С всенародно поклонение на връх "Околчица" днес отбелязваме 138-та годишнина от подвига на Христо Ботев и неговата чета, и паметта на загиналите за свободата на България.
В 12 часа сирените в цялата страна оповестиха отдаването на всенародна почит към паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата. Със сигурност този исторически път до връх "Околчица" всяка година се изминава с ентусиазъм и преклонение в душите!
120-годишна е традицията да прекланяме глави пред подвига на Христо Ботев и четата му, това разказва пред Жоро Александров, Кирил Андровски, един от най-големите изследователи на делото на Войводата във Врачанско, а и в България от последните години. Бившият журналист и кореспондент на БНР е превърнал в мисия на живота си това да провери всеки миг от великото и страшно пътуване на Ботев от Козлодуйския бряг до неговата Голгота във Врачанския балкан.
"Отначало тържествата са скромни, съпроводени са с религиозни ритуали, но по-късно прерастват в национални… Непосредствено след Освобождението, на Козлодуйския бряг, там, където е стъпил кракът на Ботев след акостирането на парахода "Радецки", е издигнат каменен кръст. На Милин камък населението от околните села Мраморен и Баница издигат дървен кръст. Но истински всенародни тържества се организират за първи път през май 1884 година. Това става в Пловдив и Враца. В Пловдив инициатор е учителят и журналист Георги Денев. Проява има и във Враца, организира я… "сестрата на Ботевия четник - Георги Обретенов - Петрана, и още един мъж от Русе - Велко Абаджиев. В тържеството се включват много граждани, опълченци, Стефанаки Савов и други Ботеви другари, както и много деца. Следващата 1885 година ситуацията вече е различна, защото в Пловдив - тогавашната столица на васалната на турския султан област Източна Румелия, честването на Христо Ботев изглежда не се е понравило на властта и тя го забранява. Стига се дотам, че участниците в подготвеното предварително тържество биват преследвани, а учениците - наказвани. Захари Стоянов се намесва и връчва протестно писмо срещу гоненията на тогавашния управител на областта Гаврил Кръстевич. Именно Захари Стоянов е човекът, който през 1888 г. организира група, която върви по стъпките на Ботевата чета от Козлодуйския бряг до Врачанския балкан. А на Милин камък произнася слово пред събралите се участници. През 1885 г. тържеството на Милин камък край Враца е много по-добре организирано от предходната година. Участниците се събират предния ден, изпратени са тържествено от Враца. Групите от деца и възрастни са разквартировани в Мраморен и Баница. На следващия ден на Милин камък се получава голямо тържество, на което говори учителят Васил Кънчов… Населението се е подготвяло добре - доста агнета са били опечени, правели са се курбани с овни. Канени са духовници, които са отслужвали заупокойни молитви на загиналите в Балкана. През 1888 г. Захари Стоянов издава своята книга "Христо Ботев - опит за биография"- разказва Андровски.
Две години по-късно, през 1890 година, в центъра на Враца се открива първият паметник на Христо Ботев. На това тържество, което се осъществява на 27 май 1890 година, присъстват княз Фердинанд и Стефан Стамболов, министър-председател по това време. Те са посрещнати предния ден край Враца и участват в откриването на този паметник. По това време вече във всички населени места от Козлодуй до Враца се отбелязва подвига на Ботев и четниците му.
"През 1901 година, по повод 25 години от смъртта на Войводата, за първи път се организира отбелязване в местността, където е загинал на Йолковица, а не на Околчица, където се прави сега. След тази година вече и във Врачанския балкан се почитат тези паметни дни. През 1939 година в района е поставен и величествен опълченски кръст. Друга знаменателна дата в честванията на Ботев е 2 юни 1964 година. На 2 юни, след проведеното тържество във Врачанския балкан, на Околчица първите държавни мъже, начело с Тодор Живков, откриват сегашния паметник на Христо Ботев. Това се случва в 16 часа на 2 юни 1964-а", разказва още Кирил Андровски.
Тази година Ботевите тържества във Враца започнаха с църковен ритуал по освещаване на този паметник, който е дело на склуптора Владимир Гиновски.
Един млад човек от Враца извървява маршрута на Ботевата чета за 10-ти път. Начална скорост да тръгне, както и на много други млади врачани, му дава клубът по туризъм към езиковата гимназия, която е завършил. Мощността на мотивацията да бъдеш част от не само най-масовата туристическа проява у нас, но и от големия патриотичен заряд да следваш Ботевия път, поне за него не отслабва във времето. И сега той предава импулс на младата смяна Ботеви поклонници като помощник на групата походници от врачанското езиково училище. Той е на 24 години, държи да го представим като Венелин Петров - Фенчето и е в състояние да формулира какво е походът за него, дори с една дума.
"Всичко. Защото нямам право на избор. Родолюбието и патриотизмът са най-важните", казва Фенчето пред кореспондента на БНР във Враца Ива Антонова.
Едва ли е подозирал Ботев, когато е писал "Хаджи Димитър", че невероятните му слова: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." през времето ще се увековечат завинаги до неговото име. А 2 юни ще е денят, в който ние- българите- ще почитаме в мълчание и гордост героите си.
Още по темата за Ботев чуйте в звуковия файл.
Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана. Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..