Какво трябва да се направи, за да се върне доверието в институциите? Преди дни министър-председателят Пламен Орешарски заяви по време на тържественото заседание на Народното събрание по случай 135-годишнината от приемането на Търновската конституция, че е дълг на политиците да върнат доверието на хората в тях. Пред това предизвикателство е изправено и настоящото Народно събрание. За връщане на доверието в институциите говори и председателят на Народното събрание Михаил Миков пред ученици от Видин.
"Масово в институциите на представителната демокрация и у нас, и в Европа се наблюдава един значителен спад на доверието през последните години. То е изострено допълнително от икономическата криза"- каза Михаил Миков.
Големият въпрос, който си задаваме е, имало ли е изобщо доверие в институциите? Проучванията показват, че хората не изпитват доверие към никого и към нищо. А всички знаем, че се връща нещо, което е съществувало. Сътрудникът ни от Враца Жоро Александров прави реален коментар по темата.
"Българинът хич няма доверие в институциите- това показват не само последните социологически проучвания, но и типичните особености на нашата народопсихология. Отделно от това, от четвърт век насам всяка една от институциите се опитва да ни разубеди в това, че трябва да й вярваме. Затова рейтингът на парламент, правителство и президент, ако щете на общински съвети и кмет, на полиция и болница- са все по-ниски и по-ниски. От една страна институциите не правят нищо, за да върнат доверието към себе си, тъй като не работят в услуга на хората, а от друга страна българинът си е свикнал да отрича всеки символ на държавността. Поради тази причина Андрешко е издигнат в съзнанието на сънародниците си в борец за справедливост, вместо да е низвергнат като човек, който гази законите. След отварянето на границите българите сами могат да се убедят, че в т. нар. нормален свят законите се спазват, без значение дали са добри или лоши. Затова сънародниците ни, които минат на запад от Калотина гледат да не нарушават написаните правила. Приберат ли се у нас обаче, те се превръщат в неузнаваеми. Гастарбайтери, с които съм си говорил, признават, че в Западна Европа спазват законите, защото глобите са страховити, а често наказанията включват и затвор. Най-важното обаче е, че там никой не мисли за т.нар. "вратички в закона". А у нас е точно обратното: имаш чувството, че един закон се гласува в парламента, едва след като са измислени пътечките за неговото заобикаляне. Затова толкова често се правят поправки във вече гласувани закони. От трета страна, по българските земи сякаш на почит са джигитите, т. е. онези, които не спазват правилата, са на мода. Или ние така сме устроени, та ги издигаме в култ, или нарушителите са по-силни от онези, които искат да има правила и те да се спазват.
Къде е изходът от всичко това ли? Всеки да започне да спазва законите, наредбите и правилата в собствената си държава! Простичко е, но върши работа. Тогава ще се завърне и доверието в институциите, а България отново ще бъде държавата, в която на всеки ще му се иска да живее. Защото сегашната България не е по вкуса на милиони…"
Какво мислят видинчани по въпроса за доверието в институциите:
"Всяко време има своите институции. ... Вярваме им, защото си вършат работата. ... На този етап хората не са достатъчно удовлетворени от начина, по който нещата се случват- липсва повече прозрачност в работата на институциите у нас"- противоречиво е мнението на жители на областния град.
Да вземем и скандала от последната седмица с използването без позволение на ЕГН-тата и подписите на хората, от които сега се очаква, че ще отидат да гласуват. Нима това няма да доведе до още по-ниско обществено доверие в институциите, които са свикнали да си прехвърлят отговорността. Оправдано ще доведе, защото доверието трябва да се печели.
Още за доверието в институциите чуйте в звуковия файл.
Екипът на Радио ВИДИН на ломското село Ковачица. Град Лом е на 12 км от селото, а река Дунав е на 4 км. Въпреки това местните хора се гордеят с реката и винаги казват, че живеят на Дунава. Откъде идва името на селото? Според една от местните легенди, след потушаването на Чипровското въстание, в района се заселили бежанци от..
С тържественото въдворяване на епархийската си катедра митрополит Пахомий официално стана седмият в историята на Българската ехзархия и Българската патриаршия видински владика. Новият духовен водач обещава младите да намират разбиране и насърчение, възрастите - утеха и подкрепа, немощните - помощ, самотните - защита, а разколебаните - насока...
За втори бойкот на големите търговски вериги призоваха обществени организации и отчетоха успех от първата инициатива. Тази обща идея заявиха представители на обществените организации, които организираха първия бойкот на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, провел се на 13 февруари. Организаторите подчертаха, че..
България остава сред държавите с високи нива на корупция в публичния сектор, сочат данните за 2024 г. , публикувани от Transparency International . С 43 точки индекс България е на 76-о място сред 180 страни и територии за възприятие на корупцията за 2024 г. Спрямо предишната класация това е влошаване с две позиции. От държавите в ЕС усещането за..
Във Видин се проведе работна среща за обсъждане на съвместни действия за противодействие на незаконната сеч, с приоритет в местата, създаващи опасност от свлачищни процеси и наводнения. Срещата, председателствана от областния управител Ани Арутюнян беше във връзка с проведено заседание на Министерския съвет, на което е обърнато внимание от..
Гостуваме на село Рупци, община Видин. Това е едно от най-близките села до областния град, само на около 5 км. Въпреки, че Рупци е много близо до Видин, местните жители са намалели значително през последните години. В селото постоянно живеят по-малко от 100 души, предимно възрастни хора. Илиян Ангелов е кмет на Рупци от 2015 година, като в..
Фалшивите новини и ограниченията в мрежите са новата нормалност. Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като лъжлива. Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност. Защо..