Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За добрите времена на българските специалисти в Либия

В една от многото плантации за мандарини в околностите на Триполи
Снимка: Милка Ангелова-Личен Архив


Днес в предаването "Другата истина" ще говорим за Либия и хубавите времена за българските специалисти там. До края на 80-те години на миналия век, българските медици и инженери бяха доста ценени в арабската страна. С течение на годините обаче, отношенията охладняха. Повод за тези спомени даде бившата първа дама на Франция, Сесилия Атиа, бивша Саркози- по онова време първа дама на Франция, която се срещна с българските медицински сестри, несправедливо осъдени на смърт от режима на полковник Кадафи по обвинение за умишлено заразяване на либийски деца със СПИН.

Петте несправедливо осъдени българки от режима на Кадафи- Валя, Валентина, Снежана, Нася и Кристиана от години изразяваха желанието си да благодарят лично на Сесилия Атиас на българска земя.

Снимка"Винаги съм мечтала за тази среща. На няколко пъти се разминавахме в Париж. Срещата беше много вълнуваща, казахме си много неща, които не можахме да споделим в самолета от Либия за България. Нямам думи да ви опиша колко добре съм заредена след тези срещи със Сесилия Атиа. Не се интересувам от живота в Либия днес. За мен това е една затворена страница. Категорично смятам, че тази страна скоро няма да тръгне по пътя на демокрацията. След 100 години може и това да стане, но на този етап - не. В Либия съм била още веднъж- в периода от 1984 до 1987 година. Времената бяха много по-различни. Тогава работих в българската болница в град Тархуна, близо до Триполи. Болницата беше нова, а аз бях старша сестра. Работехме само българи, филипинките бяха асистент-сестри. Имахме и две либийки, които бяха санитарки. Условията бяха прекрасни- нова болница, нов екип... Нямаше нищо общо с това, което беше в Бенгази и ужаса, който преживяхме", разказва за Радио ВИДИН Валя Червеняшка, която и днес продължава да работи в болницата в Бяла Слатина.  

За това, може ли една арабска страна, каквато е Либия, да заживее в условия на демокрация или времето само ще покаже, разговаряме и с Милка Ангелова от Видин, която помни едни други времена в тази страна. Времена, в които българските специалисти били уважавани и ценени, а престоят им там, често се сравнявал с приказка, на фона на това, което можели да си позволят в Родината:
Снимка"Дали в Либия ще се живее по законите на демокрацията, това времето ще покаже. От това, което следя като коментари по вестниците и репортажите по телевизията, смятам, че много време трябва да мине, за да заживеят арабските страни демократично. Впечатленията ми са най-вече за Либия. Работила съм там 4 години в периода веднага след революцията им през 1969 година. Семейството ми живя в столицата Триполи в периода 1971 -1075 година. По това време монархията бе свалена и хората живееха много свободно. Беше спокойно, имаше работа, много се строеше".
Милка Ангелова си спомня за работата си в Голямата община на Триполи, с ранг на министерство:
"Бях чертожник в отдел "Водоснабдяване и канализация". Работех предимно с други европейци- сърби и поляци най-вече. Правеше ни впечатление, че парцелите, които се отпускаха за застрояване, докато не Снимкаим се направи водоснабдяване, канализация и пътища, не се пускаха на търг. По това време Триполи беше един много хубав град. Живееше се много спокойно. Не сме имали никакви проблеми. Либийците ни уважаваха и ценяха. Специално нас, българите, ни приемаха много добре. Страната по това време беше с един от най-високите стандарти на живот, заради парите от нефта. Когато в началото попаднахме в Либия, просто не знаехме къде се намираме- сякаш бяхме в пещерата на Али Баба. В магазините им имаше всичко. Някои неща не знаехме дори за какво служат. Но, когато човек попадне на хубаво място, бързо се научава, по-трудно отвиква след това. Ние идвахме от социалистическа страна и ни правеше силно впечатление, че най-масовите храни за населението като месо, захар, брашно, макаронените изделия, яйцата, кафето и чаят, бяха на много ниски цени. Така например килограм брашно тогава струваше пет пиастра, т.е. ако заплатата беше 100 лева, килограм брашно бе 5 стотинки. Също толкова струваха тогава оризът и захарта. Месото беше 60 пиастра за килограм телешко, 35 пиастра беше пилешкото"...
Как определя своите сънародници, които са изкарвали прехраната си в Либия:
Снимка"Що се отнася до българите в Триполи, то там имаше различен тип хора. Едни пестяха абсолютно всяка стотинка, други пък не пропускаха момента да живеят. Ние бяхме там с децата си и направихме всичко възможно, престоят ни да бъде запомнен и от нас, и от тях като един период от живота, в който сме видели един по-различен свят. Стъпили сме на друг континент, видели сме друга култура... Не сме си отказвали дребните удоволствия - да опитаме техните местни ястия например, да ходим редовно на кино, да ходим на плаж- морето там е фантастично- много топло и чисто. Имахме си и кола, с нея редовно си правехме екскурзии и често посещавахме добре запазените останки на два римски града край Триполи- Лептис Магна и Сабрата. Можехме да си го позволим, въпреки, че по онова време българските специалисти в Либия получаваха само 1/3 от заплатите си. Останалото отиваше за фирмата, която ни бе изпратила там и за държавата.  
Така беше тогава, как е сега - не знам. Не знам и как живеят в условията на арабската демокрация нашите приятели от едно време. Не поддържаме връзка с тях. По една случайност един от колегите ми- палестинец, завършил в бившия Съветски съюз, беше дошъл в България за аспирантура. Неочаквано ни дойде на гости, за да се видим. Беше възхитен от Видин. А когато го заведохме на село и видя избата с буретата с вино, като видя рекичката, която минава през двора ни, като видя градината с овошките, много се чудеше човека - при това наше богатство, какво сме търсели в Либия
", връща се в спомените си Милка Ангелова.  


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена.  По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..

публикувано на 16.09.24 в 09:00

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

  Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда.  Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..

публикувано на 03.06.24 в 09:00

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00