"Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?"

"Рече Господ на учениците Си: Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите ангели. И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Галатяни/Гал. 2:16-20/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Марко /Мк 8:34-9:1/.

В рубриката "Съвременна Библия" - след три годишен процес, белгиецът Ван дер Блийкен ,,спечели”  правото си да умре. Белгия разрешава това съвсем легално по действието на приетия преди години закон за евтаназията. Затворникът излежава доживотна присъда за убийство. Според показанията му се измъчвал от непоносимо психологично затормозяване и предпочита да има право на достойна смърт. Излиза, че в обединена Европа всеки емоционално нестабилен човек ще може да отиде до Белгия или Холандия и да си сложи край на живота. Казусът "Ван дер Блийкен" вече го позволява. Проблемът има и друга по-страшна страна. За Ван дер Блийкен смъртта е надежда. Тя е единствения начин да избяга от себе си и от затвора. В началото на учебната година загледах учебника по философия на 17-годишния ми син, където в раздела "Тяло, Душа, Преходност" се засяга и темата за самоубийството. За размисъл е поставена крилата фраза на Албер Камю: "Това, което приемаме като основание за живот е в същото време великолепно основание за смърт".  За Ван дер Блийкен и Албер Камю има живот и смърт, но няма Бог и надежда. Бог, обаче има. Нашите деца приоритетно не изучават този факт. Образовани като Камю и лишени от вяра в Исус, ние не стоим толкова далеч от безнадеждния Ван дер Блийкен, колкото си мислим.