Правят музей на открито в памет на Тодор Рачински

Воденичаров, който през септември навършва 70 години, си тръгна от града под Околчица и с награда от фондация "Тодор Рачински”, която му беше връчена от Божидар Джунов.

"Това, че вие правите тези неща, че продължавате да почитате Тодор Рачински е похвално. Ако това се случва на повече места в България, тогава нещата ще тръгнат към добро. Искам да ви поздравя, защото това, което правите, никой не ви е накарал насила... Тодор Рачински с живота и делата си защити една известна максима, че от хляба по-голямо няма!"- не скри вълнението си от двете отличия акад. Воденичаров, като допълни, че един от приоритетите на държавата е развитието на селското стопанство.

В чест на годишнината от фондацията издадоха книга, посветена на живота и делото на Тодор Рачински. По време на честването за 85-годишнината на изтъкнатия учен в родния му град стана ясно, че в СОУ "Христо Ботев“ във Враца ще бъде изграден музей на открито в негова памет. Музеят ще се намира във втората база на училище "Христо Ботев”- в бившия Полувисш медицински институт. В него ще бъдат засети 23 вида пшеница, селектирани от Рачински. Семената бяха донесени във Враца от ръководителя на Селскостопанската академия проф. Христо Бозуков:

"Похвална е инициативата ви да създадете жив паметник на агронома, записал името си в златната книга на Института по изобретения и реализации в София…"

КОЙ Е ТОДОР РАЧИНСКИ
Тодор Николов Рачински е роден на 4 юли 1929 г. във Враца. Завършва висшето си образование във  Висшия селскостопански институт "Г.Димитров” в София през 1953 г. Записва името си в родната наука със серия от успешни селекции на сотрови семена пшеница, които днес се отглеждат по целия свят. Работата му е призната в университета в Небраска, САЩ, чийто изследователски институт ги изпитва и потвърждава тяхната висока класа. Тодор Рачински е човекът, който създава най-висококачествените сортове пшеница у нас като "Русалка", "Златия", "Славянка", "Левент", "Враца", "Юбилей", "Лудогорка", "Чародейка" и "Тошевка", "Пряспа" и "Янтър". Той пръв оценява и използва световните селекционни постижения и ги въвежда в селскостопанската практика в България. Освен успехите си в селекцията на сортовете пшеница, Рачински разработва и теоретични и методични въпроси от генетиката на пшеницата. Усилията му са прекъснати от нелепа катастрофа, в която загива на 26 декември 1980 г. Умира край опитното поле на Добруджанския земеделски институт, чийто директор е от декември 1974 г.

В звуковия файл чуйте и архивен запис с гласа на селекционера Тодор Рачински.

Задоволително е състоянието на посевите в област Видин, но количеството на пропадналите площи е значително. Това каза по време на разширеното заседание на Националната асоциация на земеделските производители Александър Александров, председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите. От заявените за обследване 66 000 са обходени 61-а 000 дка, като 25 000 дка от площите са пропаднали на 100 процента.

Забавено е развитието на пролетниците в Монтанско, на места има и незасети заради проливните дъждове площи. Есенните посеви са в добро състояние, отчете председателят на Монтанския съюз на зърнопроизводителите Зарко Иванов. Във Врачанско голяма част от пшеницата е засегната от болести и неприятели, съобщи и председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Румяна Ангелова. Тя определи състоянието на пшеницата като "критично".
На Разширеното заседание на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите бе обсъден и въпроса за финансиране на проект на Изпълнителната агенция "Борба с градушките", като бе взето решение Асоциацията да се застъпи за проект за разширяване обхвата на полигоните. Зърнопроизводителите засегнаха и проблема за картелни споразумения на търговците за изкупуване на зърно. В края на заседанието зърнопроизводителите подготвиха декларация, като призоваха за неотложен дебат в сектор "Земеделие".

В "Земята, която ни храни" гостува Емануил Кирилов от видинското село Делейна. Той е един от първите събеседници в предаването. Емануил обработва земя- около 3000 декара, основно в землището на град Видин. Без да навлиза в подробности, се връща в началото- преди 14-15 години:

"Започнахме малко несериозно, занимавахме се с мелничарство и хлебопроизводтство, с годините те останаха на заден план и навлязохме в земеделието. Не сме съвършени, но се учим да работим модерно земеделие- с подходящите семена, препарати, следим прогнозите и новостите в областта..."

Тази година, заради продължителните валежи, а и заради това, че отводнителните канали, които трябва да извеждат подпочвени води към помпените станции, не се поддържат, част от посевите на Еменуил са престояли дълго време под вода. Това не е първи случай, в който Емануил е бил свидетел на чужди грешки, които са му коствали лични средства- негови посеви се бяха наводнили преди няколко години, когато все още се строеше инфраструктурата за Дунав мост 2:

"Тогава "Напоителни системи" бяха подписали проект, който изключва прокарване на водостоци под пътя. Нивите се наводниха и имахме големи загуби. По решение на министерството тогава за 300 декара ни платиха 700 лева- твърде малка сума."

Емануил обработва около 3000 декара земя в землиището на град Видин- повечето от нея е под аренда. Убеждава хората да отдадат земята си с коректното си отношение към тях и добрите ренти. За изминалите години е минал през много трудности, има още на какво да се научи, но е обнадежден, че земеделието у нас има бъдеще.

"Когато започна бурното развитие на земеделието, държавата даде възможност на определени кръгове с много пари да навлязат в земеделието. Така лишиха голяма част от желаещите да работят. След целия срив от повече от 20 години в сектора, бавно може да се започне, но все пак има надежда. Земеделието ще го бъде- докато има хора, които сериозно искат да работят!"