Детството ми беше предимно музиката - разказва Виктор и си припомня концертите на същата тази филхармония, която има привилегията „да управлява“ днес. Припомня си и срещата с Алексис Вайсенберг, който оглежда ръцете на малкото момче и казва на родителите му, че то има бляскаво бъдеще като пианист. И аха да стане така… когато бащата на Виктор му купува… синтезатор. И светът за него постепенно става друг - алтернативният рок е все повече, още в 5 клас е „поканен“ в първата си група. Следват още няколко (по-твърди като музика), за да се стигне до "Киора", от която по-късно се отделят заедно със Стоян Михалев и създават дуета "Стоян и Виктор". Всички тези истории разказва Виктор Стоянов в предаването "Кой кой е" по Радио София. И за годините след това - когато преминава в сферата на музиката за компютърни игри и стремежът му да е на световно ниво го среща с Ханс Цимер; и за филмовата музика (негова е музикалната „опаковка“ на сериала „Четвъртата власт“, например), и за театралната (тук за отбелязване е неговият „Аскеер“); и за синята идея, с която израства от дете; и за времето като заместник-министър на културата; за причините да поеме поста и.д директор на Софийската филхармония…
Говорим си за уникалността на музикалното училище и качествата, които формира то, за оркестъра като едно от достиженията на западната цивилизация (все пак Виктор Стоянов има и магистратура по философия), за бъдещето на класическата музика, за това, от което има нужда Софийската филхармония… и за кино, за любимите филми и сериали и защо Драгалевският манастир е сред любимите му софийски места.
Приятна среща с Виктор Стоянов!