Завръщане в българското

На същата редичка в Арт алеята, разстлала се като шарена черга в пешеходната зона на града, очите и сърцето ми грабват фрагменти от чипровски килими. И усмивката на Лорета Велкова от Чипровци, която вече е готова да се включи в нашия разговор, за да ни разкаже за съживената стара българска техника за обработка на вълна.

"Канатицата и чипровското пиленце са любимите ми орнаменти", признава Лорета Велкова. Тя често ги вплита в сувенирите, които прави- за да влязат с тях във вашия дом усмивката, добротата, топлината. И да бъдат спойка между всички в този дом- както чипровският стан здраво вплита нишките една в друга- толкова здраво, че очите ни не могат да разделят конец от конец, а се радват на изтъкания килим в цялостната му хармония.

Дали пък не е дошло време да пуснем отново в дома си добрата магия на вещите, изработени от български майстори? За да преоткрием красотата, сътворена от природни материали и човешка ръка и да започнем да се освобождаваме от грозната еднаквост на машинно обработената пластмаса. Следващият майстор, при когото се спирам, е коюмджия. Помните ли какво означава тази дума? Той прави прекрасни накити от благородни метали:

"Огнян Пендичев се казвам. От Плевен. Наследствен е занаятът- баща ми и дядо ми са били коюмджии. Чак до Америка съм пращал накити- това са пресъздадени оригинални български орнаменти- пафти, нагръдници, обици. Когато видя накитите, които изработвам, на някого, съм щастрив. Това не ми беше професия. Започнах занаята като странично занимание. Сега вече ме и превзел. Душата ми е пълна, когато се занимавам с това."

Още една вълшебна приказка оживя в центъра на Монтана- група за възстановки на народни обичаи от село Смоляновци представи "Гостуване при Бабата на 40-тия ден на новородено". А след наричанията срещу болести и лоши очи на баба Митка, която влезе ролята на баячка, на импровизираната сцена пяха децата от "Пъстренец Jr" Монтана и танцуваха техни връстници от град Дунавци, област Видин.

Връзката с народното творчество е не само в паметта за обредите, песните и танците, но и в това да бъдат те запазени живи- да ги има и днес в битието ни. Затова са толкова ценни малкото майстори на бродерии, на накити, на керамика, на народни инструменти.

Нека ви срещна с още един такъв уникален човек:

"Казвам се Емил Павлов. Майстор съм на български народни инструменти. По сърце и душа работя този занаят повече от 25 години. Моята работилница е моят храм. Това си е магия- да излезе звукът от дървото благодарение на моите ръце", лаконичен е Емил. Той признава, че е най-доволен, когато пред блесналите под слънцето инструменти се спират малчугани- любопитни и готови да се учат да свирят на старинна двоянка или кавал.

Млад е фестивалът "Бабина душица", но вече си има своите традиции. Една от тях е организаторите от Сдружение "Български Северозапад" да подаряват на града-домакин пейка. И тъй като в Монтана са за втора поредна година, питам майстора на подаръците- Светослав Тодоров- какво стана с миналогодишната пейка:

"В слънчевата градина е. А тазгодишната ще бъде тук, в парка. Защото към нея има шкаф с радио, грамофон и библиотека. Ние не се отказваме да търсим начини да върнем младите хора при четенето на книги. Не от телефон, таблет или компютър. А от книги. Истински."

"Подбрали сме книги на български автори от Българския Северозапад", обяснява Ели Лозанова, която е "заредила" тази малка подвижна библиотечка. Пак тя прави бърз преглед на резултатите от конкурса за приготвяне на ястия по стари рецепти от Българския Северозапад- доволна ли е от работата на журито, в което бях и аз... По справедливост ли отсъдихме, или що ли...

"Е, щом не съм сред наградените, значи не е по справедливост!...", отвръща ми с шега Ели, която никога не остава в разговора само с една история. Винаги за нея "закача" следващата... Такава си е тя!

Последен питам какво най-много хареса от приготвеното на празника домакина на фестивала "Бабина душица", който бе и председател на журито по оценка на майсторлъка в приготвянето на стари готварски рецепти от Българския Северозапад- кмета на Монтана Златко Живков:

"Най-много ми харесаха усмивките на хората", лаконичен бе кметът.

Такава се получи днес в "Калейдоскоп" моментната снимка на Българския Северозапад- щракната през доброто око на шарените хора от едноименното сдружение. Рамкирана с много любов от новите майстори на старите български занаяти.

А ние- от Радио ВИДИН- ви я подаряваме- за да стане като във вълшебните приказки: да разстели тя в дома ви шарен чипровски килим, да сложи на масата ви бял месал със северняшка везба и вкусна гозба- насипана в шарена берковска паница, и подправена с ароматната нашенска билка бабина душица. Та да спрете времето и да ви е сладко, слънчево и уютно!