Витко и Людмила Пантеви: "45 години не стигат за една любов"

В "Цветовете на деня" ви срещаме с Витко и Людмила Пантеви. Витко е от видинското село Макреш, Люда е от Ленинград. В днешни дни живеят в село Вълчек. Всъщност, това е един разказ за нещата от живота- за студентските години, за голямата любов, за руските песни, защото Люда пее прекрасно. Посрещат ни в тяхното магазинче във Вълчек, което се е превърнало в желано място за общуване между местните жители. Или както казват много от хората:

"Магазинът стана обществена институция в селото ни." И разказът на Витко и Люда започва:

"Преди десетина години се завърнахме със съпругата ми от София. Ние се каним цял живот да се върнем и съжаляваме, че се върнахме така късно. И сега по очите на хората виждаме, че не разбират защо сме се върнали. Аз съм учил пет години в Ленингард, след това пет години живях в Москва и работих в посолството, връзват ни се и 25-30 години в София. Сватбата ни беше и в Ленинград, и в Макреш. Сега магазинчето, което имаме в никакъв случай не е бизнес. То е социална институция, даже ей така, да се събират хората и да си кажат нещо, това е много голяма работа. Животът на село ни е много интересен. Ние не скучаем нито една минута и разбираме, че това е по-добрият живот", казва Витко. Припомня си и за годините прекарани в Ленинград, от 1963 да 1969 година:

"Ние, тогавашните студенти, бяхме голяма работа, там се запознах и с жена ми. И двамата сме космополитни личности, никога не е имало проблем от това, че аз съм българин, а тя е рускиня. Навремето имаше около 95 хиляди българи в Съветския съюз и мъжете всички бяха подвластни на тази магия. Мъж, който да не се ожени за рускиня, беше голяма рядкост."
Много години вече Витко и Людмила не са ходили в Русия, но казват, че най-странното е, че не им се ходи. Кумир им е Владимир Висоцки, за тях той е необикновен.

Людмила си спомня как миналата година с Витко са отбелязали 45 години семеен живот.

"Празнувахме с цялото село. Годините вървят бързо. Аз съм завършила "География на туризма" в Софийския университет, била съм екскурзовод, туроператор. През всичките тези години винаги съм обичала мъжа си, обичам го и до днес. В него ме впечатли добротата. И по-умен човек от Витко не познавам, аз покрай него раста, той непрекъснато ме кара да се развивам. Аз и когато пея, пак за него си мисля. А мъката и носталгията по родната ми страна, може би е в руските песни, които не съм забравила. Обичам и пея лирични, бавни песни, с много голям смисъл. За това пея песните на Окуджава, на Висоцки- имах щастието лично да го познавам. Пея и български песни, харесвам на Нона Йотова- "Не завиждам мале, не завиждам", продължава разказа си Людмила. Витко пък ни съветва да запомним много добре, че село Вълчек е център на руския романс в България.

Това са те- Витко и Люда Пантеви- от Макреш и от Ленинград, но открили своето кътче във видинското село Вълчек. И нашият екип е много доволен, радостен и горд, че познава тези изключително позитивни и ведри хора.

Благодарим ви за хубавото посрещане!

Изпълнение на Людмила Пантева- видео на Светослав Цветанов: