Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Село мое, мило село...

Снимка: Йорданка Герасимова


Днес посвещаваме "Земята, която ни храни" на трудовите хора. На онези, които не се срамуват да кажат, че са от село и живеят на село, и това не им тежи, а напротив- там намират смисъл и красота:

* баба Катя- на 90 години от село Връв- не изпуска от ръце мотиката- работи и днес в лозето, гледа си градината. Днес си спомня за времето, когато е била 6-годишна и е ходила със семейството си да косят ливади чак в Делейна;
* Михаил Топоранов е бивш кмет в село Връв, но това не му пречи да си гледа козички, които са като част от семейството му;
* Родом от Връв е и Маринчо Петров- работил е в редиците на пътна полиция в София, семейството му е там, но дългът към родителите го връща на село. Ценител на красивите неща е, а като човек на реда ще ни каже как се гледа лозе по конец;
* в село Делейна се срещаме с Манол Вътков и Севастица Георгиева- и двамата обичат животните, обичат спокойствието на село и живеят по законите на природата.

СнимкаПървият събеседник в  "Земята, която ни храни" е една дама- прехвърлила 90-те- баба Катя от село Връв. Дори и на тази достолепна възраст, баба Катя не изпуска от ръце мотиката:

"Работя в лозето, имам си градина. Когато съм в градината, ми е по-леко. Не мога да стоя на едно място, като стоя без работа, ми тежи...Имам... хиляди домати."

С баба Катя се срещнахме по време на празника за началото на жътвата във Връв. Тогава тя си спомни за времето, когато е била 6-годишна и е ходила със семейството си да косят ливади чак в Делейна:

"Бяхме заможни, имахме ливади в Делейна, ходех с баща ми. От малка съм работила, работя и сега... По-късно ние първи си купихме жътварка... Имахме около 100 декара земя, имахме и много продукция, животни... Сега вече няма кой да гледа животни"- каза баба Катя. Поговорихме си и за капризите на времето, както и за това, че няма гаранция като засееш дали ще изкараш...

СнимкаОт Връв е и Михаил Топоранов- той е бивш кмет в село Връв, но това не му пречи да си гледа козички. Пред Лилия Димитрова той призна, че обича козичките, на които е дал имена, и те са като част от семейството му:

"В нашата къща винаги е имало кози. Дават мляко, правим си сирене. Обичам животните. Паса ги всеки ден- стоя си на сянка в гората, пиша, чета...не ми тежи..."

След като се пенсионирал, Михаил Топоранов имал 10 кози, сега са три. Имат си и имена- едната е кръстена на Йорданка Варджийска, втората- на Станка Шопова и третата на дъщеря му Мими:

"Всяка си знае името, привързан съм към тях и те към мен... всичко разбират."

Михаил Топоранов продължава да се занимава и с обществена дейност. Като учредител на Регионално гражданско сдружение за духовни изяви "Ангел Будев" се е заел да организира кампания за подкрепа на София за Европейска столица на културата през 2019 година. За това ще стане дума на друго място и по друго време.

Снимка"В живота на село има смисъл и красота"- това важи с пълна сила за Маринчо Петров. Работил в редиците на пътна полиция в София, семейството му е там, но дългът към родителите го връща на село- в родното му село Връв. Ценител на красивите неща е, а като човек на реда е насадил лозето си по конец. Пред Йорданка Петрова той не скри възмущението си от това, че има хора без работа, които не знаят как да оползотворят свободното си време.

"Хората нямат желание за работа, не може да се дават пари на човек, който не работи..."

Маринчо Петров гледа 5-годишно лозе, има над 10 сорта грозде- и винено, и десертно. Много е питал, много е чел, но пък се е научил, затова е добре да чуем някои от съветите, които дава за гледането на лозе:

Снимка"Трябва човек да има сърце за това, което работи... Да му е красиво... Пръскам само със син камък и вар, не ползвам препарати за трева, торя само с естествена тор. Режа, когато е време за рязане... Всичко е въпрос на опит..."  

Семейството на Маринчо Петров още е в София. Дългът към родителите го връща на село, не съжалява за това, даже напротив- научил се е още повече да цени красотата и да изпитва удоволствие от работата си. А в резултат на това лозето, което е насадил преди 5 години, му се отплаща с ароматно вино, което подобрява тонуса му. Ако искате да разберете как и кога се режат различните сортове лози- чуйте звуковия файл.

Дойде ред на последните гости в "Земята, която ни храни". Той е от Бойница, тя е от Делейна. Той е бивш военен, и като такъв, дълго време е бил в Момчилград. След пенсионирането си се прибират на село.


СнимкаС Манол Вътков и Севастица Георгиева си говорим за животните- кобилката Зоя, козичката Рада и внучката й Радинела. Говорим за живота на младите и старите хора на село и за това- защо днес има категория "бедни селяни"? Манол знае да работи, но знае и да живее... Обича животните и хубавите мисли и спазва законите на природата...

"Сърцето ми е тук, на село... Спокойно е... разбирам се с хората... С бабата сме навсякъде- караме се, после пак се сдобряваме..."


Манол нарича съпругата си "светица" и е убеден, че жената е богатството в къщи. И двама са на по 72 години, но работата не им тежи. Най-много им тежи това, че децата им са далече:

"Накрай света са, пожелаваме им да са здрави, да се обичат и да са все така хубави..."



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

  Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда.  Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..

публикувано на 03.06.24 в 09:00

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

В женския месец  слушаме песни с красиви имена на жени. Такива са песните и в днешната „Музикална зона“- песни на различни езици, посветени на различни женски имена. Марина, Наталия, Ирена, Анжела, Моника- имаме ги всичките в нашия екип, остава и да разберем какви са техните носителки. Знаейки името на човек, можем да разберем неговия характер, скрити..

публикувано на 20.03.23 в 09:40