Именно той открива романа на Толкин малко преди промените през 1989-та в една антикварна книжарница, именно той "тича" с него от издателство до издателство, за да препоръчва горещо тази книга, именно той превежда "Властелинът на пръстените" на български език. Тогава романът излиза на две части - едната преди, а другата - след промените.
С него говорим за чара на книгата, за личността на Толкин ("един типичен британски католически писател"), за красотата и вълшебството на неговия свят, за добрите попадения във филмовия вариант на първата част от трилогията, за това, което си остава само в книгата, както и защо Толкин се е захванал и после отказал да напише продължение на "Властелинът на пръстените".