писалката и не смее да мръдне. Казват, че децата безпогрешно разпознават хората, на които могат да се доверят. Е, имам го в жива картина пред себе си...

Сашо остава писалката и продължаваме да си говорим- за Виза, за мечтите, за останалите завинаги празни пространства в сърцето му.

"Винаги, когато се срещам с момчета и момичета, на които им предстои да напускат домовете, им казвам, че трябва да инвестират в образование. Нищо друго не може да те спаси от това, което ти се случва. Единствено образованието ти дава възможност да се почувстваш равен с останалите. Неравенството, което съдбата ти е причинила в детството, може да се поправи само с образование. Другият сериозен проблем, с който трябва да се справят, е свързването с другите хора- доверието и изразяването на чувства", признава Сашо.

Децата, които започват живота си с разпознаването на самотата. Децата, които от родилния дом отиват в социален дом. Децата, които нямат късмета да бъдат осиновени достатъчно навреме, така че семейният уют да заличи страха от самотата. Те са отделна Вселена, за която никога няма да знаем достатъчно. Вселена, за която книгата на Александър Миланов "Детство без сълзи" ни дава ключ за разпознаване- стига да искаме и стига сърцето ни да е готово да понесе този риск.  

"Бедността и ракията превръщат родителите в изроди…"
, категоричен е Александър Миланов.

"Нещастните деца се раждат от нещастни възрастни"
, казва порасналото момче, което не може и не иска да забрави заключеното си детство.

Александър Миланов във Видин, Снимка: Ваня МиневаИ макар книгата му да е придружена от аудио диск, в който разказите четат Орлин Павлов, Калин Врачански, Белослава и Драго Симеонов, той на всяка среща с читатели сам представя поне един разказ. Този път избира "Коледата невъзможна". Ето един фрагмент:

"Като поотрасна, Ангелчо се чудеше защо няма Коледа в деня на Коледа, а има четири Коледи преди Коледата- една за дарителите, една за хората, които идват и взимат децата, една за лелките, една за кмета на града... И в тези четири Коледи се повтаряше едно и също- песнички. "Мила моя, мамо". Ангелчо на пееше. Не можеше. А и кой забеляза, че той, освен че проходи, не можеше да говори? Всъщност нали сиропиталището се грижеше за това да си подсушен, нахранен, здрав. Говоренето е друга работа. Тя е част от порастването. Но в сиропиталището не можеш да пораснеш така, както растат децата в семействата, защото... го няма говоренето. Вярвате или не- говоренето с децата им помага да пораснат. Да обичат. Да се доверяват... А децата не бяха виждали сняг. Толкова много сняг падаше в прекрасната градина на сиропиталището. Сняг, който искаше да се превърне в Снежен човек и да си играе с децата. Сняг, който  просто си оставаше една тъпа пряспа. Докато в сиропиталището децата заспиваха, унесени от лекарствата. А Обществото минаваше покрай оградата. Тихо навело глава. С бързи, енергични стъпки. Защото това не бяха неговите деца."

Александър Миланов във Видин, Снимка: Ваня МиневаИ аз, като повечето от притихналите в залата хора, преглъщам сълзата и питам Сашо очаква ли, че срещите ни с тези истински истории ще ни направят малко по-добри?

"В България хората са добри, когато станат свидетели на нещастие. Или когато някаква лична драма ги завладее. Истински важни са най-вече онези хора, които решават да се посветят на това да помагат на други страдащи хора. Защото всъщност не дарените пари решават проблеми... Хората ще станат истински добри, когато позволят на емоциите си да бъдат автентични", обяснява Александър Миланов.

"Дори най-луксозният дом не може да замени семейството, в което има обич. Трябва да бъдат поощрявани родителите да отглеждат децата си", категоричен е авторът на сборника с разкази "Детство без сълзи".

Но, казвам му, все пак има и ще има случаи, в които никакви поощрения не могат да мотивират рождените родители да обичат децата си и да се грижат за тях. Тогава? Тогава, казва Александър Миланов, единствената възможност изоставените деца да бъдат обичани, са приемните семейства. Сашо познава десетки приемни родители. Сам той членува в Националната асоциация на приемните родители. Помага, както сам ми казва. Ето как Сашо определя приемната грижа:

"Ти не осиновяваш дете. Ти си просто смел, добър, честен и отговорен самарянин, който преживява много, докато помага на едни деца, които в този период от живота си са в голяма беда". Ето една такава млада жена от Видин.

"Имам момченце на три години и съм одобрена за приемен родител на дете от бебешка до седемгодишна възраст. Надявам се то да е близко по възраст до моя син. Зная, че ще се привържа, но няма как да обичаш и да не те боли после... Готова съм да поема този риск. В името на детето. Зная, че всички в моето семейство ме подкрепят и ще ми помагат, когато имам нужда от това", казва Сандра Стойкова. Тя е на 24 години и вече е част от обществото на приемните семейства в България. Подготвила е дома и сърцето си да приеме един малък човек, който е в труден период от живота си и има нужда от помощ. От нейната помощ. Може би това е истинският смисъл на понятието "приемна грижа"...

След срещата ми с Цветелина, Екатерина, Ванина, Сандра и с автора на книгата "Детство без сълзи"- Александър Миланов, вече не се противя толкова срещу това понятие- "приемна грижа". Да приемеш, че точно ти си този, който ще върне с много търпение и любов надеждата на един малък човек, че на някого го е грижа за него...



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена.  По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..

публикувано на 16.09.24 в 09:00

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

  Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда.  Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..

публикувано на 03.06.24 в 09:00

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00