Неделя пред Рождество Христово

Светата Православна църква отдавна ни подготвя за великия празник. Тя е наредила 40-дневен пост преди него, за да очистим телата и душите си и да посрещнем достойно деня, в който честваме достойно рождението на Царя на царете. Отдавна слушаме и църковните песни: "Христос се ражда, славете Го; Христос от небесата посрещнете!" Рождените дни на земните царе и крале са национални празници на държавите, които те управляват. А рожденият ден на небесния Цар Христос е най-радостният празник не само за християните, но и за всички Негови поданици, за всички хора по земята.

Евангелският откъс, който се чете на днешната св. литургия, е взет от Евангелието на Матей и обхваща първите 25 стиха от 1 глава. Той изброява много имена на хора, живели по времето на Стария Завет. Те са прадедите на Иисус Христос по плът. Евангелието ги изброява, за да потвърди, че Спасителят възприема човешко тяло и става съпричастен на човечеството по природа. Евангелист Матей започва родословието си от Авраам, защото пише за евреите, които водят родословието си от праотеца Авраам. Успоредното родословие на евангелист Лука, 3 глава, стига до Адам и до Бога, защото той пише за езичниците, които, макар и изпаднали в заблуда, също са синове и дъщери на Бога. Генетичните изследвания, които се правят през последните десетилетия, също доказват, че всички хора са произлезли от един корен. Родословното дърво на човечеството разцъфтява именно в личността на Иисус Христос.

Трябва да се признае, че днешното евангелско четиво не е от най-увлекателните за четене и възприемане: "Аса роди Йосафата; Йосафат роди Ахаза; Азах роди Езекия…"  Текстът звучи монотонно като безкрайно повтаряща се музикална фуга. Но това впечатление е измамно. В тази наглед суха еврейска генеалогия се съдържа скрито послание, която отвежда към истинското значение и радостта на Рождество Христово. Ключът към това послание са жените. Да, няма грешка – жените! По принцип еврейските родословия не включват жени, защото признават наследство само по мъжка линия. Тук обаче сред Христовите прадеди са споменати пет жени: Тамар (ст. 3), Раав (ст. 5), Рут (ст. 5), Уриевата жена (ст. 6) и Дева Мария.

Какво знаем за тези жени? Тамар е снаха на Юда – един от 12-те сина на Яков, "патриарсите" на Израиля. Яков я омъжва поред за първия си син Ир и втория Онан, но Господ ги умъртвява за тяхното нечестие, преди Тамар да роди. Тогава Юда я дава на третия си син, който е съвсем млад. Затова тя се забулва като блудница и преспива със свекъра си, който не я разпознава. Иисус произхожда от Фарес – един от двамата близнаци, които Тамара ражда (Бит. 38).

Рахав е блудница, която живее в Йерихон. Когато Иисус Навин, вожд на евреите след кончината на Мойсей, изпраща съгледвачи в града, тя ги приютява и им помага да избягат от потерята. Поради тази смела постъпка Иисус пощадява нея и целия й дом, когато превзема Йерихон. Иисус е далечен потомък на Вооз (или Воаз), когото тя ражда от Салмон (Иис. Нав. 2).

Рут дори не е еврейка, а чужденка от Моав. Тя е омъжена за един от синовете на съпрузите Елимелех и Ноемин. Когато мъжът й умира, Рут решава да остане със свекървата си, а не да се върне в родната си земя, като казва: "Където идеш ти, там ще дойда и аз, и дето живееш ти, там ще живея и аз; твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог; и дето умреш ти, там ще умра и ще бъда погребана; нека Господ ми стори това и това, и нещо повече да стори; само една смърт ще ме раздели от тебе." (Рут 1:16-17). Накрая тя се омъжва за Вооз, син на Салмон и Раав. Иисус произлиза от техния син Овид, който е дядо на цар Давид.

Под „Уриевата жена” се разбира красивата Вирсавия (евр. Бат-шева). Една привечер Давид вижда от покрива на своя дворец как тя се къпе, влюбва се и преспива с нея. Той изпраща нейния съпруг Урия на бойното поле, за да бъде убит. Но заченатото дете умира като Божие наказание за убийството и прелюбодейството, извършени от царя. Иисус е потомък на Давид и Вирсавия от техния втори син Соломон (2 Цар. 11-12).

Да оставим настрана невероятния факт, че еврейско родословие включва жени. Защо се изброяват такива, които на пръв поглед са "грешници" – блудници, чужденки, прелюбодейки? Какво мотивира евангелист Матей да направи това? Основната тема в свещената история е падението на човека и въздигането му от Бога. Това обикновено, „смъртно” родословие завършва с очакваната от хилядолетия Дева, която ражда безсмъртния Божи Син – Иисус. Петата и последна жена в списъка е "Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос" (ст. 16). Плодът на това родословие – Мария, същевременно е доказателство за Божието желание и действие да изправи падналата човешка природа. Благодарение на нейния свободен избор и съгласие Сам Бог се ражда в света, за да го обнови, оздрави и освети. Ако и ние направим такъв свободен избор и се съгласим с Божия промисъл, същото ще се случи с нас и в нас. Щом пожелаем, Бог действа. Самото намерение е вече добродетел и начало на пътя към праведността.

В Матеевата генеалогия Иисус Христос се нарича "Син Давидов, Син Авраамов" (ст. 1). Като син (потомък) на Авраам Той е наследник на Обетованата земя. Като син на Давид Той е наследник на престола на Израиля. Като син на Авраам Той е великата жертва, предобразена от Исаак (Бит. 22). Като Син на Давид Той се отъждествява с великия цар Соломон, който построява Божия храм (2 Цар. 7:13-14). При първото пришествие на Господа в смирение Той се явява син на Авраам, когато извървява пътя от Йерусалим до Голгота и полага живота Си за човечеството. При второто пришествие на Господа в слава Той се явява син на Давид, когато ще извърви пътя от Елеонската планина до Йерусалим и "ще седи Господ като цар навеки" (Пс. 28:10).

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Евреите /Евр. 11:9-10, 17-23, 32-40/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Матей /Мт 1:1-25/.

В рубриката "Съвременна Библия" - над сто деца бяха разстреляни от талибани в класните си стаи в пакистанския град Пешавар. Малко след като се роди Исус се случи същото. Ирод избива деца, заради фикс - идеята да води необезпокоявано своята политика. Ирод изправи войници срещу деца. Защо ли си мисля, че днес нищо не се е променило? Вижте Пешавар. Ирод има своята съвременна проекция, не мислите ли? Опасността се крие във факта, че именно Ирод би трябвало да е човека, който произвежда спасение в обществото. В него са хазната и жезъла - парите и властта. Днес световното лидерство все още разчита на хазната и жезъла в ръцете им. Все по-ясно става, че хазната и жезъла няма да помогнат. Бог отдавна е казал Своята дума. Над човешките пари и над човешките власти, насред величието и разкоша на Ирод, Бог роди в животински обор Своя Син. Ще поговоря за хората, които броят пари, които вдигат царски жезли и които не спират да стрелят. Ще спомена и онези, които вдигат глава и следват звездата на Христос по дълъг и прашен път. Всички те са хора, които търсят спасение. Разкошът на парите, царствеността на жезъла или тихата светлина на небесна звезда - тук някъде се крие спасението, което търсим.