Проектът на Русия за газопровод "Южен поток" в размер на 40 млрд. долара стана жертва на срива на енергийните цени, политическата безизходица между Европейския съюз и Москва във връзка с украинската криза и решението на Европейската комисия за неговото "замразяване" на територията на ЕС.
Снощи руският президент Владимир Путин обяви, че Москва се отказва от проекта за доставка на природен газ за Европа, целящ да заобиколи Украйна, като той се позова на възраженията от страна на ЕС и в същото време определи Турция за свой стратегически партньор.
Проектът "Южен поток" планираше да предостави на ЕС 63 млрд. кубически метра природен газ годишно, което се равнява на повече от 10 на сто от потреблението в Европа, чрез газопровод от Русия през Черно море към европейските страни. Целта на проекта беше да засили ролята на Русия като водещ доставчик в региона и същевременно да окаже натиск върху властите в Киев, с оглед, че през Украйна преминава основната руска газова тръба за Европа.
Руският мащабен газов проект обаче се оказа под нарастващ натиск през настоящата година. Кризата над Украйна накара Брюксел за замрази процеса на одобряване на "Южен поток". В същото време по-слабото потребление на природен газ в Европа, сгромолясващите се енергийни цени (вчера петролните цени се сриниха към петгодишни дъна малко над 60 долара за барел), рязката обзценка на руската рубла до исторически дъна спрямо долара и еврото, както и наложените от ЕС санкции спрямо Москва, подкопаха сериозно руската икономика. Това засегна допълнително осъществяването на проекта "Южен поток".
Мисля, че вероятността за "Южен поток" да се построи в момента е близо до нулата, заяви пред агенция Ройтерс Пиер Ноел, който е старши сътрудник за икономическата и енергийна сигурност на Международния институт за стратегически изследвания (IISS).
Намаляването на цените на природния газ, които се индексират с петролните цени и по-ниските продажби на ценното гориво вероятно ще доведат руския газов гигант "Газпром" да излезе "на червено" през настоящата година и ще го накарат да намали своята инвестиционна програма, каза Михаил Корчемкин от анализаторската компания East European Gas Analysis.
Руската държавноконтролирана компания "Газпром" продава голяма част от своя природен газ чрез контракти, обвързани с петролните цени. С оглед срива на цените на "черното злато" на международните пазари с над 40% от юни насам и понижението с 10% на потреблението на природен газ от Европа от 2010-а година насам, приходите на "Газпром" бележат сериозен спад.
Според Михаил Корчемкин анулирането на проекта "Южен поток" може да намали отрицателния паричен поток на "Газпром" за периода 2014/2017-а година.
Трябва да се има предвид, че "Газпром" посреща почти една трета от търсенето на природен газ в Европа и това формира около 80% от приходите на руската компания.
Преустановяването на проекта "Южен поток" отразява преди всичко вътрешния руски натиск относно това, къде трябва да се инвестират ограничените ресурси в момент, когато западните санкции и сриващите се петролни цени нанасят сериозен удар върху руската икономика, заяви за Ройтерс Карлос Паскуал, който е сътрудник в Центъра за глобална енергийна политика на Колумбийския университет.
Новината за преустановяване на газовия проект дойде по време на посещението на руския президент Владимир Путин и на шефа на "Газпром" Алексей Милер в Турция. По време на визитата си Путин предложи изграждане на подобен газопровод до Турция, предлагайки в същото време и газови отстъпки.
Не мисля, че снощното изявление на Путин е блъф. Мисля, че той наистина се адаптира към принципно нова геополитическа ситуация в Европа, посочи Пиер Ноел от Международния институт за стратегически изследвания.
Идеята за преминаване на "Южен поток" през страни, които не са членки на ЕС, като Турция, не е нова и се разглеждаше от някои като политическа маневра от страна на Русия, за да спечели подкрепата на онези членки на ЕС, които желаят изграждането на този газопровод.
Алтернативата в лицето на Турция е още по-съмнителна спрямо директната опция за преминаване на "Южен поток" през България към останалите европейски страни, заяви за агенция Ройтерс анонимен финансов съветник, който се е занимавал с този въпрос.
Отстъпките в цените на природния газ, предлагани на Турция, хвърлят допълнително съмнение върху подобен проект, който и без това изглежда под въпрос от икономическа гледна точка и би бил прекалено голям само за да се осъществяват доставки на природен газ за Анкара, тъй като тези доставки ще надвишат близо четири пъти турското годишно потребление.
Дори и този газопровод да отиде до Турция, голяма част от газта ще се озове в Европа, така че това повдига въпроса, защо да се въведе допълнителен транзитен риск, вместо да се опита да се решат различията между Русия и ЕС и да се поднови първоначалният проект, добави финансовият съветник.