Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
За хората от бивша Югославия последните десетина години от двадесети век бяха доста по-различни от това, което се случи в останалите държави от Източния блок. Страната преживя болезнено разпокъсване, война, раните от която трудно заздравяват. Сръбският писател, художник и университетски преподавател Милета Проданович разказва тъкмо за този период в романа си „Градина във Венеция”. Разказва увлекателно, със самоирония, с тъга, с ерудиция. Ние, сподели той на представянето на романа си, смятахме, че сме над политиката и всекидневните неща, гледахме ги сякаш от един балкон, отвисоко и си живеехме добре, но дойдоха 90-те и внезапно балконът се срути.
Роден през 1959 в Белград, Проданович е част от случилото се, той познава отвътре преживяното не само на „свой гръб”, но и от сънародниците му. Разбира се, в романа присъства любовта, обаче по специфичен начин присъства и съвременното изкуство, което като художник Милета Проданович добре познава - Венецианското биенале става място на действие в книгата. Сръбският писател навлиза дълбоко в проблемите на поколението си, но засяга и общовалидни за всяко време въпроси за морала, приятелството, любовта, за същността на изкуството. Той има запомнящо се участие в сръбския културен и обществен живот поради активната си гражданска и политическа позиция. Автор е на романи, разкази, пътеписи, есеистика, получил е много награди и е превеждан на различни езици. Българският превод е на Русанка Ляпова.