Бог не остава безучастен към молбите и страданията на хората

Втората неделя на Великия и спасителен пост, която отбелязваме днес, е обявена от Църквата Христова и посветена на един велик отец и учител - Свети Григорий Палама.

Той завършил своя живот като Солунски архиепископ, но преди това бил ученик на монашеската традиция на Атон. Неговото богословие е дълбоко вкоренено и черпи своето основание в опита на подвижниците и светиите.  В сърцевината си учението на св. Григорий Палама е събрало опита на цялата Православна църква, който свидетелства, че Бог не е затворен в Самия Себе Си, не е пленник на Своята Божествена природа, че бидейки любов, т.е. тържество и пълнота на живота, Той и в Себе Си живее и сякаш преливайки извън собственото Си битие, достига и до нас, приобщавайки ни и в тайнствата, и чрез молитвата, и чрез непосредственото, непостижимо Свое действие към Самия Себе Си, към това, което наричаме животворяща благодат. Ние сме живи чрез тази благодат, но този живот не се заключава в земното ни съществуване, а ни прави съпричастни на бъдещия век. Св. Григорий ни учи, че благодатта се дава не заради подвига ни, а в отговор на човешкия вик, на човешката молба, на човешката тъга по Бога. Божията благодат прониква в дълбините на нашите души и ги прави богоприемни, способни да приемат Бога като желан гост, като цар, като живот.

Защо през Втората неделя на великия пост Църквата Христова ни предлага Евангелието за разслабения?

Защото, древният човек бе отчаян духом, разслабен волево, лишен от надежда, скован от грях; той беше парализиран труп и дух, за когото само отделни изключителни личности, както от иудейството, така и от езичеството, обръщаха жалък поглед към небето и ходатайствено просеха милост и лек над загиващия свят.

Бог не остана безучастен към този вопъл на земята – милостта влезе в ролята си и изпрати Лекар за болните души: стъпките Му осветиха земята; словото Му просвети умовете; чудесата Му утешиха сърцата; кръвта Му обнови света – блудният Адам стана, взе одъра си здрав, и смирено се завърна в дома на Отца си! Настана ново небе и нова земя, в която заживя нова твар, изкупена от Христа и осветена от Духа Святаго.

Но злото макар и да беше сразено на Голгота, следи от него, по закона за наследствеността, останаха в душата на човека. Поради тая унаследеност, отново се прояви на сцената разслабеността на духа и тялото, но вече при друга обстановка, вид и следствие; има пак разслабеност – лична и обществена, но има вяра, цари надежда, чака любов, бди Лекар!

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на св. ап. Павел до Евреите /Евр. 1:10-2:3/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Марк /Мк 2:1-12/.

В рубриката „Съвременна Библия” - правото на избор е основно човешко право. Доколко това право е преекспонирано в постмодерното общество, можем да видим в европейска директива за въвеждане на трети пол в общността. Разбира се, преди да избереш да бъдеш човек от трети пол, то определено трябва да повярваш в реалното му съществуване. Вярата винаги ще определя изборите ни. Това е библейска истина. Ще ви разкажа историята на японски самурай и неговите двама приятели. Те не повярвали, че Втората Световна Война е свършила. Какви избори прави човек, който не вярва в очевидната истина? Къде живее и какво строи? За какво се бори и какво постига? Съдбата на офицер Хироо Онода може да ни подскаже някои от отговорите.