"Като цяло в Сърбия е на първо място гурме туризмът. Прочути са сръбската скара и гостоприемство на сърбите, хубавите ресторанти и качествените блюда. Има и туристически обекти, които можем да видим. В съседния ни регион- Зайчар можем да посетим археологическия комплекс Гъмзиград, където са останките от античното селище "Феликс Ромулиана", музея в града, също и "Радулбегов конак". Интересно е, че с един билет на цена около пет лева могат да се посетят и трите обекта, като не е задължително това да стане в един ден. В България какво могат да видят сърбите? За всеки е различно. Някои идват на шопинг туризъм. Явно намират някои по-евтини и по-качествени стоки. Предполагам, че за хора, които се интересуват от история, ще е интересно да видят музея, "Баба Вида", Белоградчик, пещерата "Магура". Интересите са различни, но виждам, че във Видин сърбите повече атакуват магазините"- смята журналистът от в-к "Конкурент" Красимир Ивайлов.
Контакти от двете на страници на границата създадоха и учрежденията. Сред най-активните са училищата. Една от съвместните инициативи, която обединява три региона- Видин, Зайчар и Калафат, е на тема "Разчупи предразсъдъците - свободата е равенство". В нея участват ученици от езиковата гимназия "Йордан Радичков" във Видин, Икономическо-търговска гимназия в Зайчар и Основно училище "Константин Герота" в град Калафат. За контактите между трите училища разказа директорът на Гимназията с преподаване на чужди езици във Видин Любомир Георгиев:
"Контактите за нас са едно от значимите неща, а тук сме граничен район със Сърбия- град Зайчар, с Калафат- в Румъния. Би трябвало да се познават децата, би трябвало да се познаваме и ние колегите."
Ученици от видинската Природоматематическа гимназия "Екзарх Антим I" подготвят карта на туристически обекти във Видин и Зайчар, разказа преподавателят Йордан Йорданов, когото Светлана Стоенелова срещна в Ново село. Представители на училището, както и колеги от радиото наблюдаваха характерни за новоселския край обичаи. Учебното заведение поддържа контакти с гимназията в Зайчар.
"Ще направим една интерактивна карта за двата региона, която ще прикачим към туристическите сайтове. Ще направим и туристическа брошура за нашите забележителности, която ще раздаваме в Белград и София"- каза Йордан Йорданов. Училището, в което той преподава, поддържа също контакти с гимназията в град Зайчар.
На 18 километра от Видин е румънският град Калафат. Сред забележителностите там са музеят на изкуствата и сградата на кметството, която е паметник на културата. Около 9 хиляди превозни средства преминават седмично в двете посоки по Дунав мост 2. Таксата за леки автомобили е 12 лева. А след откриването на съоръжението в средата на юни миналата година, по него потеглиха и редовни автобуси.
"Увеличен е обменът на стоки между двете страни. Радваме се, че беше пуснат в експлоатация новият мост по река Дунав при Видин- Калафат. От откриването на Дунав мост 2 през юни 2013 година, числата показват, че той е допринесъл за увеличаване на износа от Румъния за България с повече от 9% и за увеличаване на износа от България за Румъния с повече от 6%"- съобщи съветникът от посолството на Румъния у нас Виктор Дедиу, който беше във Видин за честването на националния ни празник 3 март.
Какво мисли за контактите от двете страни на Дунав, попитахме Аурелия Станева, която е родом от Крайова, но живее в България. Тя е технически секретар в Почетното консулство на Румъния във Видин.
"Видин е място на румънско- българското приятелство, което е силно генерирано от общата история и общата европейска съдба. Румънците, както и българите, споделяме най-дългата европейска река, която в недалечно минало беше граница между севера и юга, а сега я считаме за общо благо, защото само заедно можем да изградим нещо хубаво и полезно. Общ приоритет и за румънци, и за българи, е влизането в Шенгенското пространство. Трябва да акцентирам също, че добрите отношения между гражданите на Видин и Калафат са се задълбочили с откриването на новото съоръжение- моста "Нова Европа"- смята Аурелия Станева, с която си поговори Анжела Каменова.
Държавните финанси на България са завършили 2024 г. с дефицит от точно 3% от БВП, вмествайки се в правилото за устойчиви публични финанси на Европейския съюз. Това показват предварителни данни на НСИ и Евростат за бюджетния баланс, измерен по европейската методология. Така страната се доближава крачка по-близо до еврозоната, като шансовете..
Програмата бе представена преди дни, а бюджетът и е над 4,3 млн. лв. Тя дава шанс на организациите да получат между 39 116 лв. (20 000 евро) и 117 349 лв. (60 000 евро) за период до 34 месеца. Тя е част от проект, чрез който Български фонд за жените ще инвестира над 8,3 млн. лв. под формата на директно финансиране в рамките на три програми и..
Успява ли ръстът на доходите да компенсира инфлацията? Най-коректният измерител дали постепенно забогатяваме, според експертите, е покупателната способност. Това е накарало специалисти от асоциация "Активни потребители" да направят проучване, в което да сравнят цени и доходи в България през последните 20 години. Те са прегледали данните за периода..
Възкресение Христово е, може да се каже, централното събитие в човешката история, защото от времето на античността са казвали едва ли не, че самото християнство е остаряло като религия и скоро ще изчезне. Ние виждаме, че минават различни цивилизации, развитието на различни езици, философии, теории, обаче остава само едно нещо неизменно и това..
Екипът на радио Видин се отправя към село Дълги дел. Намира се в община Георги Дамяново, област Монтана. Планинско село, разположено по горното течение на река Огоста, почти на границата със Сърбия. Селото има древна история. Смята се, че е възникнало по време на римското владичество. Римската империя е водила тежки битки за завладяване на..
С трус във властта ще се запомни настоящата седмица. ДПС на Ахмед Доган оттегли подкрепата си от управляващото мнозинство, защото не желае да подкрепя модела "Пеевски" на корупция и конституционален произвол. От ГЕРБ, БСП и ИТН декларираха, че остават непоколебими в решимостта си да изпълнят приоритетите и ангажиментите, поети пред българското..
Делът на сивата икономика в България расте и вече е 34.6%. До 2017 г. у нас е налице умерен, но стабилен спад на сивата икономика от близо 32% до 30%. С идването на пандемията има рязко увеличение до 32.9%, а през 2023 г. неформалната икономика в страната вече има дял от 34.6% от БВП. Това е най-високото ниво за ЕС, равняващо се на 60..