Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Всички депутати са еднакви през погледа на хората от Северозапада

2
Снимка: БГНЕС
В часа за политика в "Посоките на делника" този вторник говорим за преференциите, за нарушенията, на които никой не обърна достатъчно сериозно внимание, и познават ли хората новите депутати от Северозапада. Новите избраници на народа заработиха, а за първи път в Народното събрание има осем парламентарни групи.

Екип на Радио ВИДИН посети преди дни едно малко видинско село- Търняне, и попита малкото останали хора, познават ли си депутатите. Пред Ани Цекова те откровено споделиха:

"Въобще не ми е зор да ги познавам...Всичките са еднакви, все мошеници... Едни и същи лица, трябва да има млади хора, старите да се махат... Имаме демокрация, ние си ги избираме депутатите, а всъщност, не ги избираме, а ги купуваме."


"Мнозина анализатори подложиха на унищожителна критика преференциалния вот на последните извънредни парламентарни избори. Въпреки всичките му кусури обаче, именно заради конкретното предпочитание на личности, а не на спуснатите от партиите кандидати, VІ Многомандатен избирателен район във Враца получи по-различно представителство в 43-ото Народно събрание". Така започва коментара си Жоро Александров и продължава:

"Засега е още рано да се каже дали новите лица, които влязоха като депутати в парламента са по-добри от предишните- нали все пак трябва да им се даде време да се докажат. Факт е обаче, че ако нямаше преференции, от ГЕРБ нямаше да бъде избран Красен Кръстев от Бяла Слатина, а бившият социален министър и екскмет на Враца Тотю Младенов. Кръстев беше сложен на трета позиция в листата, но благодарение на преференциалните 3 284 гласа измести втория Младенов, за когото гласуваха само 2 717. Размествания щеше да има и в листата на БСП, тъй като третият Тома Томов събра най-много преференции на този вот- 3 762, а втората в листата Цветелина Дамяновска имаше по-малко от него или 2 096. Тъй като червените не събраха повече от нужното за един мандат, в парламента с рекордния 7-ми мандат влезе Георги Божинов, а Томов ще гледа заседанията на Народното събрание само по телевизията. Известно напрежение с преференциите имаше и при кандидатите от коалиция "България без цензура", където Веселина Борисова събра 1 968, а водачът- Явор Хайтов- 1 511. Това обаче се оказа недостатъчно за Борисова да измести първия. При ДПС вторият в листата Айхан Етем получи доверието на 1 935 души, което също не стигна за депутатско място. Все пак Етем стана депутат, тъй като водачът Камен Костадинов предпочете да е народен избраник от Великотърновския избирателен район и освободи квотата от Враца. Изобщо интригата с преференциите беше една от най-важните на отминалите парламентарни избори. Не съм сигурен, че всички са разбрали тънкостите, но съм убеден, че хората с гласа си направиха по-добрия избор за депутати. Защото новата избирателна система показа на политиците, че суверенът предпочита да гласува мажоритарно, т.е. за личности, а не за партийни креатури. И тъй като веднага се заговори за промени в избирателния кодекс, не е зле точно това да имат предвид следващите, които се заемат да пишат новия изборен закон. Иначе покрай преференциите във Враца и региона имаше доста интересни и не дотам любопитни моменти в предизборната надпревара. За да не се обидят новоизбраните депутати, а и онези, които загубиха изборите, няма да цитирам имена. Все пак един от кандидатите беше отпечатал около 5 000 образци на бюлетини, в които нагледно беше обяснил на избирателите си как да гласуват за неговата политическа сила и с неговия номер за преференция. Това не стигна, та поръча и лепенки, които казват, че са раздавани в деня на изборите и са се слагали на китката, за да може да се контролира доверието. Е, този кандидат не влезе в парламента, но поне ще запомни кампанията като едно от малкото му участия в политиката, от които е излязъл на минус. В друга листа пък имаше явно неглижиране на един от претендентите и това доведе до неговото неизбиране. В същата листа кандидатите работеха един срещу друг, като си правеха мръсни номера по време на кампанията и разцепиха листата на два основни лагера. В друга листа пък това разединение повиши резултата, тъй като менторите на втория в нея надуха крайния резултат на цялата коалиция.

Снимка: Жоро АлександровСпирам с общите приказки, като за финал съм подготвил най-големите издънки от предизборната кампания. Едномесечното агитиране наложи турнирите по шахмат на открито като задължителни. Сигурно защото политиците най-сетне разбраха, че България е една от 7-те държави в света, които имат шампион на планетата и мъж, и жена. Комичното беше, че не за всички турнири имаше състезатели, та се налагаше някои от кандидат-депутатите да местят фигурите. А както се видя, това не им беше толкова привично и познато. Друга типична форма за агитация беше раздаването на флаери. Този път лепенето на плакати не доведе до войни, но флаерите с отбелязаните в тях преференции бяха на мода. Предизборните концерти този път не бяха много. Сигурно трагедията в Горни Лом обърка не един и два плана за ударно агитиране в последните дни от кампанията. В моето съзнание обаче се е запечатал концертът на трио "Тенорите", който една политическа сила, която обикновено залага на кебапчета и бира, подари на симпатизантите си във Враца. Не че на концерта дойдоха повече от 50 души… Обидно малко хора гледаха и пяха на площад "Христо Ботев" с Веселин Маринов, докато фолкзвездата Нелина събра стотици на откритата сцена в ж.к. "Дъбника". Но, както се казва, за всеки концерт си има почитатели."
 

От преференциите към изборните нарушения. В протокол със сто процента гласували в монтанско село се оказа, че своя вот са дали едва половината от имащите право на глас. И след проверка се оказа, че броят на гласоподавателите в село Аспарухово е 430, а не както е отбелязано в протокола 230 и един дописан. За парадоксалния случай и влияе ли тази грешка на изборния резултат, разказва репортажа на Биляна Борисова- в звуковия файл.

СнимкаПо темата за новите депутати, преференциите и изборните нарушения, се свързахме по телефона и с врачанския общественик и политик Огнян Пищиков.

"Всички партии по същество предлагат едно и също. Хората трябва да се замислят, като отиват да гласуват, какво всъщност искат да направят. Моделът при нас е обърнат. Тези партии, които се оказват леви, са десни- в тях са парите. И десни партии, които нямат пукнат лев и с леви лозунги печелят избори, за да правят дясна политика. За да си защитят парите, непрекъснато будалкат народа и се опитват да печелят избори. Печелят ги за по една година, точно такъв е и сегашният модел. Нали виждате какво направиха преференциите- те се купуваха, като изключим тези, които по погрешка попаднаха в Народното събрание, защото номерът им съвпадна с номера на бюлетината. А и тези избори минаха под лозунга "Не е необходимо да купуваме избирателите, достатъчно е да купим избирателните комисии"
, заяви Огнян Пищиков.

Така или иначе, в резултат на изборите на 5 октомври България получи най-пъстрия парламент в своята най-нова история. В него са представени 8 партии, включително 2 националистически. Това е парламентът, избран с най-ниската избирателна активност за последните 25 години. За 240-те нови народни представители са гласували около 50% от имащите право на глас български граждани.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..

публикувано на 21.11.24 в 13:42