Жените първи разбраха за Христовото Възкресение

Третата неделя след Пасха - на светите Мироносици, която отбелязваме днес, Църквата възпоменава великата вяра на жените, наречени мироносици, тяхното безстрашие и възнаграждаването им първи да чуят вестта за Възкресението на Иисус Христос.

След Голготската саможертва на Господа Иисуса Христа, Който бил поруган, разпнат на кръст, убит, погребан, запечатан в гроба, учениците стояли заключени "страха ради иудейскаго". А жените, ученици на Господа, са били безстрашни да отидат сутринта рано на Христовия гроб, не за да видят Учителя жив, а да го помажат по еврейския обичай с благоуханни масла, понеже не са могли да сторят това в деня на Неговото погребение. За тях нямало страх от иудеите, нито са се бояли от стражата, която била поставена на Христовия гроб. Взели необходимите материали, с които да помажат покойника си, и безстрашни отишли на гроба Му. Така те станали първи свидетели на Христовото безсмъртие след смъртта и Възкресението. И ония небесни жители, които ги посрещнали на Христовия гроб, ги изпратили да известят на апостолите, че страхът им е неуместен, че Христос е безсмъртен и че никой от Неговите ученици не бива да се бои от злото на враговете, понеже Той е възкръснал, жив и всемогъщ.

Евангелското повествование ни предава: "Дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял? И като узна от стотника, даде тялото Иосифу. А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни. А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат. След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев - слънце, и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха..."

Църквата отдава висока почит на жените - мироносици. Вижте колко е прав свети апостол Павел, който казва: "Няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса" (Гал. 3:28). Когато жената се вдъхнови, за да поеме известната мисия, тя става така силна, както и мъжът, и дори понякога по-силна от него. И ето, паметта им е останала да се празнува в Христовата църква, паметта на мироносиците, които носили миро, за да помажат тялото на мъртвия Иисус, а били удостоени да видят живия Христос и да станат апостоли на апостолите.

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Деянията на светите апостоли /Деян. 6:1-7/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Марк /Марк 15:43-6:8/.

Св. Георги е бил професионален войник с обещаваща кариера. Той е един от военните професионалисти разбрали навреме, че водят грешна война. Младият воин Георги избира да не воюва за газови залежи, тръби, геополитически интереси и властово облагодетелстване. И все пак, той знае, че всеки светец е войник. Като добър войник той побеждава в правилната война. В нозете му лежи една прободена змия. Дали тази война не би трябвало да бъде и нашата война днес?