За малките фермери и малките стопанства

"Нашите хора са много работни и много доверчиви. Тук навремето основно беше развито животновъдството... Тръгнахме по наклонената плоскост и всичко разрушихме, но не предлагаме нищо... Това е престъпление- да ликвидираш една структура- много добре смазана и много добре работеща... Навремето имаше четири вида производство- кооперативно, държавно, ведомствено и личния сектор- всеки един произвеждаше... Тогава държавата играеше ролята на регулатор. Сега- сега е пълна анархия... Минахме през приватизация, ликвидация, преструктуриране, сега има реформи. Питам: Какво реформираме? Това е един бюджет, който се пълни само от данъци,   такси, акцизи и услуги. Няма го "работния кон". Днес има само коне, които са за обяздване- красиви са, но за работа не стават"

"Ако върнем само 30-40 % от животновъдството, което сме имали, ще създадем 500 хиляди работни места. Така ще се създаде и поминък за хората. На този етап единственото спасение за нас е овцевъдството и биволовъдството- продуктите се търсят в цял свят"

Сега сменяме тона... Лято е, жега е, време е за море..., но... морето е последна грижа на земеделеца в момент, когато кипи жътва... Всъщност пресилено е да кажем, че кипи, защото заради постоянните превалявания, жътвата върви с много бавни темпове. И във Видинско е така- 82 % от площите с ечемик са ожънати, от посевите с пшеница са ожънати 21 %. Съвсем се забавя жътвата на рапица- главно в района на Ружинци, където всяака вечер превалява. Все още жътвата не е започнала в общините Белоградчик и Чупрене. Но... с времето не можем да се борим.

Иначе в миналото жътвата е била един от най-важните моменти в живота на българския селянин. Още от деня на първото засяване неговите мисли в празник и в делник са били насочени към горещите летни дни, когато идва време да прибере плодовете от своя целогодишен труд. За първия ден на жътвата всички се пременяли като за празник - с нови дрехи, а младите момичета и невестите затъквали китки зад ухото си. Именно в празник превърнаха началото на жътвата и в село Връв- на 5 юли, на летен Атанасовден. Домакин на радостното събитие е Мая Петкова- арендатор в селото.  

Мая е от Троян, дълго време е работила като данъчен инспектор, след което решава да направи рязък завой. В нашия край идва преди 2 години. В начало фирмата й се захваща с обработката на 11 хиляди декара в селата Делейна, Тияновци и Връв. От тази стопанска година насочва позитивната си енергия само във Връв:

"Дори и по-малко земя, по-добре е да се обработва по-качествено", убедена е Мая.

Иначе в малкото си стопанство във Връв Мая обработва близо 7000 декара земя и отглежда пшеница, лимец и слънчоглед за ядене:

"Имаме "наследство"- българинът обича да чопли семки. Засега реализираме добре продукцията си, може и да направим една линия за почистване, печене, пакетиране със собствена марка, да затворим цикъла- още не сме решили... Гледаме и лимец- до сега изнасяхме за Германия, след което разбрахме, че се внася обратно преработен, а българинът отново плаща високите цени на брашно и на хляб... Иначе като растение е по-издържливо от пшеницата, не се пръска, не се тори, освен това изчиства полетата от плевели. Другото му предимство е, че може да се сее дълго време на една и съща площ."

Цената на лимеца е по-висока от цената на хлебната пшеница и зависи от това в какво състояние е зърното след жътва, но може да достигне и до 70-80 стотинки за килограм. С Мая говорихме за реколтата, за работата, за капризите на времето:

"Благодарна съм на Господ, че запази Връв от градушки и наводнения. На този етап нещата вървят добре. Трябва да се молим и да мислим позитивно!"

В стопанството на Мая разполагат със собствена техника и се стремят да създадат работещ екип. Според фирмената политика хората с по-дългосрочни договори вече са получили рентата си, останалите ще я получат до края на юли.

"Плащаме по-рано рентите, за да могат хората да си планират средствата!"  

Мая коментира и казуса с продажба на земеделска земя, както и объркванията около получаването на гориво с по-нисък акциз:

"Това е способ, с който макар и малко се помага. Имаше известно объркване, но всичко се оправи. Трябва да сме доволни и на малкото, и да не сме алчни. Искам да призова българина да спре да продава земеделската земя. Това е земята на дедите ни. Колкото до продажбата на чужденци, в един момент може да се озовем в "никаква България"... Българинът трябва да заобича земята- пипайки я, като родина."

На въпроса ми какви добиви очаква през тази стопанска година, балканджийката не се нае да прогнозира каква ще е реколтата, а типично в неин стил каза:

"Дай Боже да са пълни хамбарите" и пожела на всички стопани успешна жътва. Нека е успешна!

Каква е рецептата за приготвяне на хляб от лимец и разликата между балканджиите и хората от полето- чуйте в звуковия файл.