Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В "Калейдоскоп" говорим по вечно горещата тема за българските власи или влашките българи- кое е повече вярно, или са верни и двете...

Влашките чичовци от новото-старо време

Историята на един български влашки род във Видинско, разказана от чичовци, дядовци и прадядовци

4
Ромил Русинов
Снимка: Лора Русинова


Днес в "Калейдоскоп" ви каня, уважаеми слушатели, да излезете от припряността на настоящето. Седнете удобно, отпуснете. Сложете на масата каничка нашенско вино. И позволете на Лора Русинова да ви подари глътка безвремие. С любопитството на младостта си тя е решена да събере в един разказ родовата си памет.  Памет за корените.

Търси и подрежда мозайката на тази памет тъмнокосата потомка на стар румънски род.
Събира внимателно дума по дума, спомен по спомен, усмивка по усмивка, сълза по сълза. Подканя с половин приказка своите чичовци, дядовци и прадядовци да се върнат в младостта си, а после и още по-назад, при детството си. И още по-назад... при запомненото от разкази на техните чичовци, дядовци и прадядовци... Разказват мъжете. Шегуват се. Спорят. Повишават глас. Говорят един през друг. И току-притихнат в някой мил, но болезнен отминал миг от живота си... А нашето момиче ги слуша. Какво ли ще излезе от тази шарена история?...

Ще ви срещнем с Бърсановите, стар румънски род, а може би български? По нашенски им казват "власи". Някои от тях се обиждат, други се гордеят. Някога легендите разказват как във Видинско се зародил Златният рог и как българи наричали себе си власи. Всичко започнало по турско време, когато във видинското село Антимово се заселили румънци, не по своя воля, а като турска работна ръка. Така започва разказа си Ромил Русинов, син на Асен Бърсанов, внук на Русин и последен от рода Бърсанови.

Снимка"Бърсановите е първата фамилия, която е стъпила тук. Бърсан е рибарът, който е дошъл от Румъния. Навремето турците са ги отвлекли и са ги държали да риболовстват в тоя район. Това е било блато и Дунава се е разливал до края на селото. Било е пълно с риба, но българите и турците не са били рибари. Турците отиват с лодки пролетта и десетина човека, кои докопват, връзват ги и ги карат тука. Ловат риба и на есента им дават тука кво им дават, дарове, качват ги на лодките и ги прекарват у Румъния. Тука остават три семейства от тия- рибарите. Единят е Бърсан, моят пра-пра-пра дядо."

Трите румънски фамилии се установяват в Антимово. Бърсан има трима сина, а брат му е сакат човек- Йон Бърсан, но отличен рибар. Последно в неговия дом Ромил вижда бордей. Родовото дърво не е голямо, но пък мъжете преобладават, защото жените още от бебета са били давани за храненичета в чужди села и домове. Такава е историята на друга фамилия в селото, близка да основателите- Шижлетовите. Разказва ми я Цветан Русинов Митруцов, братовчед на Ромил:

"Последната от сестрите на дядо ми я дават в Кошава като ранениче, била е на 6 месеца. По време на Балканската война мъжа от това семейство, дето я зима да я отглежда, загива във войната. Тогава дъртите почват да натискат тая женица- осиновителката. И рибарите от Кошава я прекарват в румънско. Между Мъглавит и Четате има едно село Уня, от там отиват в село Катаня и я женат за румънец, който умира във Втората световна война. Майката осиновителка и тя умира, и сестрата на дядо ми се омъжва в Пояна Маре. И тия наще тръгват. Дядо ми, сестрите й- тръгват да я търсят, обаче не знаят къде е. Тръгват от тука на Русе- щото няма къде да минават. Там минават по моста и идват на Калафат. И после пак още 360 километра..."


Баба Урика, сестрата на дядото на Цветан, е намерена, но не се прибира в България, нейният дом остава в Пояна Маре.

Легендата за Антимово разказва за баба Додица, чиито мъж искал да организира война срещу богатите румънци- чокоите, но бил заловен и убит. Жената бяга от румънско с 4 деца на раменете си. Качва ги на биволицата и тръгват през Дунав за България- точно срещу видинското село Кошава. Течението е толкова силно, че отнася жената и децата на брега на Антимово. Тя е тази, която дава началото на влашкия род в "Златен рог".   

