Екатерина Илиева: "Работата на реставратора е игра, забавна игра"

С няколко лавици с книги, маса с портативен компютър и по всички възможни шкафове "разхвърляни", както казват реставраторите, парчета подготвена за сглобяване керамика. Оглеждам се внимателно, с притеснение да не съборя нещо...

Катя, както колеги и приятели наричат моята домакиня, се усмихва широко, с няколко леки и бързи движения ми отваря място и аз само след секунди се чувствам като в приказна работилничка за спомени...

"Работата на реставратора е игра. Забавна игра. Но процесът е дълъг, сложен, понякога дори много труден. Но всичко се забравя, когато видиш експонатите в изложбената експозиция. Минават хора, радват им се. А най-голямо е удоволствието, когато видиш блясъка в очите на колегите археолози", разказва Катя.

Да. Процесът на възстановяване на един музеен експонат- бил той керамичен съд; старо оръжие от метал и дърво; вещи от бита и облекла от по-ново време от текстил; накити и аксесоари от благородни метали, камъни и текстил; документи на кожа и хартия...- е процес сложен и продължителен, изискващ много търпение, концентрация и постоянно самообразование за времето, от което идва музейният експонат и методите за неговото поддържане в добра форма. Какви първични познания трябва да има човек, за да влезе в тази специфична професия- професията музеен реставратор?

"Първото е да го имаш в душата си. Да имаш усещането и да вярваш на ръката си. И да следваш пътя, по който те води сърцето", казва Катя. Колкото до образованието- тя е завършила художествена паралелка във видинското училище по изкуствата "Св. Св. Кирил и Методий", а след това и ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", профил педагогика на изобразителното изкуство, със специализация скулптура.

"Много важно е търпението. И желанието всеки ден да научаваш по още и още нови неща. Без да бъдеш крайно ревнив към модерното електронно въоръжение, с което работят в големите музеи по света. А с находчивост да съумяваш да приспособяваш наличните инструменти така, че да можеш да извършваш и най-прецизните дейности по реставрацията и консервацията на музейните експонати, с които работиш. Ако не супер удобно, то поне спокойно", споделя Катя.

Последното обяснение върви като продължение на изживяното по време на наскоро случило се посещение при нейни колеги в музеите на румънския град Крайова. Всеки, гостувал в този град, знае колко впечатляващи са музеите там и видимо с колко много старание, средства и последователност са поддържани.

Е, у нас е доста по-скромно...

"Може би в някой друг живот..."- така Катя отговаря на въпроса ми не си ли мечтае поне малко за модерна лаборатория с електронна апаратура, с богат набор от инструменти, прибори, консумативи за реставрация и консервация...

"Когато започна да работя над някой керамичен съд, забравям всичко. Забравям всички дневни грижи, неудобства, неуредици, сметките за тока... Всичко забравям. Благодарна съм, че я имам тази работа. Че я имам тази дарба. И съм щастлив човек", усмихва се широко Катя.

Влезе ли втори човек в нейната работилничка, то веднага светлата бяла стаичка заприличва на дядовата ръкавичка- уютна и приятна. Грижовност и спокойствие излъчва всяка вещ. Особено силно е това усещане, ако имате щастието да ви позволи да докоснете някой от хилядолетните съдове, по които работи в момента.

"От датата на постъпване на предмета в ателието за реставрация и консервация, до поставянето му в музейната витрина или до мястото му за съхранение в музейните складове, пътят на всеки експонат стриктно се описва. Описват се стъпките- как и къде е открит; как е извършено самото почистване; какви препарати са използвани- ако са използвани такива; термична обработка; химична обработка; механична обработка; с какво е изграден; с какво е тониран... Тези неща са много важни", обяснява Катя.

"Предстои подреждането на експозициите в "Кръстатата казарма". Това означава, че всичките ни стари експонати, които са били изложени преди ремонта на сградата, трябва отново да бъдат почистени. Имаме и нови експонати, които трябва да бъдат подготвени за показване... А съм сама. Пет музейни зали и две ръце. Едно е да работиш само керамика. Само че няма как да стане. Трябва да се работи с метал, с текстил, с дърво...", казва Катя и мечтае за времето, когато ще има поне още един колега реставратор във видинския музей.

"Колкото повече неща покажем, толкова по-добре"- казва Катя и признава, че си мечтае за една самостоятелна зала, в която да подредят последните находки от разкопки на античния град Рациария и праисторическите селища, разкрити край видинските села Балей и Майор Узуново.

Катя с много търпение и прецизност се грижи за доброто състояние на всички експонати на музея, независимо от какъв материал са направени. Без обаче да крие откровеното си пристрастие към древната фина керамика.

"Щастлива съм със шанса, който ми е даден- да върна живота на нещо ползвано, било нужно хиляди години преди мен. Да му върна живота и да го видят хората след мен- това ми стига", слага точка на нашия разговор Екатерина Илиева.