С любов за село Рабиша

"За мене пенсионерството е един етап от живота, в който свободата и желанието да правиш онова, което желаеш, е много важно." Така започва разказа си Тодорка Живкова. През по-голяма част от годината тя живее в родното село Рабиша. Там има възможност да прави нещата, които не е имала време и възможност да прави преди това- да плете, да отглежда зеленчуци в градинката, да пие кафе с приятелки, да чете. Участва и в живота на пенсионерския клуб. След претърпяна преди години операция тя гледа с други очи на живота.

"От тогава се радвам, че съм жива, че мога да посрещам слънцето, да гледам звездите, да ме духа вятърът и да ме мокри дъждът." Тодорка Живкова харесва селото си и е доволна, че в него има всичко, което е необходимо на един възрастен човек, каквито са повечето негови жители. Много свободно време има пенсионерът според Тодорка. Сега може да преоткрива нещата, на които преди не е обръщал внимание.

"Човек открива нови неща в живота си... Човек става по-зрял. Поумнява и става по-разсъдлив. Но животът си взима своето. Човек трябва да поживее така, че да не му е мъчно като остарее"- завършва разказа си Тодорка Живкова.

Много любов към родния край, завладяващ оптимизъм и мъдри мисли за живота звучат в размислите на Тодорка Живкова. Тя е преоткрила смисъла на живота и думите й звучат като послания към младите хора. Тя ни връща и в детството си в с. Рабиша.