"Във влашко има едно положение, секи човек има по неколко имена. В детските години имаш един прякор, като пораснеш голям ... ааа ама тоя прилича на еди кой си, на някой герой от приказките, от филмите, с некой който е бил по-стар в селото те опреличават. Първият ми прякор е Добри, от министъра на войната Добри Джуров, щото баща ми беше ловджия и аз му взимах пушката и стреляхме с един приятел. После Арабина, бил съм 4-5 години в арабския свят, е как да ми викат ... руснака?!.." - разказва за своите прякори Ромил Русинов.

Но спомените не спират до тук. Лора се среща с най-стария потомък на Бърсановия род. Любопитството я кара да говори с него повече от три часа без да спира диктофона, без да се замисля за времето, без да поглежда към ръждясълата вратничка. А той се казва Йосиф Бърсанов, първият счетоводител в селото, вече на повече от 90 години, но си спомня всичко.

Дядо Сиву показва стара народна риза"Аз съм роден 1925 година. Като малък ходехме пеша на училище в Кутуво, на 3 км от тука. Тогава ходехме със свински цървули, нямахме обуща. Три години подред докато изкарахме 3-ти клас. По това време излязоха тия гумените обувки и аз се молех на стария да ми купи и на мене, ама той казва няма пари. И така завърших. Дойде времето да ходиме войници. Дадоха ми да се явим в София, първа танкова бригада. И аз съм отишъл със свинските цървули. Там като ни облекоха и ни дадоха военна униформа, аз свих тия цървули в една торба и ги пратих обратно на село, да ги ползва баща ми. Като се уволних, изкарах ония курсове за счетоводител и съм бил счетоводител от основаването на ТКЗС-то. Това беше 1950 година. С едно заявление съм постъпил и с друго заявление съм напуснал" - разказва за своя живот дядо Сиву. Макар и труден, той си е негов. Помни, че всеки ден са яли качамак, а по някой път в неделя жените месели хлябове. Цялото семейство спали в една "соба" (стая) и никой не се оплаквал, че му мирише.

В нито един роман, разказ или легенда не може да присъства само доброто и това е от край време. Една от историите на Ромил Русинов, сина на Асен, внука на Русин и потомъка на Бърсан, остава като печат за трудния живот на власите, и не само на тях, а и на всички хора по онова време. По нищо не се различават власите от българите, добродушни хора, които, при цялата немотия, винаги са били готови да помогнат:

"При наводнението 1942 година, голямото наводнение на Видин, водата идва ненадейно. Между Антимово и Видин има една местност, наречена Магура Бабил. Тя е по-висока и там водата не може да стигне. Там е имало една кошара, овце, две кучета, една крава и един човечец, който е работел за собствениците, които не живеели там. Той оставал нощем да пази стоката и наводнението го хваща там. Почва да вика за помощ, хората го чуват, обаче наводнението е било ледове! Голема вода, влачи големи парчета лед. И баща ми- Асен, дедо Йон, Цветан Левако се качват на една лодка. Три, четири лодки тръгват, обаче стигат до некъде, ледовете ги притискат, чупат им лодките и те се връщат обратно. И три дена така- човекът вика, три дена никой не спи, обаче не могат да го спасят... Трагедия... Но те са опитали секви начини и на третата вечер ледоходът спира, успяват и го намират. Мъртъв. Още топъл... и кучето до него...", така завършва силният мъж последната история в днешния ни разказ. Просълзен и тих.

"Какъв характер имат власите? Какъв характер имат балканджиите? Хората са си хора- има добри, има и лоши. Зависи на какви попаднеш", слага точката Ромил.

Докато разказват легендите за Бърсановия, Шижлетовия и Додицовия род, мъжете прескачат и в други теми. Какво са яли власите някога, какви храни основно са готвили и какви са те до ден днешен. "Мамалига ку пеще", "Лютеница коапта" и прочутите влашки сърми. Няма как да не ти се прииска да седнеш край старата дървена маса и да опиташ от всяка нашенска манджа, подправена с каничка домашна ракия. А докато се наслаждавате на храната, историите от Антимовския край ви карат да се смеете, да плачете и да се питате- възможно ли е да изчезне някога това богатство?

Чуйте целия разказ в звуковия файл и със сигурност ще поискате да отидете по тези места- може би не за дълго, а само за да надникнете през бабините влашки черги в старите кирпичини къщи, при старите чичовци, дядовци и прадядовци...



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена.  По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..

публикувано на 16.09.24 в 09:00

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

  Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда.  Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..

публикувано на 03.06.24 в 09:00

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00